Преди да започна настоящия текст, бързам да цитирам част от книгата, за която ще разкажа - „Живописна България“ от Иван Вазов:
„Казаха ми приятели, че някакво си френско списание тия дни, с присъщата на французите учтивост, като обсипало България с хвалби, казало няколко благи думи и за мене: нарекло ме „поет на юмрука и славословец на грубата сила!“, и ме поканиха да се защитя. Не, аз няма да сторя това – аз даже съм поласкан от тия незаслужени комплименти, ами ще ви поговоря за село Бов.“
Странното е, че повечето от нас също свързваме Иван Вазов с темата за борбата, героизма, смъртта и жертвоготовността. Но този сборник съдържа пътни бележки, впечатления от красотата на България, размисли върху връзката между човека и природата, наблюдения, които звучат актуално и днес. На читателя, който от ученическите години е запазил спомена за един сериозен, нравоучителен и дори един краен Иван Вазов, сега му се открива друг образ на най-
“Ако моята любов е грешка, тогава най- вярната стъпка в моя живот е тази грешка“
Неда и Боян са млади, амбициозни студенти. А любовта им е „неуловима, променлива, неподчиняваща се на никому за нищо“, много силна, горда, красива и непреклонна. Започва на инат, така и приключва. Те се търсят, намират, отблъскват, за да се потърсят, намерят и отблъснат отново. Не могат да бъдат заедно, не могат и един без друг… Десет дни - толкова продължава пламенното им съжителство. Толкова е времето, през което те остават физически заедно.
Но любовта им остава жива…не се забравя, не се повтаря. И ако е била грешка, определено е от онези грешки, които човек НЕ ИСКА да повтори в живота си, за да я съхрани като ЕДИНСТВЕНА. Остават разделени десетилетия, когато случайно, или не, едно най- обикновено отклонение от пътя ги среща отново. Той вече е успял инженер в разгара на соц-а, а тя - археолог. Той участва активно в изграждането на Новия свят, а тя се рови из останките от минало
В тази четвърта книга от поредицата, читателят се запознава със Сюзън, собственичката на магазинчето за прежда. Постепенно в поредицата читателят опознава всички герои, персонажите се развиват, и с всяка следваща книга героите стават все по-истински и близки, но Сюзън до сега винаги е стояла в сянка. Наранена от миналото, тя не си позволява да се разкрие напълно, и да допусне хората до себе си.
С „Магазинчето за прежда и чудеса“, Мануела Инуса си играе с нежното читателско сърце, тя ни разказва тъжната история на Сюзън, кара ни да заобичаме героинята и да се опитаме да разберем болката й с всяка частица от сърцето си. Кара ни да се надяваме тя да открие щастието.
Дори след сто години, пак ще харесвам книгите за тийнейджъри.
„Сърцето ми и други черни дупки” ми се стори интригуваща от пръв поглед. Когато прочетох заглавието се засмях, но описанието стопи усмивката ми на секундата...
Главна героиня в книгата е шестнайсетгодишната Айсел, която от години планува да отнеме живота си. Тя се чувства изолирана и неразбрана от света и мисли само как да сложи край на страданието наречено живот. Единственото нещо, което й носи малко радост е физиката. Тя е увлечена по видовете енергия и как всичко около нас е пренос на един вид енергия в друг. Намира утеха в науката, защото й дава прости отговори на сложните въпроси за Вселената. Онлайн тя намира сайт за хора, желаещи да отнемат живота си. (Да, има такива!)
Там среща Роман (FrozenRobot), който пък си търси "партньор за самоубийство".
Първата ми среща със София Лундберг беше с книгата й „Червеният тефтер“ – една трогателна история, която трудно се забравя. Нямах конкретни очаквания каква ще бъде новата книга на авторката, единственото, в което бях сигурна, е че отново ще ме отведе на емоционално приключение. Оказах се права.
Бихте ли променили нещо в живота си, ако някой ви каже, че всичко на което някога са ви учили за пътя и технологията на успеха е било напълно погрешно? Ерик Баркър има амбицията да ви разтърси и мотивира да постигате повече занапред, с правилния подход във всяка ситуация.
„Наемателката” на Катрине Енгберг бе дългоочакван дебют, като върл любител на трилърите. Останах очарована от сюжета и от умело изградените характери на героите!
„Магазинчето за антики и вълшебства“ от Мануела Инуса е една красива, сладка и уютна история, която ще накара читателя да си остана вкъщи на топло с някоя гореща напитка и просто да чете.
Третият роман на Камелия Кучер - „Сън“, събира герои с различни съдби и от различни обществени прослойки. Книгата среща хора, които не би трябвало да се срещат, влюбва ги, когато би трябвало да ги разделя, подтиква ги да се търсят тогава, когато трябва да бягат един от друг.
Още в предговора Исак Гозес заявява, че в този биографичен роман “авторски волности няма“ и периодично подсеща читателя, че всяка случка е реална и човек си дава сметка за това колко малък е светът и колко големи могат да бъдат хората в него независимо към коя прослойка на обществото принадлежат. Толкова много преживявания и познанства в рамките на 78 години минус три дни.