Ревюта

„Лимонов сладкиш с маково семе“ - роман, показващ, че любовта е във всичко

„Лимонов сладкиш с маково семе“. Преведен от испански. Роман, изпълнен с емоции, роман за човешкото преживяване, личните битки и нежността помежду ни. Когато очите ми се насълзиха за първи път, бях прочела по-малко от 50 страници от него.

Историята започва през зимните дни, а топосът през по-голямата част от времето е безвъзвратно свързваният с лятото остров Майорка. Главни героини са Марина и Анна – сестри, които са загубили контакт една с друга преди цели 14 години. Житейският път на първата минава през половината свят. За сестра ѝ, родната къща в родния град е мястото, където са се развили повечето от значимите събития в живота. Причината да се срещнат двете отново след десетилетие раздяла е мистериозна пекарна във Валдемоса – малко село във вътрешността на острова, завещана им от непозната жена на име Мария Дорорес.

Именно там, благодарение на умели описания на вътрешните светове на множество герои, читателят опознава семейството във всичките му странни форми. В компанията на нови

„Среднощната роза“ – роман за любовта, паметта и тайните, които времето не е способно да изтрие

„Среднощната роза“ е от онези книги, които не просто разказват своята история, а поглъщат всеки, който се докосне до тях. Още в началото усещането за постъпване в далечни и красиви светове застига читателя. Романът ни потапя в Индия, толкова различна с нейните цветове, аромати, традиции и древни вярвания. Паралелно на нея обаче ни запознава и с по-консервативната, мрачна и тайнствена Англия. Двете държави сякаш са герои сами по себе си и всяка от тях излъчва различна енергия. Различията им придават на романа особен дух и го превръщат в много повече от обикновена любовна история.

Най-силно ме впечатли атмосферата на книгата. Има нещо почти магично в начина, по който авторката описва Индия. Държавата сякаш оживява в представите на читателя и той е способен да види пъстротата ѝ, да чуе гласовете на хората и шума на улиците.

„Слязох тихо по стълбите към градината и тръгнах по алеите, възхищавайки се на множеството лехи с великолепни рози. Докато се любувах на тишината и спокойствието на ранното

„Изтрити от лицето на земята“ – мрачен и увлекателен трилър, в който нищо не е такова, каквото изглежда

Ами ако можеше просто да изчезнеш? Да оставиш миналото зад гърба си, да смениш името си и да започнеш нов живот, в който никой не знае кой си бил? Точно тази идея ме привлече още в началото на „Изтрити от лицето на земята“ - новият трилър на Джо Спейн. История, която започва с въвеждането на необичайния за ширините ни японски феномен джохацу. Това са хора, които доброволно изчезват от досегашния си живот. Романът постепенно се разгръща около тази концепция, като впоследствие прераства в нещо повече от обикновена криминална загадка.

В центъра на събитията е Вероника Пейдж, която помага на хора да изчезнат безследно. За нея това не е просто професия, защото миналото ѝ е белязано пряко от въпросния феномен. Но когато в живота ѝ се появява детектив Себ Ашкрофт, който подозира, че сред тези, на които е помогнала, се крие убиец, всичко се променя. От този момент нататък напрежението нараства неминуемо.

Хареса ми начинът, по който Джо Спейн постепенно изгражда усещането, че никой не е напълно

„Магазинчето на Хидън Лейн“ - Романтична история с елементи на мистерия и свръхестествен привкус

„Магазинчето на Хидън Лейн“ от Джейн Ан Кренц е роман със силно завладяващо начало. Сюжетът представлява романтична история с елементи на мистерия, криминале и свръхестествен привкус, който държи читателя на нокти.

Действието се разгръща около две враждуващи семейства, чиито взаимоотношения претърпяват различни метаморфози с течение на годините. Фамилиите Харпър и Уелс изпитват взаимно недоверие от поколения. Въпреки неприязънта си обаче, те сключват мистериозен пакт, за да опазят отдавна погребана тайна.

Софи Харпър работи в Магазинчето на Хидън Лейн, собственост на обичната ѝ леля. Тя и Люк Уелс узнават, че нейната леля и неговият чичо поддържат тайна връзка, при това от години. А сега и двамата са изчезнали безследно. За последен път са видени на местопрестъпление, обвито в отрицателна паранормална енергия. Разследването отвежда Люк и Софи до необичайна артколония насред аризонската пустиня, където нищо не е такова, каквото изглежда...

Действието се развива последователно. Не липсват

„Изтрити от лицето на земята“ и японският феномен „джохацу“

В Япония всяка година доброволно изчезват сто хиляди души. Наричат ги „джохацу“  – изпарените. И макар темата да е табу, цяла индустрия помага на отчаяните хора да заживеят в анонимност, без това да доведе до опозоряване на семействата им. Вероника Пейдж, чийто баща изчезва безследно преди години в Япония, започва този необичаен бизнес в Англия, с тайната надежда един ден да разбере какво в действителност се е случило с него. Вероника вярва, че върши нещо доблестно и добро... до момента, в който на прага ѝ не се появява детектив Себ Ашкрофт. Той е разкрил същността на мистериозния ѝ бизнес и е убеден, че един от нейните клиенти е опасен убиец.

Книгата привлече вниманието ми още с прочитането на анотацията. Не бях чувала за японския феномен джохацу и това допълнително подклади любопитството ми.

Романът поддържа напрежението в читателя през цялото време, като постоянно се появяват нови въпроси, които го провокират да продължи да чете. Историите на героите са представят постепенно и с

Темата за новото начало, за новия живот след загубата в романа „Крехко убежище“

В първата книга от поредицата за Спароу Фолс „Крехко убежище“, авторката ни разкрива нелеката съдба на Роудс. Едва на 13 години, тя губи семейството си при пожар. Съдбата обаче я изпраща в семейството на най-добрата ѝ приятелка, където тя намира дом, обич и топлина.

Няколко години по-късно решава за реставрира родния си дом в търсене на най-ценния дар – покой, за да продължи напред с живота си.

Точно тогава на пътя ѝ се появява Ансън – пълна нейна противоположност и експерт по реновирането на пострадали при пожар къщи.

Двамата са пълни противоположности – Ро опитва да се научи да приема загубите и живее без да пилее нито един миг, а Ансън е дистанциран, и страхува се да се привърже, за да не изпита отново болка.

Докато в крайна сметка не намерят утеха един в друг.

Стилът на писане на авторката е лек и увлекателен, което прави книгата изключително приятна и лесна за четене. А чрез вмъкнатия криминален елемент, свързан с миналото на Ансън, държи читателя под напрежение до самия край. Героите

„Познай отново“ – когато истината е много по-различна, отколкото изглежда

Има криминални романи, между чиито страници търсиш виновника, и такива, които те карат да поставяш под съмнение всичко случващо се в тях. „Познай отново“ от Чарли Донли определено принадлежи към втората категория.

В началото историята създава усещането, че държиш в ръцете си класически криминален роман. Уликите сякаш са налице, мотивите изглеждат ясни, а отговорите на основните въпроси, като че ли са пред очите ти. Имаш чувството, че вече знаеш кой е извършил престъплението и защо. Но именно тогава Чарли Донли започва истинската си игра с читателя.

С всяка следваща глава става все по-ясно, че нещата далеч не са такива, каквито изглеждат. Авторът постепенно разкрива нови детайли, кара те да се съмняваш във вече направените изводи и обръща историята в напълно неочаквани посоки. Това превръща романа в напрегнато приключение, изпълнено с изненади, много предателства, загадки и обрати.

Едно от най-силните качества на книгата е начинът, по който Донли изгражда напрежението. Подходът му е толкова

„Променена“ - любимата каубойска история за годината

Знаех си, че книгата на Денвър и Блеър ще е на челно място в класацията ми за любовен роман тази година.

Тяхната история започва още в тийнейджърските им години, когато една премазана монета от дълго чакан влак променя отношенията им. Бавното и постепенно, но за сметка на това устойчиво на времето влюбване, кара читателя да се замисли дали наистина има такава любов? Любов, въпреки времето и разстоянието, въпреки тежките емоционални сривове и техните последствия. Двамата главни герои са всичко един за друг в едни от най-трудните моменти от живота си, докато връзката им не се разпада, но вторият шанс чука на вратата, когато Блеър се мести в Уелс Кениън заради болната си майка. От този момент Денвър има само една цел – да си върне Блеър. Да ѝ покаже, че вече не е онова момче. Че може да бъде човека, от когото тя има нужда. Човекът, от когото и двамата имат нужда. Впечатли ме деликатността, с която авторката подхожда към по-тежките теми в тази книга.

„С него сме неизбежни като потока на

„Хиляда жерава“ – пътуване в страната, която вече е в XXII век

„В Япония се вярва, че животът на един жерав продължава хиляда години! Нека живеем така, че думите и делата, които оставяме след себе си, да траят толкова време, колкото продължава полетът на ято от хиляда жерава“!

„Хиляда жерава“ на Атанас Владиков е увлекателен пътепис, който отвежда читателя в сърцето на Япония чрез едно необикновено пътуване с легендарния влак-стрела „Шинкансен“. Книгата е естествено продължение на първото му произведение „Аригато, Токио“, но този път погледът на автора се простира далеч отвъд японската столица и разкрива богатството на страната през впечатленията от четиринайсет различни града.

Владиков съчетава личните си наблюдения с интересни факти за японската история, култура и икономическо развитие. Особено внимание е отделено на „Шинкансен“ – високоскоростната железопътна система, въведена през 1964 г. по повод Олимпийските игри в Токио, която се превръща в символ на японския технологичен напредък и модернизация. Интересното е, че за две десетилетия натрупаното

Любовта, вярата, борбата за власт и предателството в книгата „Сълзата на Семла“

В новата си книга „Сълзата на Семла“ Веселина Кожухарова ни пренася в едно друго време, в живота по българските земи преди хилядолетия.

Историческата локация не е избрана случайно. Вдъхновението на авторката за написването на романа идва от Провадия – Солницата: най-старият солодобивен и градски център в Европа. И това допринася още повече за потапянето в атмосферата на книгата. Има много описания на природата, бита и вярванията на българите. По този начин тя умело успява да докосне читателя и да го направи участник в събитията. Впечатляващо е умелото съчетаване на археологически факти с художествена измислица.

Книгата е увлекателно написана и историята ѝ пренася читателя във времетo, когато солта е била по-ценна и от златото. Самата история започва със старата българска приказка – „Солта е най-скъпото“. Противно обаче на сюжета в приказката, в „Сълзата на Семла“ се случва точно обратното. Тук господарят показва своята голяма обич и привързаност към малката си дъщеря.

„- Ama, ako