Ние използваме бисквитки за да направят вашия опит по-добър. Да се съобрази с новата директива за електронните комуникации, ние трябва да поискаме за вашето съгласие да установите бисквитки. Научете повече.
Ние използваме бисквитки за да направят вашия опит по-добър. Да се съобрази с новата директива за електронните комуникации, ние трябва да поискаме за вашето съгласие да установите бисквитки. Научете повече.
И тъй, остават тия трите:
вяра, надежда и любов;
но най-голяма от тях е любовта
„Момиче спри да се оправдаваш“ е книга за успеха - за постигането на целите, при което е необходим кураж и вяра в самия теб. Авторката Рейчъл Холис е била едно малко неуверено момиче, но е извървяла пътя съм промяната, а към днешна дата има дори свой бизнес и помага на много колебливи жени да постигат целите си.
Собственик на медийна компания, бестселъров автор и майка на четири деца, Рейчъл Холис неотлъчно следва призванието си да вдъхновява жените по цял свят да преследват мечтите си. Тя пламенно настоява жените да спрат да си търсят оправдания да не се борят за мечтите си и ги приканва още днес да предприемат първите крачки към постигането на личните си цели.
„Момиче, спри да се оправдаваш“ на Рейчъл Холис е книга, насочена да покаже на жените по света, че могат да бъдат себе си, че имат право да следват мечтите си. Книга, която съдържа ценни съвети за това как, с помощта на силна мотивация и желание, жените могат да постигнат много и да бъдат успешни във всяка една сфера.
В историята ни има цяло богатство от изключителни жени. Жени от различни епохи и в различни поприща, всяка със свой отпечатък и принос, някои - оставили трайни следи, други - несправедливо забравени. Но една е тази, „която чрез делата си е заслужила не само възхищението на цяла Европа, но и правото да носи като фамилно име името на своя народ“. Една е, но само две години след смъртта си е обречена на забрава. Девет години самоотверженост и невиждано постоянство в служенето на народ, който дори не е неин, а днес... ти знаеш ли коя е царица Елеонора Българска?
От доста време не бях чела толкова добра книга, която да ме грабне още от първите си страници и да не ме пусне до края. „Дървото на ангелите“ от Лусинда Райли за мен е книга без слабо място. Сюжетът е толкова динамичен, че не те оставя да се замислиш, а просто прелиташ през страниците, за да продължиш да потъваш в живота на героите.
Като личност с изявен интерес в областта на психологията, бих могла да споделя, че „13 неща, които психически силните родители не правят” на Ейми Морин представлява един пътеводител в преплетения свят на взаимоотношенията между деца и родители. Тя е не просто ключ към преоткриването на възпитателния процес, а споделеност на личен житейски опит, което я прави още по-реалистична и приложима.
„Стремеж към смисъл“ от Виктор Франкъл е издадена за първи път през 1969г. По това време той разработва и своето психотерапевтично учение, което нарича логотерапия, а книгата си – „Стремеж към смисъл”, посветена на него, разделя на две части: „Основи на логотерапията“ и „Приложения на логотерапията“.
Логотерапевтичната концепция за човека се основава на три стълба: свобода на волята, волята за смисъл и смисъла на живота, като вниманието на тази концепция е насочено към хората, които страдат от чувство за безсмислие и празнота. Човекът - незнаещ какво да прави, слуша хората или гледа техните действия и попада в един екзистенциален вакум.
В новия си роман - „Бунгалото“, Сара Джио ни пренася на екзотичен остров във време на война, където две приятелки отиват, за да помагат на жертвите на войната и да намерят себе си. Животът на острова обаче им готви изненади и те биват въвлечени във водовъртеж от чувства, тайни и любовни трепети.
„Наблюдавам те“ на Тереза Дрискол въвлича читателя в история, изпълнена с вина, болка, лъжи и копнеж. Романът разказва за красиво младо момиче, безследно изчезнало из улиците на Лондон и историите на много хора, пропити с болезнени спомени и премълчани истини. Фундаментално се засяга темата за отговорността да вземеш решение в кризисен момент и да носиш последствията от това, което прави читателя лесна плячка за психологическите атаки, заложени в произведението.
Много от приятелите ми споделят мнението, че живеем в свят, в който мъжете сме силно прецакани. От ранно детство ни учат, че трябва да се харесваме на жените. Повечето от нас, уви, нямат здрав мъжки модел за подражание, тъй като бащите ни са прекалено заети и като цяло незаинтересовани от тематиката. Това е особено валидно у нас, където да си чувствителен и внимателен по въпросите на общуването между половете или дори да признаеш, че срещаш затруднения с жените се смята за недопустима за пола ни слабост. Докато бащите ни се занимават основно с това да ходят на работа, да гледат футбол и други занимателни за тях неща, много тийнейджъри са оставени сами с притесненията си чак до зряла възраст, когато превърналите се в проблеми терзания излизат наяве един след друг.