Блог

„Клеопатра и Франкенщайн“ - това не е любовен роман

„Любовта слага такива очила, през които медта изглежда като злато, беднотията като богатство, а сълзите като перли.“

Това не е любовен роман.

Това е книга за болката, трагедията, различията и всички онези личности, които Ню Йорк събира през 2007 г. Книга, която едновременно подчертава, но и прикрива реалността.

Героите са умело изградени и ни сблъскват с проблемите, които до ден днешен ни преследват – травми от детството, депресии, зависимост към секс, наркотици, алкохол, несигурност и... една „зелена карта“. Авторката преплита съдбите на художници, бизнесмени, актьори, готвачи и хомосексуалисти – същински коктейл от страдание и търсене на смисъл. Различните им състояния само помагат да ги разберем и дори да ги харесаме, колкото и трудно да е това понякога.

Клео е млада британска х

„Писмата“ – колко от себе си оставяме в думите и колко премълчаваме, докато пишем

Писмо след писмо, парченце по парченце се разкриват връзки, загуби, вина и онези невидими нишки, които свързват хората дори когато мълчат.

Интервю с Иван Станков

Идеята на „Животът е наблизо“ е, че нашият живот е нечий сън

Откъс от "Животът е наблизо"

Душата на човек, роден на вода, е подобна на ладия. Платно си има тя, да я носят добри ветрове. У едни по-голямо, у други – по-малко. Но тъй също има и весла, та весларят да може, кога се наложи, да я плъзга обратно на вятъра.

Авторите отблизо - Мирела Иванова

Гост в рубриката ни "Авторите отлизо" е поетесата Мирела Иванова, чиято нова поетична антология - "Призоваване на поезията", излезе преди дни.

История, която едновременно омагьосва, смразява и изпълва с надежда

С романа „Седемте пръстена“, Нора Робъртс поставя въздействащ и завършен финал на трилогията „Прокълнатите булки“.

Соня Мактавиш наследява не просто имение, а жива легенда. Имението „Пул“ не е обикновена къща – то диша, шепне и пази тайните на миналото, белязано от жестокостта на зла вещица, отнела живота на седем булки в най-щастливия ден от техния живот. Символът на любовта – брачният пръстен, изтръгнат от ръцете им миг преди смъртта – се превръща в проводник на проклятие.

„Мъртвите изпълваха къщата, но не духовете, с които Соня вече бе свикнала и към които дори изпитваше привързаност. Сега я изпълваха безжизнените им тела и разлятата им кръв, агонията и отчаянието им. Тя изживяваше болката и страха им като свои.“

Изправена срещу зъл дух и проклятие, Соня тръгва по следите на миналото, водена не само от страх, но и от решимостта да върне покоя на онези, които никога не са го по

Интервю с Веселина Кожухарова

Един народ, забравил корените си е лесен за манипулиране и много лесно попада под чуждо влияние. Нима това искаме за децата и внуците си?!

Интервю с Катрин Каулс

Четенето се превърна в спасителен пояс за мен, четях по една книга на ден, а често и две! И буквално се влюбих в този свят, в който независимо колко трудни са обстоятелствата, двойката винаги намира начин да пребъде. Вярвам в любовта, романтиката и щастливата развръзка.

Откъс от "Крехко убежище"

Той обвинява себе си за миналото и смята, че не заслужава втори шанс. Тя копнее за щастие въпреки болката и загубата. Но любовта ги връхлита и променя всичко...

„Пеперудените сестри“ – Метаморфозата в човешкия живот

Джени Хейл е авторка на любовни романи, които ни напомнят как да живеем щастливо и да ценим близките до нас.

 В книгата “Пеперудените сестри” тя ни отвежда в хижа на езерото Олд Хикъри, която е била собственост на бабата на главните героини. Запознава ни с Лий – голямата сестра, която е консултант по управление на търговски имоти в Ню Йорк – силно ангажирана с професионалния си живот; както и с по-малката ѝ сестра Мередит, която е свободна душа и е нейната противоположност.     

Двете сестри се опитват да намерят път една към друга след много години на раздяла, след като писмата на покойната им баба ги връща в детството и в хижата, където са отраснали и споделят хубави спомени.

“Смисълът на живота е в целия път, който изминаваме, щеше да каже; не е в спирките по пътя. Тяхната роля е да те доведат до целта.“