С романа „Седемте пръстена“, Нора Робъртс поставя въздействащ и завършен финал на трилогията „Прокълнатите булки“.

Соня Мактавиш наследява не просто имение, а жива легенда. Имението „Пул“ не е обикновена къща – то диша, шепне и пази тайните на миналото, белязано от жестокостта на зла вещица, отнела живота на седем булки в най-щастливия ден от техния живот. Символът на любовта – брачният пръстен, изтръгнат от ръцете им миг преди смъртта – се превръща в проводник на проклятие.

„Мъртвите изпълваха къщата, но не духовете, с които Соня вече бе свикнала и към които дори изпитваше привързаност. Сега я изпълваха безжизнените им тела и разлятата им кръв, агонията и отчаянието им. Тя изживяваше болката и страха им като свои.“

Изправена срещу зъл дух и проклятие, Соня тръгва по следите на миналото, водена не само от страх, но и от решимостта да върне покоя на онези, които никога не са го получили.

Романът впечатлява не само с напрегнатата си история, а с начина, по който изгражда героите – истински, уязвими и смели. Връзките помежду им се раждат естествено и носят усещане за топлина, а приятелството и любовта се превръщат в най-силното оръжие срещу злото.

„Наред с морския въздух влизаха лунната светлина и ритъмът, онзи стабилен ритъм на вълните, достигащи скалите. Очите му бяха като морето нощем, тъмни и дълбоки. Никой мъж не я бе гледал така, както той, осъзна Соня. Никой, със сигурност никой, не я разбираше толкова добре.“

„Седемте пръстена“ е история за наследството, което носим, за мрака, които трябва да преодолеем, и за светлината, която сами избираме да създадем.

Автор на текста: Николета Колева, книжарница „Хермес“ – Централ, гр. Пловдив