Софи и Ема са двете главни героини в „Приятелката“, а причината за последвалите драми в сюжета на книгата е една следродилна депресия и мъж, поддал се на изкушението. Желанието на неработещата Софи да има второ дете я обсебва до болка и тя така и не успява да се радва на това, което има. Именно това обаче се оказва урок за нея и начин на съдбата да покаже истинските лица на хората. 

„Ема беше най-голямата грешка в живота ми, Софи, и каквото и да кажа, не мога да я поправя. Случи се преди няколко години. В онова ужасно, безумно време, когато Бен беше бебе. Когато нещата между нас не вървяха и реших, че вече не ме обичаш.“

Книгата ни учи на това, че прекалената вяра в хората и допускането им в личния живот е опасно, а доверието е нещо, което се печели с години, но се губи за секунди. Героинята на Софи има изцяло вяра в Ема и дори поверява детето си на нейните грижи. Вплетените в сюжета детски образи създават усещането за несправедливост, заради жертвите, които дават. Жертви, дадени в резултат от грешките на възрастните. 

„Мама съвсем скоро ще дойде при теб. Всичко ще бъде наред.“

Тереза Дрискол получава вдъхновение за написването на романа от професията си като журналист. Вследствие на работата си в съда тя спира да различава злото у хората, а то често и губи своите признаци, откъдето произлиза известният израз "Вълци в овчи кожи." Повечето хора смятат, че след като те притежават съвест и другите имат такава и я анализират според техните стандарти.  

„Приятелката“ е книга, изпълнена с напрежение и неочаквани обрати, създадена по реални случаи. Бих я нарекла дълбоко психологическа, но по-скоро изразява чертите на един доста напреднал психопат.

Автор на текста: Весела Великова, книжарница „Хермес“ -  Велико Търново