Ревюта

Война и детство. Между Истината и Действителността в "Нощ" от Камелия Кучер

„Война и детство. Между Истината и Действителността“.

Това хубаво заглавие е откраднато, макар че по-добре звучи взето назаем. Взех го от новия роман на Камелия Кучер - „Нощ“. В романа има книга, която носи това заглавие, а то пасва идеално на настоящия текст.

„Нощ“ поставя един много сериозен въпрос, който е разгледан по интересен и актуален начин. Ако приемем, че човек опознава себе си чрез ситуациите, в които попада ежедневно, т.е. чрез света, то тогава какви са хората, които са живели и преживели Холокоста? Дали любовта е по-силна от всичко? И, ако не е – кое я надвива? Как става така, че детството на всеки един от нас е изпълнено с цветове, аромати и звуци, дори по време на война?

„Войната винаги е черно-бяла...“ разсъждава главният герой Виторио. Но именно по време на Втората световна война той среща момичето, което един ден ще стане негова съпруга и мисълта, за което ще запълва всяка част от живота му. Банално е, но кое чувство е изпълнено с по

"Морски записи" - за моментите, когато лятото ти липсва

Авторът на тази прекрасна книга е популярен със своите кратки мисли на морска тематика, които събират стотици харесвания в интернет пространството. Истинският му талант обаче според мен се разгръща в малко по-дългите текстове.

Една от историите в „Морски записи” ни повежда навътре в гъстите гори, сред храсти и тръни. През очите на един величествен елен, чийто рога сочеха нагоре към хилядите съзвездия виждаме как Странджа се променяше откъм морето...За да отнесе старото и да освободи път на новото, каквото и да е то... Живописен разказ за планината и морето, за деня и нощта, за слънцето и звездите, за земята и небето, за живота и смъртта.

Друга ни разказва, че зад пронизващите викове на преминаващи гларуси, които хората намираха за досадни, понякога се криеше нещо, което трябва да стига до този свят и че всеки полет първо беше падане надолу.

Запознава ни с ветровете, всеки със своето различно име. Леванди – могъщият източен вятър на открито м

„Снежно цвете и тайното ветрило“ – книга за приятелството и значението на това да си жена

„Снежно цвете и тайното ветрило“ на Лиза Сий е изключително женска книга – без типичните за женските книги романтика и наивност. Тя е проницателен поглед в дебрите на женската душа, като историческата обстановка, в която се разгръща сюжетът, допълнително подсилва повествованието. Авторката представя изумителен портрет на отминала епоха, която оживява пред очите ни с цялата си красота и жестокост. Историческата достоверност, вплетена в елегантна и емоционално наситена проза, ще очарова всички почитатели на източната култура.

„– Трите най-важни сили са Небето, Земята и Човекът – рецитираше синът ми. – Трите светила са Слънцето, Луната и Звездите. Възможностите, които Небето дава, не са равностойни на преимуществата, предлагани от Земята, а те не могат да се равняват на благата, които ни носи разбирателството между хората.“

"Снежно цвете и тайното ветрило" ни разказва историята на Лилия и Снежно цвете - родени

Четири приятелки в една опасна "Игра на лъжи"

Едно съобщение пристигнало в късни часове преобръща привидно спокойния живот на Кейт. Една молба, на която не може да откаже, я връща години назад – там, където е била най-щастлива, там, откъдето е избягала и там, където никога не иска да се връща. - „Имам нужда от теб.“

„Странно е да се завърна на гара „Виктория“. Влакът за Силтън е нов, с вагон без отделни купета и с автоматични врати. Обаче перонът почти не се е променил и осъзнавам, че съм прекарала седемнайсет години несъзнателно избягвайки това място-избягвайки всичко, свързано с онова време.“

Приятелството между Айза, Кейт, Фатима и Тея се заформя по пътя за пансиона в Солтън. Докато пътуват с влака, момичетата започват опасна игра. Безобидна на пръв поглед игра, която обаче наранява, сплашва и обижда невинни хора застанали насреща им.

„Това беше най-важното правило в Играта на лъжи. Лъжем всички останали. Но никога не се лъжем една дру

Носталгия по морето с "Морски записи"

„Вятърът разлистваше страниците на забравената на пясъка книга. Герои, злодеи, предателства, срещи, раздели се удряха в хартията и изчезваха с капризите на времето..."

Морските записи са спомени. Спомени за едно незабравимо или неизживяно лято. Спомени, които разтърсват душата ти из основи и топлят, парят в есенните и зимните дни, когато е особено трудно очакването на светлината...

„Тук трудно можеш да разбереш дали е петък, събота или понеделник. Всяка нощ морето пие със звездите, прегръща се с пясъка и танцува с вятъра. А на сутринта помни само изгрева...”

Честно казано подходих предубедено към тези „Морски записи”. Тънко книжле, непознат автор - какво ли пък толкова ще ми каже ново и непознато за морето?

Сгреших. Разтърси ме из основи! Прочетох книгата на един дъх - така, както изпиваш старо, отлежало уиски – на екс. И пари, пари... и искаш още. Държах я в ръцете си и не ми се искаше да я затворя. Невероятни разкази,

"Дом" - един разказ, преплел множество човешки съдби

За дебютния роман на Камелия Кучер - "Дом", е трудно да се каже каквото и да било. Той сам говори за себе си.

"Дом" е един разказ преплел много човешки съдби. Разказ за това, колко силно човек може да обича. Толкова, че чак да не вярва сам. За това, че понякога семейството не е това, което искаш да е. Но все пак там е твоят дом. Или може би не е? Домът може да бъде описан по много начини – за едни е чувство, за други е човек, а за трети си остава онова топло и уютно място, към което обичаш да се връщаш. Място, изпълнено с любов, красота и топлина.

Романът разказва за малкия Франсоа, търсещ любов и разбирателство, търсещ закрила, търсещ ДОМ. И въпреки, че ги намира в лицето на своя приятел Джейкъб, той пак не е напълно щастлив. И причината за това е Фатима... Това име, събрало толкова неща в себе си. Името на любовта, на приятелството, на уюта, но и на болката. Красивата и загадъчна Фатима, благодарение на която Франсоа тръгва по пътя на съзряването, който по-късно го отвеж

"Феноменът Тесла" - настолно четиво за всеки, запален по автомобилите

Една от най-иновативните промени през 21-и век се случва толкова тихо, че мнозина не осъзнават важността й - преминаването от бензинови към електрически двигатели в автомобилостроенето. Наравно с нея е и не по-малко значимата замяна на автомобили - постижение на хардуера с такива, вдъхновени и управлявани от изкуствен интелект. Компанията Тесла е начело и на двете технологични революции. Увлекателната книга на Хамиш Макензи ни разкрива какво се крие зад този феномен и за много други интересни неща отвъд това.

Авторът работи в Tесла в продължение на година като бягство от редовната си работа като журналист в областта на технологиите. По време на тази една година Макензи е трябвало да научи „нещо“ за автомобилите. Съдейки по „Феноменът Тесла“, той е усвоил много повече от това - не само за колите, но и за историята на електрическите двигатели, достиженията на автомобилната индустрия, икономиката на енергията, както и за ролята на Силиконовата долина в развитието на автомобилите от ново покол

"Жени в слънчева светлина" - приказка за сливането на култури и страстта към живота, добрата храна, добрите приятели и доброто вино

Жените в слънчевата светлина са Джулия, Камила и Сюзън. Всички в своите шестдесет години, но готови за нови приключения. Трите се запознават съвсем случайно близо до домовете си в САЩ, намират връзка помежду си и споделят опита си, а смел план и финансовата им възможност ги води до красив дом в Тоскана. Там те срещат Кит – американска писателка, живееща в Сан Роко, работеща по новата си книга. Запознанството се превръща приятелство и ново начало за всяка една от тях.

„Жени в слънчева светлина“ е прекрасна приказка за сливането на култури и страстта към живота, добрата храна, добрите приятели и доброто вино. Франсис Мейс пренася читателите в Италия, но не за кратко посещение, а до дълбините, до които много от пътниците често не достигат.

Авторката си играе умело с многобройните женски мечти: нова среда, чудесна храна, пазаруване, страхотни приятели и най-вече красотата на Италия.

“Сан Роко се е настанил като блестящ медальон сред хълмовете на Монт

"Морски записи" – лято за спомен между две корици

„Морски записи“ е дебютната книга на Антон Георгиев, но авторът е добре познат от инстрагам профила си със същото име, където публикува, както той ги нарича „частици“, мисли, стихове и откъси от разкази обединени от общата тематика за морето и морските хора. Вдъхновен от разказите на жителите от крайморските градчета или просто обрисуващ емоциите и копнежите по отминалото лято, Антон Георгиев създава идилична атмосфера, в която лятото присъства толкова наситена, но също така и отсъства.

„Август имаше странна сила. Сливаше пот и сълзи, приятели и непознати, вода и огън, бряг и море, нощ и ден. Всичко беше като сън.“

На пръв поглед „Морски записи“ може да изглежда идеалната книга за плажа, но бих препоръчала, да се прочете непосредствено след почивката.

За да ви върне все още прясното усещане на водни пръски по кожата.

За да припомни шума на вълните.

За да си представите най-наситеното синьо.

Антон Георгиев мног

Кое е Чудовището в най-новия роман на Зарев - "Чудовището"?

Сблъсъкът на старостта, младостта, копнежите, думите, желанията, миналото, настоящето, самотата... Дали пък това не е Чудовището? Да, Чудовището в новия роман на Владимир Зарев е животът с всичките му багри и измерения.

"Чудовището" обрисува мъжа с богата съдба и опит, човекът- писател, изправен пред онези години от живота си, когато прави равносметка на отминалите дни. Произведението разказва и за красива, млада журналистка, която иска да напише книга за този именит творец.

Срещата между двамата герои първоначално не е особено желана от Симеон Станимиров, но прекрасната Ния успява да спечели бързо вниманието на уважавания автор. Тя не само влиза в неговия бит и ежедневие. Тя завладява сърцето му неусетно дотолкова, че той губи себе си, но намира друга бримка от същността си, която е много по-красива и ранима.

„- Не зная какво ми е - отвърнах,- но то е по-силно от мен, по-властно е от цялата ми мъжка опитност, от моята умора, от ненакърнимат