Ревюта

За любителите на красивите любовни истории: "Магазинчето за чай и щастие"

„Магазинчето за чай и щастие“ е красива книга, изпълнена с добри и верни приятели, с трепетите на новата любов и много любов към чая! Това е книга, която грабва читателя още с първите си страници с историята на Лори - собственичка на малък магазин за чай и на нейните приятелки от улица „Валери Лейн“.

Книгата е също толкова сладка, колкото прекрасната си корица. Историята се върти около една китна уличка и жените, които имат магазини на нея. Това е книга за приятелството, за подкрепата и помощта, която трябва да даваме на близките си, когато те имат нужда от нас и особено когато не си признават, че се нуждаят от нея. Хареса ми замисъла за това, че приятелството е много важно и трябва да сме до своите приятели, но останалите, които имат нужда от помощ, също не трябва да бъдат пренебрегвани: дали ще бъдат почерпени с чаша топъл чай, шоколадово изкушение или топъл пуловер... Важното е да не обръщаме гръб на хората, нуждаещи се от помощ.

„В края

Кои сме ние през нашите очи и през очите на другите

Любима фраза на нашия съвременник е „Българска му работа!“ Седалките на градския стадион са счупени? „Българска му работа!“ В хипермаркета продукти са извадени от опаковките и не са върнати на място след като се разгледани? „Българска му работа!“ Библиотеките отчисляват книги без подробна проверка на хвърлените заглавия? „Българска му работа!“ И така в нашето самосъзнание е наложена идеята, че да си българин означава да унищожаваш, да рушиш, да си нагъл. Да си недоволен.

Когато ние се виждаме като такива, забравяме да погледнем своите положителни черти. Забравяме, че можем да бъдем сплотени, съпричастни, отзивчиви и самоотвержени. Забравяме, че можем да бъдем борбени и да отстояваме позицията си. Забравяме, че сме народ, който е преминал през много изпитания и не си даваме сметка, че може би сме уморени. И в този момент (както във всеки един кризисен момент) на помощ идва изкуството.

Десетте мистериозни дни на Агата Кристи в "Талант за убийство"

Въпреки че съм голям фен на Агата Кристи и нейните романи, не мога да се похваля с енциклопедични познания за личния й живот. "Талант за убийство" обаче ми даде шанс да разбера повече за нея като достоверна и пълнокръвна личност.

През декември 1926 г. кралицата на криминалните романи преминава през много лични и професионални проблеми. От една страна усеща силно липсата на починалата си наскоро майка, но и не може да се примири с това, че съпругът й я оставя, заради друга жена. В професионално отношение се сблъсква с други предизвикателства - успехът на „Убийството на Роджър Акройд“ създава натиск от страна на читателите й да завърши час по-скоро следващия си роман - „Мистерията в "Синия експрес“. В този момент тя внезапно изчезва и въпреки че цялата държавна машина е впрегната да я търси, ненадейно я намират в хотелска стая десет дни по-късно. Известната писателка обаче не си спомня как се е озовала там и какво й се е случило през дните на отсъствие.

Мистерията никога не бива разг

„Quo Vadis“ – роман за пътя на вярата и човешките съдби

„Странен беше този свят, чиято красота опияняваше очите ѝ , но чиито противоречия невинното ѝ съзнание не можеше да разбере.“

„Quo Vadis“ е исторически роман на полския писател Хенрик Сенкевич, от 1895 година. Заглавието е заимствано от житието на Симон Петър, който, напускайки Рим, среща Христос и го пита: „Господи, къде отиваш?"

Най-известното произведение на полския класик Сенкевич среща читателя със света на древен Рим, управлението на Нерон и пътя на християнската вяра.

„Светът се основава на измама, а животът е илюзия. Душата също е илюзия. Трябва да имаш достатъчно ум обаче, за да различиш приятните илюзии от неприятните.“

Роман, в който Рим е привидно бляскаво място, което в същността си малко по малко загнива от пороци, разврат и убийства. История за падението на една от най-великите империи, за загубата на ценности, за страха и пагубното действие на самозабравата, но и за спасението, за вярата и щастие

За книгите като терапия в "Макове през октомври"

"Щом днес не помниш всяка лудория, в която любовта те е въвлякла, не си обичал, не!" - Уилям Шекспир

Някъде в центъра на Мадрид се намира уютна малка кафе-книжарница на име „ДЖО“. Нейна стопанка е Каролина - жена, която благодарение на родителите си израства заобиколена от невероятни разкази, тайнствени истории, които само книгите могат да разкажат. През целия си живот родителите й са били болезнено отдадени на книгите и са възпитавали и децата си по този начин. Обичта, която има между тях, е толкова силна, че любовта, която остава за децата се оказва недостатъчна, или поне така си е мислила като малка Каролина. Въпреки това тя и брат й съумяват да имат щастливо и задружно детство.

„Родителите ми винаги са ни отпускали точната доза целувки и прегръдки, сякаш с раждането ни са им връчили комплект с ограничен брой талони за милувки и ги е страх да не им свършат.“

След инцидент те губят баща си, а майка им отказва да общув

Война и детство. Между Истината и Действителността в "Нощ" от Камелия Кучер

„Война и детство. Между Истината и Действителността“.

Това хубаво заглавие е откраднато, макар че по-добре звучи взето назаем. Взех го от новия роман на Камелия Кучер - „Нощ“. В романа има книга, която носи това заглавие, а то пасва идеално на настоящия текст.

„Нощ“ поставя един много сериозен въпрос, който е разгледан по интересен и актуален начин. Ако приемем, че човек опознава себе си чрез ситуациите, в които попада ежедневно, т.е. чрез света, то тогава какви са хората, които са живели и преживели Холокоста? Дали любовта е по-силна от всичко? И, ако не е – кое я надвива? Как става така, че детството на всеки един от нас е изпълнено с цветове, аромати и звуци, дори по време на война?

„Войната винаги е черно-бяла...“ разсъждава главният герой Виторио. Но именно по време на Втората световна война той среща момичето, което един ден ще стане негова съпруга и мисълта, за което ще запълва всяка част от живота му. Банално е, но кое чувство е изпълнено с по

"Морски записи" - за моментите, когато лятото ти липсва

Авторът на тази прекрасна книга е популярен със своите кратки мисли на морска тематика, които събират стотици харесвания в интернет пространството. Истинският му талант обаче според мен се разгръща в малко по-дългите текстове.

Една от историите в „Морски записи” ни повежда навътре в гъстите гори, сред храсти и тръни. През очите на един величествен елен, чийто рога сочеха нагоре към хилядите съзвездия виждаме как Странджа се променяше откъм морето...За да отнесе старото и да освободи път на новото, каквото и да е то... Живописен разказ за планината и морето, за деня и нощта, за слънцето и звездите, за земята и небето, за живота и смъртта.

Друга ни разказва, че зад пронизващите викове на преминаващи гларуси, които хората намираха за досадни, понякога се криеше нещо, което трябва да стига до този свят и че всеки полет първо беше падане надолу.

Запознава ни с ветровете, всеки със своето различно име. Леванди – могъщият източен вятър на открито м

„Снежно цвете и тайното ветрило“ – книга за приятелството и значението на това да си жена

„Снежно цвете и тайното ветрило“ на Лиза Сий е изключително женска книга – без типичните за женските книги романтика и наивност. Тя е проницателен поглед в дебрите на женската душа, като историческата обстановка, в която се разгръща сюжетът, допълнително подсилва повествованието. Авторката представя изумителен портрет на отминала епоха, която оживява пред очите ни с цялата си красота и жестокост. Историческата достоверност, вплетена в елегантна и емоционално наситена проза, ще очарова всички почитатели на източната култура.

„– Трите най-важни сили са Небето, Земята и Човекът – рецитираше синът ми. – Трите светила са Слънцето, Луната и Звездите. Възможностите, които Небето дава, не са равностойни на преимуществата, предлагани от Земята, а те не могат да се равняват на благата, които ни носи разбирателството между хората.“

"Снежно цвете и тайното ветрило" ни разказва историята на Лилия и Снежно цвете - родени

Четири приятелки в една опасна "Игра на лъжи"

Едно съобщение пристигнало в късни часове преобръща привидно спокойния живот на Кейт. Една молба, на която не може да откаже, я връща години назад – там, където е била най-щастлива, там, откъдето е избягала и там, където никога не иска да се връща. - „Имам нужда от теб.“

„Странно е да се завърна на гара „Виктория“. Влакът за Силтън е нов, с вагон без отделни купета и с автоматични врати. Обаче перонът почти не се е променил и осъзнавам, че съм прекарала седемнайсет години несъзнателно избягвайки това място-избягвайки всичко, свързано с онова време.“

Приятелството между Айза, Кейт, Фатима и Тея се заформя по пътя за пансиона в Солтън. Докато пътуват с влака, момичетата започват опасна игра. Безобидна на пръв поглед игра, която обаче наранява, сплашва и обижда невинни хора застанали насреща им.

„Това беше най-важното правило в Играта на лъжи. Лъжем всички останали. Но никога не се лъжем една дру

Носталгия по морето с "Морски записи"

„Вятърът разлистваше страниците на забравената на пясъка книга. Герои, злодеи, предателства, срещи, раздели се удряха в хартията и изчезваха с капризите на времето..."

Морските записи са спомени. Спомени за едно незабравимо или неизживяно лято. Спомени, които разтърсват душата ти из основи и топлят, парят в есенните и зимните дни, когато е особено трудно очакването на светлината...

„Тук трудно можеш да разбереш дали е петък, събота или понеделник. Всяка нощ морето пие със звездите, прегръща се с пясъка и танцува с вятъра. А на сутринта помни само изгрева...”

Честно казано подходих предубедено към тези „Морски записи”. Тънко книжле, непознат автор - какво ли пък толкова ще ми каже ново и непознато за морето?

Сгреших. Разтърси ме из основи! Прочетох книгата на един дъх - така, както изпиваш старо, отлежало уиски – на екс. И пари, пари... и искаш още. Държах я в ръцете си и не ми се искаше да я затворя. Невероятни разкази,