Сара Джио е майстор на романтичния роман! С усет към добрите истории ни поднася и тази за Пени и Ейда. Авторката преплита две сюжетни линии в една, но в различни времеви пояси. Едната времева линия ни връща назад към 50-те години на 20 в., където красивата Пени има мечтания и уреден живот с художника Декстър. Липсата му в дома им кара Пени да се чувства самотна, а това поражда нуждата ѝ да се вижда със съседа им Колин.
В новата книга на Даниъл Силва отново срещаме нашия стар познат Габриел Алон. Този път плануваната му почивка във Венеция рязко пропада, когато го застигат новините за смъртта на Папа Павел VII. Извън стените на Ватикана, архиепископ Луиджи Донати получава телефонно обаждане, което може да означава само едно. Пристигайки в Апостолическия дворец, започват да излизат все повече странности около привидно естествената смърт на Папата. Двамата се гмуркат в трескаво търсене на доказателства из емблематични исторически места в Италия. Съмнения за уреден конклав, убийството на избягал швейцарски гвардеец, неонацистки конспирации за възраждане в Европа лека-полека разплитат сложния пъзел на Ордена на света Елена. А с това излизат наяве и дълбоки рани от миналото – Холокоста и Мюнхенското клане от 1972г. Използвайки всички налични средства на израелското разузнаване, Габриел и Донати се впускат и в търсене на нещо отдавна загубено в миналото – Евангелието на Пилат Понтийски, което има силата не само да разб
„Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе...“
„Баладата – любовта на Ботев и Венета“ е третият роман на Неда Антонова издаден под логото на ИК „Хермес“. В него авторката разказва за една от най-великите любовни истории в българската история - тази на Венета и даскал Ботйов.
Романът започва с разказ за живота на Венета и срещата й с нейният бъдещ съпруг Христо Ботев. Повествованието се води от първо лице, от единствения верен четник на Ботев – Слав Калистов. Неда Антонова ни разказва по един увлекателен и умел начин историята на Ботев и неговата любима – Венета.
„Когато напуснеш нещо, което обичаш, то остава у тебе чрез спомен и ти си го носиш, сякаш е белег, скрит под ризата ти. Но рече ли обичаното да те напусне, все едно си глътнал китка бял бодил – усещаш го в тебе си сухо, чупливо... и при най-невинното движение на ума то те пробожда... и боли, и кърви... но ти не го виждаш, щото кръвта на обич