Ревюта

„Quo Vadis“ – роман за пътя на вярата и човешките съдби

„Странен беше този свят, чиято красота опияняваше очите ѝ , но чиито противоречия невинното ѝ съзнание не можеше да разбере.“

„Quo Vadis“ е исторически роман на полския писател Хенрик Сенкевич, от 1895 година. Заглавието е заимствано от житието на Симон Петър, който, напускайки Рим, среща Христос и го пита: „Господи, къде отиваш?"

Най-известното произведение на полския класик Сенкевич среща читателя със света на древен Рим, управлението на Нерон и пътя на християнската вяра.

„Светът се основава на измама, а животът е илюзия. Душата също е илюзия. Трябва да имаш достатъчно ум обаче, за да различиш приятните илюзии от неприятните.“

Роман, в който Рим е привидно бляскаво място, което в същността си малко по малко загнива от пороци, разврат и убийства. История за падението на една от най-великите империи, за загубата на ценности, за страха и пагубното действие на самозабравата, но и за спасението, за вярата и щастие

За книгите като терапия в "Макове през октомври"

"Щом днес не помниш всяка лудория, в която любовта те е въвлякла, не си обичал, не!" - Уилям Шекспир

Някъде в центъра на Мадрид се намира уютна малка кафе-книжарница на име „ДЖО“. Нейна стопанка е Каролина - жена, която благодарение на родителите си израства заобиколена от невероятни разкази, тайнствени истории, които само книгите могат да разкажат. През целия си живот родителите й са били болезнено отдадени на книгите и са възпитавали и децата си по този начин. Обичта, която има между тях, е толкова силна, че любовта, която остава за децата се оказва недостатъчна, или поне така си е мислила като малка Каролина. Въпреки това тя и брат й съумяват да имат щастливо и задружно детство.

„Родителите ми винаги са ни отпускали точната доза целувки и прегръдки, сякаш с раждането ни са им връчили комплект с ограничен брой талони за милувки и ги е страх да не им свършат.“

След инцидент те губят баща си, а майка им отказва да общув

Война и детство. Между Истината и Действителността в "Нощ" от Камелия Кучер

„Война и детство. Между Истината и Действителността“.

Това хубаво заглавие е откраднато, макар че по-добре звучи взето назаем. Взех го от новия роман на Камелия Кучер - „Нощ“. В романа има книга, която носи това заглавие, а то пасва идеално на настоящия текст.

„Нощ“ поставя един много сериозен въпрос, който е разгледан по интересен и актуален начин. Ако приемем, че човек опознава себе си чрез ситуациите, в които попада ежедневно, т.е. чрез света, то тогава какви са хората, които са живели и преживели Холокоста? Дали любовта е по-силна от всичко? И, ако не е – кое я надвива? Как става така, че детството на всеки един от нас е изпълнено с цветове, аромати и звуци, дори по време на война?

„Войната винаги е черно-бяла...“ разсъждава главният герой Виторио. Но именно по време на Втората световна война той среща момичето, което един ден ще стане негова съпруга и мисълта, за което ще запълва всяка част от живота му. Банално е, но кое чувство е изпълнено с по

"Морски записи" - за моментите, когато лятото ти липсва

Авторът на тази прекрасна книга е популярен със своите кратки мисли на морска тематика, които събират стотици харесвания в интернет пространството. Истинският му талант обаче според мен се разгръща в малко по-дългите текстове.

Една от историите в „Морски записи” ни повежда навътре в гъстите гори, сред храсти и тръни. През очите на един величествен елен, чийто рога сочеха нагоре към хилядите съзвездия виждаме как Странджа се променяше откъм морето...За да отнесе старото и да освободи път на новото, каквото и да е то... Живописен разказ за планината и морето, за деня и нощта, за слънцето и звездите, за земята и небето, за живота и смъртта.

Друга ни разказва, че зад пронизващите викове на преминаващи гларуси, които хората намираха за досадни, понякога се криеше нещо, което трябва да стига до този свят и че всеки полет първо беше падане надолу.

Запознава ни с ветровете, всеки със своето различно име. Леванди – могъщият източен вятър на открито м

„Снежно цвете и тайното ветрило“ – книга за приятелството и значението на това да си жена

„Снежно цвете и тайното ветрило“ на Лиза Сий е изключително женска книга – без типичните за женските книги романтика и наивност. Тя е проницателен поглед в дебрите на женската душа, като историческата обстановка, в която се разгръща сюжетът, допълнително подсилва повествованието. Авторката представя изумителен портрет на отминала епоха, която оживява пред очите ни с цялата си красота и жестокост. Историческата достоверност, вплетена в елегантна и емоционално наситена проза, ще очарова всички почитатели на източната култура.

„– Трите най-важни сили са Небето, Земята и Човекът – рецитираше синът ми. – Трите светила са Слънцето, Луната и Звездите. Възможностите, които Небето дава, не са равностойни на преимуществата, предлагани от Земята, а те не могат да се равняват на благата, които ни носи разбирателството между хората.“

"Снежно цвете и тайното ветрило" ни разказва историята на Лилия и Снежно цвете - родени

Четири приятелки в една опасна "Игра на лъжи"

Едно съобщение пристигнало в късни часове преобръща привидно спокойния живот на Кейт. Една молба, на която не може да откаже, я връща години назад – там, където е била най-щастлива, там, откъдето е избягала и там, където никога не иска да се връща. - „Имам нужда от теб.“

„Странно е да се завърна на гара „Виктория“. Влакът за Силтън е нов, с вагон без отделни купета и с автоматични врати. Обаче перонът почти не се е променил и осъзнавам, че съм прекарала седемнайсет години несъзнателно избягвайки това място-избягвайки всичко, свързано с онова време.“

Приятелството между Айза, Кейт, Фатима и Тея се заформя по пътя за пансиона в Солтън. Докато пътуват с влака, момичетата започват опасна игра. Безобидна на пръв поглед игра, която обаче наранява, сплашва и обижда невинни хора застанали насреща им.

„Това беше най-важното правило в Играта на лъжи. Лъжем всички останали. Но никога не се лъжем една дру

Носталгия по морето с "Морски записи"

„Вятърът разлистваше страниците на забравената на пясъка книга. Герои, злодеи, предателства, срещи, раздели се удряха в хартията и изчезваха с капризите на времето..."

Морските записи са спомени. Спомени за едно незабравимо или неизживяно лято. Спомени, които разтърсват душата ти из основи и топлят, парят в есенните и зимните дни, когато е особено трудно очакването на светлината...

„Тук трудно можеш да разбереш дали е петък, събота или понеделник. Всяка нощ морето пие със звездите, прегръща се с пясъка и танцува с вятъра. А на сутринта помни само изгрева...”

Честно казано подходих предубедено към тези „Морски записи”. Тънко книжле, непознат автор - какво ли пък толкова ще ми каже ново и непознато за морето?

Сгреших. Разтърси ме из основи! Прочетох книгата на един дъх - така, както изпиваш старо, отлежало уиски – на екс. И пари, пари... и искаш още. Държах я в ръцете си и не ми се искаше да я затворя. Невероятни разкази,

"Дом" - един разказ, преплел множество човешки съдби

За дебютния роман на Камелия Кучер - "Дом", е трудно да се каже каквото и да било. Той сам говори за себе си.

"Дом" е един разказ преплел много човешки съдби. Разказ за това, колко силно човек може да обича. Толкова, че чак да не вярва сам. За това, че понякога семейството не е това, което искаш да е. Но все пак там е твоят дом. Или може би не е? Домът може да бъде описан по много начини – за едни е чувство, за други е човек, а за трети си остава онова топло и уютно място, към което обичаш да се връщаш. Място, изпълнено с любов, красота и топлина.

Романът разказва за малкия Франсоа, търсещ любов и разбирателство, търсещ закрила, търсещ ДОМ. И въпреки, че ги намира в лицето на своя приятел Джейкъб, той пак не е напълно щастлив. И причината за това е Фатима... Това име, събрало толкова неща в себе си. Името на любовта, на приятелството, на уюта, но и на болката. Красивата и загадъчна Фатима, благодарение на която Франсоа тръгва по пътя на съзряването, който по-късно го отвеж

"Феноменът Тесла" - настолно четиво за всеки, запален по автомобилите

Една от най-иновативните промени през 21-и век се случва толкова тихо, че мнозина не осъзнават важността й - преминаването от бензинови към електрически двигатели в автомобилостроенето. Наравно с нея е и не по-малко значимата замяна на автомобили - постижение на хардуера с такива, вдъхновени и управлявани от изкуствен интелект. Компанията Тесла е начело и на двете технологични революции. Увлекателната книга на Хамиш Макензи ни разкрива какво се крие зад този феномен и за много други интересни неща отвъд това.

Авторът работи в Tесла в продължение на година като бягство от редовната си работа като журналист в областта на технологиите. По време на тази една година Макензи е трябвало да научи „нещо“ за автомобилите. Съдейки по „Феноменът Тесла“, той е усвоил много повече от това - не само за колите, но и за историята на електрическите двигатели, достиженията на автомобилната индустрия, икономиката на енергията, както и за ролята на Силиконовата долина в развитието на автомобилите от ново покол

"Жени в слънчева светлина" - приказка за сливането на култури и страстта към живота, добрата храна, добрите приятели и доброто вино

Жените в слънчевата светлина са Джулия, Камила и Сюзън. Всички в своите шестдесет години, но готови за нови приключения. Трите се запознават съвсем случайно близо до домовете си в САЩ, намират връзка помежду си и споделят опита си, а смел план и финансовата им възможност ги води до красив дом в Тоскана. Там те срещат Кит – американска писателка, живееща в Сан Роко, работеща по новата си книга. Запознанството се превръща приятелство и ново начало за всяка една от тях.

„Жени в слънчева светлина“ е прекрасна приказка за сливането на култури и страстта към живота, добрата храна, добрите приятели и доброто вино. Франсис Мейс пренася читателите в Италия, но не за кратко посещение, а до дълбините, до които много от пътниците често не достигат.

Авторката си играе умело с многобройните женски мечти: нова среда, чудесна храна, пазаруване, страхотни приятели и най-вече красотата на Италия.

“Сан Роко се е настанил като блестящ медальон сред хълмовете на Монт