Първата ми среща със София Лундберг беше с книгата й „Червеният тефтер“ – една трогателна история, която трудно се забравя. Нямах конкретни очаквания каква ще бъде новата книга на авторката, единственото, в което бях сигурна, е че отново ще ме отведе на емоционално приключение. Оказах се права.

„Въпросителната е половин сърце“ е различна книга...от онези истории, които осмисляш дълго след като си затворил последната страница. Елин е преуспял фотограф, живееща привидно щастлив живот в голям и скъп апартамент в Манхатън. Проблемите в брака й обаче развалят перфектния живот. Скрита зад обектива, тя не усеща как постепенно се е отдалечила от съпруга си Сам и дъщеря си Алис.

 Едно писмо от отдавна забравеното й минало преобръща целия й живот. Миналото, което тя толкова се старае да забрави я застига като лавина и преобръща всичко в живота и   мислите й. Историята постепенно ни разказва за детството на Елин, което е тежко и изпълнено с бедност и лишения. Тя е отраснала в Швеция, заедно с майка си и двамата си братя.   Една трагедия променя нейния живот, но и я кара да избяга от родината и да остави зад гърба си всички близки и приятели. Само че и тук, както в живота, човек не може да избяга   от корените си и същността си, колкото и да се опитва да създаде друга представа за себе си. София Лундберг изследва трудни теми като проблеми в семейството, предателството,   лъжата...

 Колко дълго може да се заблуждава, че живее перфектния живот без да вижда, че около нея всичко се разпада, съпруга й все повече се отдалечава от нея, защото го е поставила на   последно място въпреки семейните консултации? В стремежа си да бъде съвършена, Елин се проваля в най-важното - нейното семейство. Но по-тъжното е, че тя дълго време не го   вижда, нито го осъзнава. Тя се превръща във всичко което си е обещавала, че няма да бъде. Това от което цял живот бяга обаче накрая се превръща в нейното спасение и   пречистване.

 Можеш ли да бъдеш завършена личност ако криеш тайни от най-близките си? Ако отричаш преживяванията си, които в крайна сметка са те направили такъв какъвто си...Трудно е да   постигнеш хармония, когато ти самия си половин човек...

„-Оставаш си една голяма загадка за нас и за самата себе си. Въпросителна. Въпросителната не е нищо повече от половин сърце. Замисляла ли си се за това? Не може да обичаш някого, чието сърце е забулено в тайни. Не става.“

Харесва ми как и в тази история е отделено специално място на книгите. В детството на Елин малкото книги, които получава като подарък, са като нейно убежище. На по-късен етап от живота си тя отново се среща с тях.

„– Тук е по-удобно отколкото на студената пейка. А и можеш да научиш нещо. Обещай ми следващия път да дойдеш направо при мен, вместо да плачеш на пейката. Никой не бива да тъжи сам. Ан продължи да говори. Елин престана да й отговаря и гласът на жената се превърна в далечен брътвеж. В книжарницата влизаха и излизаха клиенти. Някои се застояваха, сядаха на съседните фотьойли и се зачитаха в книгите. На стената над касата беше окачена табела, която гласеше: Дом без книги е като тяло без душа.“

Историята на Елин е история за изборите, които правим. История за истинския живот, такъв какъвто е с всичките му недостатъци, компромиси и несъвършенства. Не за този, които си мислим, че трябва да живеем, а този, който всъщност е. За грешките, които не признаваме дори и пред себе си. За самозабравата и самозалъгването, че ако всичко изглежда съвършено, то няма как да не е. Искрена история, която си заслужава да се прочете!

 

Автор на текста: Дарина Ташева, книжарница "Хермес" - Стара Загора