Понякога човек открива себе си и своя път в късна възраст, но по-често талантът изкрещява, че е тук – готов за всяко предизвикателство, още в юношеството. Такъв е случаят и с Мирела Иванова – поет, писател, драматург, есеист, публицист, преводач, основател и участник в артистично-поетичния хепънингов проект „Петък-13“. Забелязана е още като ученичка в Немската гимназия в София, когато започва да публикува стихове в списание „Родна реч“. На един от традиционните семинари на списанието поетът Николай Кънчев посочва като добър пример нейните стихотворения и това ѝ дава криле, както ще се окаже по-късно – каменни. Като студентка по българска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“ получава наградата за студентска поезия на традиционните празници в град Шумен, а през 1984 г. и наградата за поезия на Пловдив „Цветан Зангов“.

Първата ѝ стихосбирка със съвсем неслучайното заглавие „Каменни криле“ излиза през 1985 г. – тъничка бяла книжка, прикрепена с телчета, която струва 26 стотинки. Мирела е едва на 23 години – една крехка, но и решаваща възраст, когато си на кръстопът между това, което неистово искаш, и това, в което ще се превърнеш, стига да имаш характер. Да не пропускаме и времето – с допустим таван на възможностите, затворено, идеологически заблатено.

Години по-късно Мирела е автор на девет поетични книги, два сборника с разкази и два тома с публицистични текстове. Носител е на национални и международни награди за поезия: Наградата за модерна поезия от Източна и Югоизточна Европа; Националната награда „Христо Г. Данов“; Наградата за литература на София; наградите за поезия „Николай Кънчев“ и „Перото“ за „СЕДЕМ. Стихотворения (с) биографии“; Голямата награда „Орфей“ за изключителен принос в поезията. Само преди няколко седмици ѝ е присъдена и националната награда за поезия „Пеньо Пенев“.

В края на 2022 г. е номинирана за престижната награда „Европейски поет на свободата“ в град Гданск, Полша. В три поредни години читателите на Столична библиотека я посочват за най-четен автор на поезия.

През 2023-а слушателите на програма „Христо Ботев“ на БНР я избират за посланик на българската култура.

Участник е в редица престижни европейски литературни форуми – като „Европа пише“, „Поезията в града“, „Донумента“, „Фрагиле“. През 2008 г. получава от Баварското министерство на културата едногодишна писателска стипендия в Международния творчески дом „Вила Конкордия“ в Бамберг.

Мирела съумява да вгради артистизма в поезията си, затова и вероятно нейните стихове намират най-необичайни места, на които да се появят. В Германия те са поставени на най-големите рекламни билбордове в продължение на месеци, служат за мото на голямата художествена изложба „Интериорът в живописта“, звучат от най-високата църковна кула в Улм, а сега вече са и във вендинг автоматите за поезия в Бамберг. Но и у нас не остават извън градския пейзаж – първо са в метрото, а после фондация „Прочети София“ ги включва в проекта си „Скритите букви“ и в джубокса за поезия в парка на Военна академия.

Повече от петнайсет години работи като директор на къща музей „Иван Вазов“ в София. Била е автор и водещ на телевизионните предавания „Петък-13“ и „Остров за блажени“ по БНТ, както и сценарист на документални филми, сред които и два за патриарха на българската литература Иван Вазов. Дълги години води своя коментарна рубрика в радио „Дойче Веле“.

В едно от многобройните си интервюта на въпроса „Какво Ви вдъхновява – случки и модели на поведение от заобикалящата Ви среда или универсални социални теми?“, отговаря ясно и безапелационно: Всичко ме вдъхновява, най-вече изпитанията, трудностите, несправедливостта като че ли. Вдъхва ми борбеност, раздвижва въображението ми, за да намеря изход и решение. Но най-вече точните ДУМИ. За публицистиката провокациите идват отвън – вървя като всеки човек по улиците, слушам разговори по спирки и превозни средства, наблюдавам случващото се с прозорливо омерзение напоследък – но идват и отвътре, от стремежа ми да провидя отвъд новините, декларациите, лозунгите и безумствата, а и защото, като всеки мислещ гражданин, се тревожа за това как се срива страната, как се руинират хората. Разказите си написах пък, за да не ме взривят отвътре многото споделени истории – исках да разкажа времето през съдбите на различни, попилени или устояли на премеждията героини и герои, а така се появиха и двете ми съвременни пиеси – „Бележките под линия“ и „Любовни констелации“, стъпили върху автентични случки, събития и разкази, преобразени в художествени факти.

Стихотворенията „нахлуват“ по други пътища в мен, понякога внезапно, понякога след дълги емоционални натрупвания, но това е много съкровена територия, несподелима, оставям я в себе си и за себе си.

Е, отговорът е, какъвто беше и в началото: всичко ме вдъхновява.

Стихотворенията и разказите на Мирела са преведени на много езици. Има две издадени книги в Германия и една в Полша. Самата тя е преводач на десетки съвременни немскоезични автори. Също така преподава практика на художествения превод от немски в Магистърската програма „Преводач-редактор“ на СУ „Св. Климент Охридски“.

Мирела Иванова е драматург в Народен театър „Иван Вазов“, на чиито камерни сцени с успех се играят пиесите ѝ „О, ти, която и да си…“ и „Бележките под линия“.

 

Нейните стихосбирки, налични във всички книжарници на ИК „Хермес“ и онлайн на hermesbooks.bg:

 

 СЕДЕМ. Стихотворения (с) биографии

 

 Любовите ни