Ревюта

"Ти, аз, всичко" - един разказ за любовта, за неизказаните истини или просто за човешкия живот

Всички знаем как започват класическите любовни истории: запознанство, пламване на страстна и искрена любов и т.н. Ако трябва да бъда честна, имах подобни очаквания за романа на Катрин Айзък (,,Ти, аз, всичко“) - че ще бъде от онзи тип романи, които ще ме отегчат още към петдесета страница. Тук идва моментът за личната ми изненада, че не се получи така. Даже напротив, изчетох я от кора до кора и остави усещането за точния момент, точната книга, точния избор.

,,Понякога човек трябва да попадне в пълен мрак, за да види светлината в хората.“

Ако някой можеше да ни каже какво ще се случи утре или как ще се развие животът ни, когато сме млади и неопитни, сигурно щяхме да бъдем благодарни, но за съжаление все още не е измислен толкова достоверен източник. Ще попитате защо казвам това. Убедена съм, че ако имаше кой да каже на Джес (главната героиня) какво ще се случи, когато тя е на двайсет години или когато е на трийсет и две с неизличимо заболяване и

Пътуване през травмите на поколенията с "Хала" от Нейтън Хил

Прочетох „Хала” на Нейтън Хил преди няколко дни, но все още не мога да събера мислите и впечатленията си. Това е голяма творба, велика, мащабна, разклонява се на много лични истории, различни психологически травми, факти от политическия и обществен живот и просто няма как човек да не намери нещо от себе си в нея. Многопластово произведение, което на места може съвсем неволно да те обърка, да те подведе. Точно както „Светът на Елфскейп” – компютърната игра, която е откъснала от действителността толкова много геймъри, така и самата „Хала” може да постъпи по същия начин с теб, читателю! Но това не бива да те плаши.

Сега, точно в този момент си мисля, че „Хала” е книга, която се чете веднъж в живота, но абсолютно задължително. Не мога да си представя как след няколко години ще казвам за нея, че е просто една хубава книга, без да мога да обясня в детайли какво точно имам предвид. Проблемите, които засяга са твърде ярки, твърде лични и в същото време глобални, и няма как да бъдат заб

Три фази, побрани в "Седем" дни, изразени с биографични стихотворения

Един искрен разказ за преживяванията, които оставят своя отпечатък в душата... Като млад читател, който има сравнително малък опит в четенето на поезия, "Седем. Стихотворения ( с ) биографии" мина през мен като вихрушка от откровения и силна емоция, която завладя сърцето и съзнанието ми.

Мирела Иванова е име, което е добре познато в културния живот на България. Тя е известен драматург с множество преводи на книгите си и безброй награди. С излизането на стихосбирката й, аз изпитах особен интерес към нея и побързах да я прочета. Вярвате или не, за един час я бях приключила. От корица до корица.

,,Не ми личеше, но все се боях да не счупя нещо: чаша, чиния, човек, хоризонта си, коленете си, молитвите си, любовта. Сега храбро вървя през отломките и само погледът ми тежи от познание.“

Разделена на три основни теми, които са озаглавени "Съвпадам с есента", "Пеперуди" и "Предели", тя ни разкрива един живот, който в различните

"Тънкото изкуство да не ти пука" - Марк Менсън

С отварянето на хората към духовното и желанието за саморазвитие, литературният пазар буквално бива заливан с литература на такава тематика. Всяка книга обещава изцеление, справяне с демоните в главите ни, с негативните и токсични мисли. „Прочетете тази книга и утре ще се събудите нов човек“, „Тази книга ще преобърне и промени живота ви“, „В ръцете си държите ключа към добрия и щастлив живот“. Да, ама не.

След многото прочетени книги за самопомощ, открих, че повечето следват една и съща линия, едни и същи шаблонни фрази, ако щете и заглавия. Реших все пак да хвърля поглед на „Тънкото изкуство да не ти пука“, за която знаех две неща: реализира рекордни продажби и зае първо място в не една и две класации. И според мен напълно заслужено.

Авторът е американски блогър, искрен до болка, остроумен до смях и... пишещ доста увлекателно. Не очаквайте от него да ви даде съвети как да привикате добрата фея с вълшебния прашец с едно щракване на пръстите, по-скоро би пратил до вратата ви

"Изгубената съпруга" от Алисън Ричман - разказ за затрогваща и красива невъзможна любов

За първата си среща с американската писателка Алисън Ричман избрах "Изгубената съпруга". Книгата ме грабна с мотива за невъзможната и неосъществена любов. Романът ни потапя в две различни истории, преплитащи се една с друга.

Ленка е студентка в Художествената гимназия в Прага. Тя се влюбва в брата на най-добрата си приятелка - Йозеф. Двамата изживяват щастливи мигове заедно и решават да сключат брак. Но еврейският им произход преобръща живота им и те са принудени да се разделят с началото на Втората световна война. След раздялата им, действието в романа се развива паралелно, описвайки съдбата и на двамата - разделени един от друг, но всеки присъстващ непрестанно в мислите на другия.

Книгата пленява с разказа си за затрогващата и красива невъзможна любов, към която няма как да останеш безразличен, и силата, и обичта към семейството, преплетени с ужасите, лишенията и униженията в концентрационните лагери.

"С напредването на възрастта разбрах