Жените в слънчевата светлина са Джулия, Камила и Сюзън. Всички в своите шестдесет години, но готови за нови приключения. Трите се запознават съвсем случайно близо до домовете си в САЩ, намират връзка помежду си и споделят опита си, а смел план и финансовата им възможност ги води до красив дом в Тоскана. Там те срещат Кит – американска писателка, живееща в Сан Роко, работеща по новата си книга. Запознанството се превръща приятелство и ново начало за всяка една от тях.

„Жени в слънчева светлина“ е прекрасна приказка за сливането на култури и страстта към живота, добрата храна, добрите приятели и доброто вино. Франсис Мейс пренася читателите в Италия, но не за кратко посещение, а до дълбините, до които много от пътниците често не достигат.

Авторката си играе умело с многобройните женски мечти: нова среда, чудесна храна, пазаруване, страхотни приятели и най-вече красотата на Италия.

“Сан Роко се е настанил като блестящ медальон сред хълмовете на Монте Сан Лоренцо. Никой друг хълмист град не ме е очаровал толкова силно... кое е очарователното? Може би Виа Фулвио, древният decumanus, класическият прав път, ориентиран в посока изток – запад, останал от римско време, който разделя града на две половини и е прокаран така, че да улавя слънцето. Може би фонтанът с нимфите и делфините...може би скубчените чадъри на кафенето...трите ресторанта с маси на открито и менюта, написани, слава богу, само на италиански. Катедралата с фрески, изобразяващи Страшния съд, като котва в противоположния край на площада... Петъчният пазар, малък и шумен...камиончето с риба в сряда и сергията за porchetta в четвъртък. Имаме сладкарница, книжарница...достатъчно магазини за дрехи, три антикварни магазина...“

Картините, които Франсис Мейс описва за Италия, те карат да искаш да се преместиш там. Намирате идеалната къща. Събирате се с приятелки и хващате самолета за красива Италия. А там се наслаждавате на свободата си или каквото друго ви хрумне. Макар да няма вероятност това да се случи (но всъщност, защо не?), всеки може да поживее там чрез героите на Мейс.

Докато четях, открих, че главните героини - Джулия, Камила и Сюзън, са интересни и динамични. Те бяха независими и силни жени и може би имаме нужда от повече такива герои и характери в романите. Историята става интересна малко по малко и в крайна сметка е трудно да не останете пленени.

“Камил...се влюбва в идеята за Италия, която тлее на заден план в съзнанието й. Постепенно в нея се надига усещането, че трябва да направи решителната крачка. Стига разговори за нерешителността на жените. Тя усеща, че готова да разчупи стъкления таван над главата си. Започва да цени решителността на Сюзан, която в началото я е плашела. Може да вземе пример от нея.“

Разбира се, всички ние можем да вземем пример от Сюзан и да бъдем малко по-смели и решителни. Може би точно на това се опитва да ни научи Франсис Мейс. Историята за Кит и Колин също е интересна, но историята на едра друга героиня от книгата - Маргарет, наистина не добавя нещо специално или допълнително към книгата. Ако авторката се бе фокусирала единствено върху историята на Джулия, Камила и Сюзан, романът би бил по-завладяващ.

Франсис Мейс изработва тоскански гоблен, в който живеят четири американски жени. Всяка една от тях е на ръба да направи някакво откритие. Авторката преплита красотата на Тоскана, нейните вкусни рецепти и силата на приятелството в история за пробуждането на всяка жена към себе си и другите. “Жени в слънчева светлина” ще ви отнесе към топлите ветрове на Италия, ще откриете вътрешните истини, с които всички ние трябва да се сблъскаме.

“Тъмнината вече не пада над земята като кадифена театрална завеса, а отстъпва пред светлината малко повече всеки ден, откривайки в небето огромни пространства, които се обгарят по залез в цвят фламинго, в мораво, преливащо в сиво, и в лазурносиньо, блестящо по краищата. Докато приятелките приготвят пиршество от скариди и раци... Небето на запад над блатата е покрито с кълбести бели облаци, пухкави и оцветени в ръждивочервено. През слоеве с различни нюанси слънчевото кълбо колебливо се спуска надолу.“

 

Автор на текста: Тоня Иванова, книжарница "Хермес" - Бургас