Ние използваме бисквитки за да направят вашия опит по-добър. Да се съобрази с новата директива за електронните комуникации, ние трябва да поискаме за вашето съгласие да установите бисквитки. Научете повече.
Ние използваме бисквитки за да направят вашия опит по-добър. Да се съобрази с новата директива за електронните комуникации, ние трябва да поискаме за вашето съгласие да установите бисквитки. Научете повече.
Сблъсъкът на старостта, младостта, копнежите, думите, желанията, миналото, настоящето, самотата... Дали пък това не е Чудовището? Да, Чудовището в новия роман на Владимир Зарев е животът с всичките му багри и измерения.
"Чудовището" обрисува мъжа с богата съдба и опит, човекът- писател, изправен пред онези години от живота си, когато прави равносметка на отминалите дни. Произведението разказва и за красива, млада журналистка, която иска да напише книга за този именит творец.
Срещата между двамата герои първоначално не е особено желана от Симеон Станимиров, но прекрасната Ния успява да спечели бързо вниманието на уважавания автор. Тя не само влиза в неговия бит и ежедневие. Тя завладява сърцето му неусетно дотолкова, че той губи себе си, но намира друга бримка от същността си, която е много по-красива и ранима.
„- Не зная какво ми е - отвърнах,- но то е по-силно от мен, по-властно е от цялата ми мъжка опитност, от моята умора, от ненакърнимата ми допреди няколко месеца недосегаемост. Аз съм подчинен на едно момиче, което е по-младо от малката ми дъщеря. Не зная дали съм влюбен, но не съм на себе си и усещам, че полудявам.“
Чудовището е навсякъде около нас. То е неизменна част от съществуването ни, за хубаво или за лошо. Дали може да го избегнем? Не мисля! А дали може да ни помогне да преоткрием някоя неподозирана страна от самите нас?
Може би.
Животът всякога е бил трудно за разбиране „същество“, което въпреки всичко сме длъжни да „видим“. Просто такава ни е природата. Трябва да го изживеем. Всеки ден, всеки ден ни се дава възможност да преоткриваме частица от себе си.
„Цялата моя бъбривост е форма на ухажване. Любувам й се и тя го съзнава с усета си на жена. Приятно й е. Различно й е, защото аз съм почти петдесет години по-възрастен от нея, но не й е безразлично и скучно.“
Може би и вие бихте намерили къстче от „Чудовището“ в себе си, ако прочетете романа, защото това е самата действителност. Реалната истина за нашето време.
Автор на текста: Ива Станчева, книжарница "Хермес" - Стара Загора