Сблъсъкът на старостта, младостта, копнежите, думите, желанията, миналото, настоящето, самотата... Дали пък това не е Чудовището? Да, Чудовището в новия роман на Владимир Зарев е животът с всичките му багри и измерения.

"Чудовището" обрисува мъжа с богата съдба и опит, човекът- писател, изправен пред онези години от живота си, когато прави равносметка на отминалите дни. Произведението разказва и за красива, млада журналистка, която иска да напише книга за този именит творец.

Срещата между двамата герои първоначално не е особено желана от Симеон Станимиров, но прекрасната Ния успява да спечели бързо вниманието на уважавания автор. Тя не само влиза в неговия бит и ежедневие. Тя завладява сърцето му неусетно дотолкова, че той губи себе си, но намира друга бримка от същността си, която е много по-красива и ранима.

„- Не зная какво ми е - отвърнах,- но то е по-силно от мен, по-властно е от цялата ми мъжка опитност, от моята умора, от ненакърнимата ми допреди няколко месеца недосегаемост. Аз съм подчинен на едно момиче, което е по-младо от малката ми дъщеря. Не зная дали съм влюбен, но не съм на себе си и усещам, че полудявам.“

Чудовището е навсякъде около нас. То е неизменна част от съществуването ни, за хубаво или за лошо. Дали може да го избегнем? Не мисля! А дали може да ни помогне да преоткрием някоя неподозирана страна от самите нас?

Може би.

Животът всякога е бил трудно за разбиране „същество“, което въпреки всичко сме длъжни да „видим“. Просто такава ни е природата. Трябва да го изживеем. Всеки ден, всеки ден ни се дава възможност да преоткриваме частица от себе си.

„Цялата моя бъбривост е форма на ухажване. Любувам й се и тя го съзнава с усета си на жена. Приятно й е. Различно й е, защото аз съм почти петдесет години по-възрастен от нея, но не й е безразлично и скучно.“

Може би и вие бихте намерили къстче от „Чудовището“ в себе си, ако прочетете романа, защото това е самата действителност. Реалната истина за нашето време.

 

Автор на текста: Ива Станчева, книжарница "Хермес" - Стара Загора