“Ако моята любов е грешка, тогава най- вярната стъпка в моя живот е тази грешка“ 

Неда и Боян са млади, амбициозни студенти. А любовта им е „неуловима, променлива, неподчиняваща се на никому за нищо“, много силна, горда, красива и непреклонна. Започва на инат, така и приключва. Те се търсят, намират, отблъскват, за да се потърсят, намерят и отблъснат отново. Не могат да бъдат заедно, не могат и един без друг… Десет дни - толкова продължава пламенното им съжителство. Толкова е времето, през което те остават физически заедно.

Но любовта им остава жива…не се забравя, не се повтаря. И ако е била грешка, определено е от онези грешки, които човек НЕ ИСКА да повтори в живота си, за да я съхрани като ЕДИНСТВЕНА. Остават разделени десетилетия, когато случайно, или не, едно най- обикновено отклонение от пътя ги среща отново. Той вече е успял инженер в разгара на соц-а, а тя - археолог. Той участва активно в изграждането на Новия свят, а тя се рови из останките от миналото…

Ярък контраст! Срещата им не е нищо друго, освен едно общо спомняне, което е „по-пълното преживяване, разширено от опита, изострено от липсата, обогатено от въображението“.

Връщат се назад в общо мълчание, всеки за себе си, но заедно. Зад мълчанието им обаче се крият хиляди неизляти чувства, крие се страх- да не наранят гордостта на другия и своята собствена, крие се и търпение- сякаш цял живот са знаели, че ще се срещнат отново и търпеливо са чакали своето отклонение…

Всеки има нужда от поезия в живота си. Аз открих нужното ми количество в прозата на Блага Димитрова.

 

Автор на текста: Петя Анастасова, книжарница "Хермес" - Пловдив