Ние използваме бисквитки за да направят вашия опит по-добър. Да се съобрази с новата директива за електронните комуникации, ние трябва да поискаме за вашето съгласие да установите бисквитки. Научете повече.
Ние използваме бисквитки за да направят вашия опит по-добър. Да се съобрази с новата директива за електронните комуникации, ние трябва да поискаме за вашето съгласие да установите бисквитки. Научете повече.
Преди да започна настоящия текст, бързам да цитирам част от книгата, за която ще разкажа - „Живописна България“ от Иван Вазов:
„Казаха ми приятели, че някакво си френско списание тия дни, с присъщата на французите учтивост, като обсипало България с хвалби, казало няколко благи думи и за мене: нарекло ме „поет на юмрука и славословец на грубата сила!“, и ме поканиха да се защитя. Не, аз няма да сторя това – аз даже съм поласкан от тия незаслужени комплименти, ами ще ви поговоря за село Бов.“
Странното е, че повечето от нас също свързваме Иван Вазов с темата за борбата, героизма, смъртта и жертвоготовността. Но този сборник съдържа пътни бележки, впечатления от красотата на България, размисли върху връзката между човека и природата, наблюдения, които звучат актуално и днес. На читателя, който от ученическите години е запазил спомена за един сериозен, нравоучителен и дори един краен Иван Вазов, сега му се открива друг образ на най-големия ни писател. В своите бележки Иван Вазов е мечтателен, съзерцателен, потопен е в красотата на настоящия миг.
От отделните текстовe силно се усеща разграничаването между градския тип човек, забързания, желаещия да бъде информиран, а не знаещ индивид и селския човек, който познава както красотата на труда, така и стойността на почивката. Така например читателят се шокира от жената, която чете вестник, докато цялата природа край нея е жива, раззеленена, а вятърът закачливо се опитва да прелисти страниците, за да привлече вниманието към красотата на цветовете. Прави се разлика между човека, който е в хармония с природата и който е възхитен от нея и човека, чийто дух остава недокоснат от нейната пленителност.
Всеки текст е неподправен в своята искреност – както с възхищение към естественото, така и с порицание към грубото, насилственото, създаденото от човека. Пред читателя се разкрива образа на Иван Вазов, но не на онзи Вазов от учебниците по литература. Нравоучителен писател е отстъпил мястото си на другиго – на пътешественика, на авантюриста, на човека, който бяга от тълпата и знае, че мъдростта на живота е скрита в тишината и в преклонението пред вечната природа.
Автор на текста: Марина Братанова, книжарница "Хермес" - Русе
Снимка: Книжарница "Хермес" - София
2,69 лв. 15 %