Количка 0
0,00 лв.

Зимна ванилия

От: Мануела Инуса

Специална цена 15,26 лв. Редовна цена 17,95 лв.

2,69 лв. 15 %

Първа книга от новата поредица „Калифорнийски мечти“. История, вълшебна и романтична като разходка в снега...

Първа книга от новата поредица „Калифорнийски мечти“

 

 

История, вълшебна и романтична като разходка в снега

Сесилия се грижи за своята ферма за ванилия в Калифорния с много любов. Тя не само произвежда подправката, но и приготвя всякакви вкусни изкушения с нея. И е така отдадена на своята страст, че не ѝ остава време дори за най-добрата ѝ приятелка Джулия, а какво остава за любовен живот.

Скоро обаче това ще се промени, защото от телевизията са научили за уникалните качества на ванилията на Сесилия и искат да излъчат репортаж за нея. А той предизвиква интереса не само на потенциални клиенти.

Ричард Банкс е собственик на луксозен хотел на езерото Тахо. Той е запленен от думите на младата жена, която вижда по телевизията, и иска на всяка цена да се запознае с нея. Затова замисля сложен план, в който са замесени най-добрият му приятел, набързо организиран семинар за подправки и няколко пакета от прочутите ванилови курабийки на Сесилия.

В заснежения курорт Тахо между приказки за ванилия и тайни погледи Сесилия я очаква най-голямото чудо в живота ѝ.

 



Повече информация
ISBN 9789542622062
Тегло 0.400000
Цветност черно/бяла
Издател Хермес
Корица мека
Размери 13х20
Преводач Емилия Драганова
Брой страници 400
Дата на издаване 2022 г.
Език български
Напишете вашето мнение
Вие оценявате:Зимна ванилия
Вашият рейтинг

Ричард се взираше като омагьосан в екрана. Не можеше да откъсне очи от жената, която разказваше за любовта си към ванилията. Как изобщо стана така, че се загледа в следобедно предаване по телевизията? Никога не го правеше. Да, сети се. /…/ След като написа няколко имейла, се сети да провери прогнозата за времето. Можеше да го направи и онлайн, лаптопът му беше включен, но предпочиташе специализирания телевизионен канал, където даваха по-подробна информация за отделните планински курорти, понеже точно по Коледа ги посещаваха много хора.

След прогнозата посегна да изключи телевизора, но изведнъж му се прииска да пощрака малко с дистанционното – можеше да попадне на някоя реклама с интересна идея за подарък на Мичъл, който си имаше всичко. На първите клипове видя детски играчки, дамски парфюми и хапчета при болезнена менструация и се засмя. Нищо от това не бе подходящо за приятеля му!

Продължи да превключва... и в един момент спря, тъй като видя лице, което бе твърде лъчезарно, за да го подмине.

Това лице... тази жена...

Коя беше тя? Актриса? Не. Собственичка на ферма за ванилия, както разбра, щом се заслуша. Остави дистанционното и стана от стола зад писалището, за да се настани по-удобно в креслото, в което гледаше телевизия. Облегна се назад, ала миг след това пак седна с изправен гръб, защото беше запленен.

Дори не знаеше от какво точно... от жената, онова, което разказваше, или просто от любовта, която излъчваше. Любовта към ванилията. Не към което и да било растение, а към любимата му подправка. Веднага се сети за ваниловите бонбони на Елена и курабийките на Мичъл. Отдавна искаше да си поръча няколко плика, но заради предколедната еуфория не стигна дотам. Беше изхвърлил празния плик, но беше снимал етикета със смартфона си. Върху него бяха името и адресът на онлайн магазина.

Слушаше като хипнотизиран младата жена, която по всяка вероятност още не бе навършила трийсет. Беше симпатична, имаше дълги тъмни къдрици и приятна усмивка. Седеше на веранда, очевидно нейната, а срещу нея бе онази арогантна телевизионна водеща, която той не понасяше. В момента обаче му беше адски безразлична. Искаше да слуша единствено думите на фермерката, която Аманда Орбисън наричаше „повелителка на ванилията“.

Попита я как ѝ е хрумнало да отглежда ванилия именно в долината Напа и младата жена отвърна, че идеята всъщност е била на баща ѝ. Усмихна се в камерата и си пролича, че е изпълнена с гордост.

– А защо е решил така? – запита Аманда Орбисън.

– Това е дълга история – отвърна повелителката на ванилията.

– Сподели я с нас, Сесилия.

Сесилия... какво хубаво име. Нямаше ли такава песен?

– Имаше си причини – каза сега жената на име Сесилия и Ричард сякаш забеляза в очите ѝ искрица тъга. – Дълбоко лични причини.

Долови в думите ѝ нещо, което искрено го трогна. Може би меланхолия, а като че ли и дълбока любов към баща ѝ. Така му се искаше да я попита за причините, които бе премълчала в интервюто. Може би щеше да ги каже пред него. И той не би доверил тайните си на Аманда Орбисън. А тайните на Сесилия би запазил. Абсолютно.

– Ооо, звучи загадъчно – каза Аманда Орбисън и ако имаше по-малко ботокс на челото, със сигурност би го смръщила. – И е в унисон с това едва ли не мистично място. Снощи присъствахме на вечерята, която приготвихте за вашия добър приятел Бенедикт Бейкър...

Снощи ли?

Кога бе започнало предаването и какво, по дяволите, беше пропуснал? С най-голямо удоволствие бе погледал как и какво готви Сесилия. Дали не можеше да го намери на запис?

Сесилия, която от минута на минута, какво говореше, от секунда на секунда му се струваше все по-възхитителна, кимна.

– Да, щастлива съм, че и те харесват любимата ми подправка. Най-добрата ми приятелка например пожела за рождения си ден само буркан ванилова захар, а за Коледа голям плик ванилови курабийки.

Ванилови курабийки...

Невъзможно! Или...?

Ричард се наведе напред, допря пръстите си и нетърпеливо зачака следващите думи на Сесилия.

– Ха, има късмет, че Коледа вече чука на вратата – засмя се отново Аманда.

Изкуствени зъби, при всички положения! Сега взе да хвали ваниловите курабийки на Сесилия, които според нея били нещо неземно.

За миг-два сериозно се замисли дали тази Сесилия има нещо общо с превъзходните ванилови курабийки, които бе опитал наскоро, та тя беше просто собственичка на малка ферма за ванилия и надали произвеждаше голямо количество курабийки, нали така? Въпреки че... Мичъл каза, че ги е купил на някакъв пазар. Може би имаше сладкарска работилничка. От една страна, искаше веднага да разбере дали имаше връзка между тази Сесилия и невероятните курабийки, които в момента превъзнасяше Аманда Орбисън, а от друга – не можеше да откъсне очи от екрана.

– Искрено се радвам, че курабийките ми ви харесват – каза Сесилия и лицето ѝ грейна в усмивка.

Един от резците ѝ беше леко крив, което ѝ придаваше още по-голямо обаяние. Ричард не помнеше да е виждал по-красива усмивка.

– В края на предаването ще изпишем за зрителите ни адреса, на който могат да си поръчат ванилови курабийки и другите превъзходни продукти, които приготвяш собственоръчно в малката си ферма.

– Много ви благодаря – рече Сесилия. – Ще се радвам да спечеля и нови клиенти.

Аз ще стана най-преданият ти клиент, помисли си Ричард и припряно зачака да изпишат адреса. Аманда Орбисън обаче продължи да задава въпроси на Сесилия. Всеки от отговорите ѝ я правеше още по-симпатична. Така той например узна, че от малка живее във фермата и не може да си представи друг живот, че приготвя продукцията в собствената си кухня и също като него обича Коледа. Когато Аманда Орбисън накрая я попита дали някога би напуснала фермата заради мъжа на мечтите си, за да се премести при него в града, младата жена буйно поклати глава.

– Никога! За нито един мъж на света – отвърна и по тона ѝ Ричард разбра, че все още не е намерила мечтания мъж.

Накрая се усмихна още веднъж в камерата и той си пожела усмивката ѝ да е лично за него. Зачака. Камерата показа студиото, в което Аманда Орбисън, в бял костюм, продължаваше да говори за ванилия. Последваха два репортажа, които нямаха нищо общо със Сесилия, и най-после дойде краят на предаването. Междувременно Ричард вече бе извадил телефона си и потърсил снимката. Курабийките на Мичъл бяха произведени от фирма на име „Напакали ванила“. Напакали. Първата част на името беше Напа – дали идваше от долината? И Аманда, и Сесилия бяха казали, че нейната ферма е единствената в целия район, нали така?

А после... после най-накрая изписаха интернет адреса, на който можеха да се поръчат продуктите на Сесилия: www.napacali-vanila.com.

Ричард беше като вцепенен. Вече беше имал възможност да опита домашните ѝ неописуемо вкусни курабийки! А сега я беше видял по телевизията и останал зашеметен от самата нея. Да, не можеше да го опише по друг начин.

Зашеметен.

Останал без ума и дума.

Толкова впечатлен, че седна зад писалището си и телефонира на Канал 5, за да пита как може да изгледа цялото предаване.