Количка 0
0,00 лв.

Седмият печат

От: Жозе Родригеш душ Сантуш

„Когато сне седмия печат, настана тишина на небето.“ Така Библията оповестява началото на Апокалипсиса. Има ли надежда за човечеството?

Интерпол търси помощта на криптолога и професор по история Томаш Нороня за разследването на убийството на Хауърд Доусън – ръководител на американската антарктическа станция. Доусън става свидетел на най-голямото доказателство за глобално затопляне, виждано от човек, но преди да успее да напише доклада си, е убит. Задачата на Томаш е да разшифрова посланието, оставено от убийците – 666, библейското число на Звяра. Мисията на професора ще го отведе до далечни точки на света. Животът му ще бъде в опасност многократно. Залогът е глобалното затопляне, изчерпването на световните запаси от петрол и апокалиптичният срив, който би съпроводил това събитие.
„Когато сне седмия печат, настана тишина на небето“. Така Библията оповестява началото на Апокалипсиса. Има ли надежда за човечеството?


„Седмият печат“ е отрезвяващ поглед към бедствията, които грозят планетата ни.

Повече информация
ISBN 9789542609865
Тегло 0.250000
Цветност черно/бяла
Издател Хермес
Корица мека
Размери 14,2х21
Преводач Велин Мануел ду Насименто
Брой страници 384
Дата на издаване 2024 г.
Език български
Напишете вашето мнение
Вие оценявате:Седмият печат
Вашият рейтинг

IX

Александър Орлов изглеждаше в шок, когато плащаше сметката. Онова, което напълно го порази, не беше цената на обяда, както би могло да се очаква при подобни обстоятелства и при огромната сметка, която сервитьорът му поднесе на сребърен поднос, а мислите, разпалили въображението му. Хитлер? Хитлер е Звярът, пророкуван в Апокалипсиса? Тази мисъл го плашеше и в същото време не му даваше мира. Възможно ли е библейски текст от I век да съдържа число, чиято гематрия да отговаря на името на човека, извършил най-големия геноцид в историята?
   Излязоха от ресторанта и поеха из парка до Кампо Пекено. Бяха благоустроили арената за корида и градинката околовръст изглеждаше приветлива и примамваща, спокойно място сред градската суматоха. Руснакът дълго крачи, забил поглед в земята, докато най-накрая наруши тишината.

         − Сигурен ли сте, че на името на Хитлер отговаря числото шестстотин шестдесет и шест?
    − Няма никакво съмнение, няколко пъти го пресметнах. Ако a е равно на сто, b - на сто и едно, и така нататък, гематрията на името на Хитлер дава тройна шестица.
    − Господи, това е невероятно.
    − Виждате ли? Хитлер е в ролята на Антихриста.
Орлов изхъмка.
    − Но в крайна сметка, кой от двамата е Антихристът? Хитлер или Мохамед?
    − Какво мислите?
    − Мисля, че е Хитлер.
    Томаш се разсмя.
    − Има смисъл, нали? Човекът, предизвикал Втората световна война, човекът, отговорен за смъртта на милиони, човекът, планирал и осъществил холокоста.
    − И който е нападнал Матушка Русь − побърза да добави Орлов. − Това не се забравя. Той е нахлул в Русия.
    − Да, Хитлер е идеалният кандидат. Името му съдържа числото на Звяра и е олицетворение на злото.
    − Несъмнено.
    − Но не е така.
    Смесица от почуда и разочарование се изписа по лицето на Орлов.
    − Не е Хитлер?
    − Не е.
    − Сигурен ли сте?
    − Абсолютно.
    − Ама той е съвършено подходящ за тази роля.
    − Знам, но Хитлер не е Звярът от Апокалипсиса.
    − Как може да сте сигурен в това?
    − Подразбира се от контекста на пророчеството. Не забравяйте, че това е стар християнски текст.
    − В такъв случай смятате, че Антихристът е Мохамед?
    − Не, и това не приемам.
    Орлов наведе глава.
    − Вижте, може и да не е Хитлер, но Мохамед е доста подходящ, не мислите ли? Той е основният враг на християнството. Освен това, ислямът стои зад всички терористични действия, извършени в Чечения, Афганистан, Ирак, Иран, Алжир, на 11 септември - навсякъде има следи от исляма.
    − Не говорете глупости −отряза го Томаш. − Мохамед е почитал Христос, смятал го е за истински пророк. А липсата на толерантност, която се забелязва в някои страни от ислямския свят, в определени моменти е характерна и за християнството. Достатъчно е да си припомним Инквизицията и кръстоносните походи.
    − Това е било преди много време.
    − А антиеврейските погроми в християнския свят отпреди много време ли са? Холокоста преди много време ли е? − Въздъхна. − Християнската нетолерантност е продължила доста дълго време, не смятате ли? Спомням си, че като юноша съм виждал кмета на Лисабон да протестира пред вратата на едно от кината, защото в него показваха френски филм, в който Дева Мария беше представена като жена, различна от утвърдения каноничен образ. Спомням си също, че преди няколко години един автор на комикси беше направил карикатура на папата с презерватив на носа и това предизвика буря от протести. Спомням си, че…
    − Добре, съгласен съм − не издържа Орлов. − Но защо сте толкова сигурен, че Звярът не е нито Хитлер, нито Мохамед, след като имената им съдържат тройната шестица, предречена в Новия завет?
    − Много просто − каза Томаш. − Апокалипсисът е написан през І век и авторът му, Йоан, предизвиква тогавашните си читатели да разрешат една загадка. − Потърси първия абзац. − Спомнете си какво е написал още в началото на книгата: „Откровение на Иисуса Христа, що Му даде Бог, за да покаже на рабите Си онова, което трябва да стане скоро”. − Погледна към Орлов. − Виждате ли? „Онова, което трябва да стане скоро”. Йоан е имал предвид събития от неговото време. А Хитлер и Мохамед са се появили много по-късно.
    − Но това все пак е пророчески текст. Не смятате ли, че би могъл да се отнася за лица от бъдещето?
    − Не е точно така. В Апокалипсиса Йоан моли читателите си да разбулят тайната. Читателите са негови съвременници. Ако пророчеството е било адресирано към хора, живеещи хиляда или две хиляди години по-късно, те не биха имали никакъв шанс да разкрият загадката. Има смисъл само ако Йоан е помолил съвременниците си да разгадаят енигма, чието тълкуване се е вписвало във времето им. Ако си спомняте, Йоан обяснява, че пророчествата се отнасят до „онова, което има да стане скоро”.
    − Разбирам.
Седнаха на дълга пейка под сянката на едно дърво и Томаш взе писалката и тефтера.
    − Но да се върнем към гръцкия. Открих и други решения.
    Нахвърли нещо върху белия лист.

TO MEGA THERION

    − To mega Therion, тоест големият Звяр. Гематрията на този израз е тройна шестица.
    Написа още една дума.

LATEINOS

    − Lateinos е гръцката дума за латински. И също ни дава тройна шестица.
    Още една дума.

TEITAN

    − Teitan е гръцкия еквивалент на Титан - едно от имената на Слънцето*. Титан е интересен пример, тъй като е езическо божество, а по онова време всичко езическо се е смятало за антихристиянско. Титан е името, с което гърците са наричали Бога Слънце.
    *Титани в древногръцката митология са не само децата на Уран и Гея, но и техните потомци. Богът Слънце Хелиос е син на титана Хиперион и богинята Тея. – Б. р.

    Лицето на Орлов се сви скептично.
    − Антихристът е Богът Слънце? Не виждам смисъл…
    Томаш направи знак да изчака.
    − Може би има по-голям смисъл, отколкото предполагате − каза той. − Ще стигнем и дотам, имайте търпение. Важно е да изясним някои неща. Първо, въпреки че в повечето от съществуващи версии на Апокалипсиса тройната шестица се посочва като числото на Звяра, в някои от тях въпросното число е шест-едно-шест.
    − Шестстотин и шестнадесет?
    − Да. Тези случаи са малко, но съществуват.
    − Те не представляват интерес за нас − каза мъжът от Интерпол. − Убийците на двамата учени са оставили тройната шестица до жертвите си. Следователно ние се интересуваме от числото шестстотин шестдесет и шест, а не шестстотин и шестнадесет.
    − Не е точно така − настоя историкът. − И двете версии съдържат ключа към мистерията, както ще разберете по-натам. − Впери поглед в Орлов. − Да видим дали можете да отговорите на следния въпрос: кой е бил най-големият враг на християните през I век , когато Йоан е написал Апокалипсиса?
    Очите на руснака потънаха в размисъл.
    − Хм… нека да помисля…
    − Мислете. − Направи жест, сякаш преместваше нещо от едната страна на другата. − Връщате се в I век. Християнин сте. Кой е главният ви враг? От кого се страхувате най-много?
    − От Дявола?
    − В човешки образ. В Апокалипсиса, се казва, че е име на човек. Кой е той? − Допря пръст до слепоочието. − Мислете.
    − Пилат?
    Томаш се разсмя.
    − Не говорете глупости. Пилат изобщо не е притеснявал християните по времето, когато Апокалипсисът е бил написан.
    − Ирод?
    − И той вече не бил грижа за християните от I век.
    Орлов си пое дълбоко дъх, давайки да се разбере, че се предава.
    − Вижте, не знам.
Историкът задържа погледа си, впит в събеседника.
    − Нерон.
    − Нерон?
    − Нерон е Звярът от Апокалипсиса.
    Орлов изглеждаше объркан.
    − Но защо Нерон?
    − В книгата Откровение шестицата е прокълнато число. Нерон е шестият император и е белязан с тройната шестица. − Отново взе писалката. − Ето вижте.
    Изпълни бележника с драскулки.

NERON KAISAR = 666

    − На гръцки император Нерон е Neron Kaisar. Транслитерацията му от староеврейски дава тройната шестица. Ако махнем крайното n остава Nero - римското име на императора. Транслитерацията му от староеврейски дава шестстотин и шестнадесет, по-малката стойност на числото на Звяра.
    − Неро?
    − Неро е kaisar, тоест император, u затова е сравняван със Слънцето. Сенека дори е писал за Нерон: „Той е Слънцето в човешки образ”. В този смисъл Нерон е бил Титан. Но е бил също така и lateinos, тоест римлянин. Все думи, които в гръцкия имат една и съща гематрия − шестстотин шестдесет и шест.
    Обобщи всичко в едно единствено уравнение.

NERON KAISER = LATEINO = TEITAN = TO MEGA THERION = 666

    − Тоест император Нерон е римлянин, равен е на Слънцето и на големия Звяр. Той е Антихристът от Апокалипсиса, защото по онова време е нареждал да убиват християните в римския Колизей. От него най-много са се страхували християните по времето, когато е било написано Откровението.
    Лицето на Орлов придоби замислен вид.
    − Разбирам − промълви той. − Но тук има нещо, което не се връзва. Ако Звярът от Апокалипсиса е Нерон, защо убийците на двамата учени са оставили числото на Звяра до своите жертви?
    Историкът вдигна два пръста.
    − Виждам само две възможности − каза той. − Първата е по-проста. Тройната шестица е символичното число на Сатаната. Ако убийците принадлежат към някаква секта, както допуска Интерпол, нормално е да искат “да подпишат" своите действия с този символ. В този контекст, очевидно е, че тройната шестица не сочи Нерон, а Дявола.
    − Подобно тълкуване е разбираемо − съгласи се Орлов. − Каква е втората хипотеза?
    − Втората хипотеза е по-сложна и по-дръзка, но се опасявам, че все още не разполагам с всички данни, за да я формулирам.
    − Вижте, нали няма да ме оставите само с догадки? Кажете ми какво имате предвид.
    − Няма да повярвате.
    − Изплюйте камъчето, моля ви.
    Историкът въздъхна. Не му се щеше да излага заключения, преди да разполага с цялата информация, която смяташе за нужна. Но можеше да му даде някаква следа.
    − Е, добре − склони той. − Мисля, че убийците са оставили тройната шестица край жертвите си, защото са искали да отправят нещо като послание.
    − Послание ли? Какво послание?
    Томаш отново се почувства разколебан. Дали да продължи? Трябваше да си изясни някои неща, да попълни някои празноти. Но руснакът го гледаше очаквателно и беше ясно, че няма да го остави на мира, ако не му разкрие заключението, до което беше стигнал, макар и преждевременно. Трябваше да му подхвърли нещо, колкото и малко да бе. И когато осъзна това, той преодоля колебанието си и повдигна крайчеца на булото, под което се криеше тайната.
    − Послание за края на света.