„Когато сне седмия печат, настана тишина на небето.“ Така Библията оповестява началото на Апокалипсиса. Има ли надежда за човечеството?
Интерпол търси помощта на криптолога и професор по история Томаш Нороня за разследването на убийството на Хауърд Доусън – ръководител на американската антарктическа станция. Доусън става свидетел на най-голямото доказателство за глобално затопляне, виждано от човек, но преди да успее да напише доклада си, е убит. Задачата на Томаш е да разшифрова посланието, оставено от убийците – 666, библейското число на Звяра. Мисията на професора ще го отведе до далечни точки на света. Животът му ще бъде в опасност многократно. Залогът е глобалното затопляне, изчерпването на световните запаси от петрол и апокалиптичният срив, който би съпроводил това събитие.
„Когато сне седмия печат, настана тишина на небето“. Така Библията оповестява началото на Апокалипсиса. Има ли надежда за човечеството?
„Седмият печат“ е отрезвяващ поглед към бедствията, които грозят планетата ни.
ISBN | 9789542609865 |
---|---|
Тегло | 0.250000 |
Цветност | черно/бяла |
Издател | Хермес |
Корица | мека |
Размери | 14,2х21 |
Преводач | Велин Мануел ду Насименто |
Брой страници | 384 |
Дата на издаване | 2024 г. |
Език | български |
IX
Александър Орлов изглеждаше в шок, когато плащаше сметката. Онова, което напълно го порази, не беше цената на обяда, както би могло да се очаква при подобни обстоятелства и при огромната сметка, която сервитьорът му поднесе на сребърен поднос, а мислите, разпалили въображението му. Хитлер? Хитлер е Звярът, пророкуван в Апокалипсиса? Тази мисъл го плашеше и в същото време не му даваше мира. Възможно ли е библейски текст от I век да съдържа число, чиято гематрия да отговаря на името на човека, извършил най-големия геноцид в историята?
Излязоха от ресторанта и поеха из парка до Кампо Пекено. Бяха благоустроили арената за корида и градинката околовръст изглеждаше приветлива и примамваща, спокойно място сред градската суматоха. Руснакът дълго крачи, забил поглед в земята, докато най-накрая наруши тишината.
− Сигурен ли сте, че на името на Хитлер отговаря числото шестстотин шестдесет и шест?
− Няма никакво съмнение, няколко пъти го пресметнах. Ако a е равно на сто, b - на сто и едно, и така нататък, гематрията на името на Хитлер дава тройна шестица.
− Господи, това е невероятно.
− Виждате ли? Хитлер е в ролята на Антихриста.
Орлов изхъмка.
− Но в крайна сметка, кой от двамата е Антихристът? Хитлер или Мохамед?
− Какво мислите?
− Мисля, че е Хитлер.
Томаш се разсмя.
− Има смисъл, нали? Човекът, предизвикал Втората световна война, човекът, отговорен за смъртта на милиони, човекът, планирал и осъществил холокоста.
− И който е нападнал Матушка Русь − побърза да добави Орлов. − Това не се забравя. Той е нахлул в Русия.
− Да, Хитлер е идеалният кандидат. Името му съдържа числото на Звяра и е олицетворение на злото.
− Несъмнено.
− Но не е така.
Смесица от почуда и разочарование се изписа по лицето на Орлов.
− Не е Хитлер?
− Не е.
− Сигурен ли сте?
− Абсолютно.
− Ама той е съвършено подходящ за тази роля.
− Знам, но Хитлер не е Звярът от Апокалипсиса.
− Как може да сте сигурен в това?
− Подразбира се от контекста на пророчеството. Не забравяйте, че това е стар християнски текст.
− В такъв случай смятате, че Антихристът е Мохамед?
− Не, и това не приемам.
Орлов наведе глава.
− Вижте, може и да не е Хитлер, но Мохамед е доста подходящ, не мислите ли? Той е основният враг на християнството. Освен това, ислямът стои зад всички терористични действия, извършени в Чечения, Афганистан, Ирак, Иран, Алжир, на 11 септември - навсякъде има следи от исляма.
− Не говорете глупости −отряза го Томаш. − Мохамед е почитал Христос, смятал го е за истински пророк. А липсата на толерантност, която се забелязва в някои страни от ислямския свят, в определени моменти е характерна и за християнството. Достатъчно е да си припомним Инквизицията и кръстоносните походи.
− Това е било преди много време.
− А антиеврейските погроми в християнския свят отпреди много време ли са? Холокоста преди много време ли е? − Въздъхна. − Християнската нетолерантност е продължила доста дълго време, не смятате ли? Спомням си, че като юноша съм виждал кмета на Лисабон да протестира пред вратата на едно от кината, защото в него показваха френски филм, в който Дева Мария беше представена като жена, различна от утвърдения каноничен образ. Спомням си също, че преди няколко години един автор на комикси беше направил карикатура на папата с презерватив на носа и това предизвика буря от протести. Спомням си, че…
− Добре, съгласен съм − не издържа Орлов. − Но защо сте толкова сигурен, че Звярът не е нито Хитлер, нито Мохамед, след като имената им съдържат тройната шестица, предречена в Новия завет?
− Много просто − каза Томаш. − Апокалипсисът е написан през І век и авторът му, Йоан, предизвиква тогавашните си читатели да разрешат една загадка. − Потърси първия абзац. − Спомнете си какво е написал още в началото на книгата: „Откровение на Иисуса Христа, що Му даде Бог, за да покаже на рабите Си онова, което трябва да стане скоро”. − Погледна към Орлов. − Виждате ли? „Онова, което трябва да стане скоро”. Йоан е имал предвид събития от неговото време. А Хитлер и Мохамед са се появили много по-късно.
− Но това все пак е пророчески текст. Не смятате ли, че би могъл да се отнася за лица от бъдещето?
− Не е точно така. В Апокалипсиса Йоан моли читателите си да разбулят тайната. Читателите са негови съвременници. Ако пророчеството е било адресирано към хора, живеещи хиляда или две хиляди години по-късно, те не биха имали никакъв шанс да разкрият загадката. Има смисъл само ако Йоан е помолил съвременниците си да разгадаят енигма, чието тълкуване се е вписвало във времето им. Ако си спомняте, Йоан обяснява, че пророчествата се отнасят до „онова, което има да стане скоро”.
− Разбирам.
Седнаха на дълга пейка под сянката на едно дърво и Томаш взе писалката и тефтера.
− Но да се върнем към гръцкия. Открих и други решения.
Нахвърли нещо върху белия лист.
TO MEGA THERION
− To mega Therion, тоест големият Звяр. Гематрията на този израз е тройна шестица.
Написа още една дума.
LATEINOS
− Lateinos е гръцката дума за латински. И също ни дава тройна шестица.
Още една дума.
TEITAN
− Teitan е гръцкия еквивалент на Титан - едно от имената на Слънцето*. Титан е интересен пример, тъй като е езическо божество, а по онова време всичко езическо се е смятало за антихристиянско. Титан е името, с което гърците са наричали Бога Слънце.
*Титани в древногръцката митология са не само децата на Уран и Гея, но и техните потомци. Богът Слънце Хелиос е син на титана Хиперион и богинята Тея. – Б. р.
Лицето на Орлов се сви скептично.
− Антихристът е Богът Слънце? Не виждам смисъл…
Томаш направи знак да изчака.
− Може би има по-голям смисъл, отколкото предполагате − каза той. − Ще стигнем и дотам, имайте търпение. Важно е да изясним някои неща. Първо, въпреки че в повечето от съществуващи версии на Апокалипсиса тройната шестица се посочва като числото на Звяра, в някои от тях въпросното число е шест-едно-шест.
− Шестстотин и шестнадесет?
− Да. Тези случаи са малко, но съществуват.
− Те не представляват интерес за нас − каза мъжът от Интерпол. − Убийците на двамата учени са оставили тройната шестица до жертвите си. Следователно ние се интересуваме от числото шестстотин шестдесет и шест, а не шестстотин и шестнадесет.
− Не е точно така − настоя историкът. − И двете версии съдържат ключа към мистерията, както ще разберете по-натам. − Впери поглед в Орлов. − Да видим дали можете да отговорите на следния въпрос: кой е бил най-големият враг на християните през I век , когато Йоан е написал Апокалипсиса?
Очите на руснака потънаха в размисъл.
− Хм… нека да помисля…
− Мислете. − Направи жест, сякаш преместваше нещо от едната страна на другата. − Връщате се в I век. Християнин сте. Кой е главният ви враг? От кого се страхувате най-много?
− От Дявола?
− В човешки образ. В Апокалипсиса, се казва, че е име на човек. Кой е той? − Допря пръст до слепоочието. − Мислете.
− Пилат?
Томаш се разсмя.
− Не говорете глупости. Пилат изобщо не е притеснявал християните по времето, когато Апокалипсисът е бил написан.
− Ирод?
− И той вече не бил грижа за християните от I век.
Орлов си пое дълбоко дъх, давайки да се разбере, че се предава.
− Вижте, не знам.
Историкът задържа погледа си, впит в събеседника.
− Нерон.
− Нерон?
− Нерон е Звярът от Апокалипсиса.
Орлов изглеждаше объркан.
− Но защо Нерон?
− В книгата Откровение шестицата е прокълнато число. Нерон е шестият император и е белязан с тройната шестица. − Отново взе писалката. − Ето вижте.
Изпълни бележника с драскулки.
NERON KAISAR = 666
− На гръцки император Нерон е Neron Kaisar. Транслитерацията му от староеврейски дава тройната шестица. Ако махнем крайното n остава Nero - римското име на императора. Транслитерацията му от староеврейски дава шестстотин и шестнадесет, по-малката стойност на числото на Звяра.
− Неро?
− Неро е kaisar, тоест император, u затова е сравняван със Слънцето. Сенека дори е писал за Нерон: „Той е Слънцето в човешки образ”. В този смисъл Нерон е бил Титан. Но е бил също така и lateinos, тоест римлянин. Все думи, които в гръцкия имат една и съща гематрия − шестстотин шестдесет и шест.
Обобщи всичко в едно единствено уравнение.
NERON KAISER = LATEINO = TEITAN = TO MEGA THERION = 666
− Тоест император Нерон е римлянин, равен е на Слънцето и на големия Звяр. Той е Антихристът от Апокалипсиса, защото по онова време е нареждал да убиват християните в римския Колизей. От него най-много са се страхували християните по времето, когато е било написано Откровението.
Лицето на Орлов придоби замислен вид.
− Разбирам − промълви той. − Но тук има нещо, което не се връзва. Ако Звярът от Апокалипсиса е Нерон, защо убийците на двамата учени са оставили числото на Звяра до своите жертви?
Историкът вдигна два пръста.
− Виждам само две възможности − каза той. − Първата е по-проста. Тройната шестица е символичното число на Сатаната. Ако убийците принадлежат към някаква секта, както допуска Интерпол, нормално е да искат “да подпишат" своите действия с този символ. В този контекст, очевидно е, че тройната шестица не сочи Нерон, а Дявола.
− Подобно тълкуване е разбираемо − съгласи се Орлов. − Каква е втората хипотеза?
− Втората хипотеза е по-сложна и по-дръзка, но се опасявам, че все още не разполагам с всички данни, за да я формулирам.
− Вижте, нали няма да ме оставите само с догадки? Кажете ми какво имате предвид.
− Няма да повярвате.
− Изплюйте камъчето, моля ви.
Историкът въздъхна. Не му се щеше да излага заключения, преди да разполага с цялата информация, която смяташе за нужна. Но можеше да му даде някаква следа.
− Е, добре − склони той. − Мисля, че убийците са оставили тройната шестица край жертвите си, защото са искали да отправят нещо като послание.
− Послание ли? Какво послание?
Томаш отново се почувства разколебан. Дали да продължи? Трябваше да си изясни някои неща, да попълни някои празноти. Но руснакът го гледаше очаквателно и беше ясно, че няма да го остави на мира, ако не му разкрие заключението, до което беше стигнал, макар и преждевременно. Трябваше да му подхвърли нещо, колкото и малко да бе. И когато осъзна това, той преодоля колебанието си и повдигна крайчеца на булото, под което се криеше тайната.
− Послание за края на света.