Количка
Вход

Божията формула

От: Жозе Родригеш душ Сантуш

Налично на склад – доставка между 1-3 дни
SKU
201090015
Специална цена 14,36 лв. Редовна цена 17,95 лв.

3,59 лв. 20 %

Криптологът Томаш Нороня е нает от иранското правителство да разшифрова наскоро открит криптографски ръкопис, който се съхранява в строга секретност в Техеран.

 Световноизвестният криптолог Томаш Нороня е нает от иранското правителство да разшифрова наскоро открит криптографски ръкопис, който се съхранява в строга секретност в Техеран. Написан от самия Айнщайн, документът носи името „Божията формула” и вероятно крие много ценна информация.
Преди да замине за Техеран, Томаш е извикан в американското посолство в Лисабон, където го очакват двама агенти на ЦРУ. Те го предупреждават, че документът всъщност съдържа формула за лесно производство на атомна бомба, която великият физик е извел по поръчка на Бен Гурион. Професор Нороня трябва да разбере какво цели иранското правителство и да предаде информацията на американските тайни служби.
Томаш заминава за Техеран, където започва работа по ръкописа. Скоро той разбира, че криптографският документ крие нещо повече от формула за атомна бомба. В кодираното послание Томаш ще открие научното доказателство за съществуването на Бог.

Повече информация
ISBN 9789542608677
Цветност черно/бяла
Издател Хермес
Корица мека
Брой страници 488
Дата на издаване 2019 г.
Език български
Напишете вашето мнение
Вие оценявате:Божията формула
Вашият рейтинг

        Томаш взе копието, взирайки за сетен път в заглавието.

− Как ръкописът е попаднал във вашите ръце?
− Не мога да ви кажа. Този въпрос не ви засяга.
− Е, добре. Но предполагам, че можете да ми кажете какъв проблем разработва Айнщайн в този непубликуван текст, нали?
        Ариана въздъхна и поклати глава.
− За съжаление, по този въпрос също не мога да ви дам сведения.
− Да не искате да ми кажете, че и това е поверително?
− Разбира се. Всичко, свързано с този проект, е поверително. Но в този случай не бих могла да ви отговоря, защото, колкото и невероятно да изглежда, дори ние не успяхме да разберем какво е написано там.
− Какво говорите? − По лицето на Томаш се изписа почуда. − Какъв е проблемът? Нямате преводач от немски?
− Проблемът е, че част от документа не е написана на немски.
− О, така ли?
− Да.
− Тогава?
− Вижте, това, което ще ви кажа, е абсолютно поверително.
− Да, вече го обсъдихме, не се безпокойте.
        Ариана си пое дълбоко въздух.
− Почти целият документ е написан от ръката на Айнщайн. Но един малък абзац, по съображения, които не са ни напълно известни, е зашифрован. Нашите криптоаналитици се мъчиха над този шифрован откъс и стигнаха до заключението, че не могат да разбият шифъра, защото въпросната част от текста е написана на друг език, който не е нито немски, нито английски.
− Би могъл да е иврит.
        Иранката поклати глава.
− Не, Айнщайн не е говорил добре иврит. Научил е основните неща, но не е владеел добре езика. Затова не се е подготвил и за бар мицва.
− В такъв случай какъв би могъл да е този език?
− Имаме едно доста основателно предположение.
− Кой е езикът?
− Португалски.
        Томаш зяпна от изненада.
− Португалски?
− Да.
− Но... нима Айнщайн е говорил португалски?
− Разбира се, че не − усмихна се Ариана. − Но разполагаме със сведения, че един от неговите сътрудници е говорил португалски. Вероятно той е написал и зашифровал малкия абзац.
− Но защо? С каква цел?
− Причините не са напълно ясни. Навярно е свързано с текста.
        Томаш потри очи, сякаш се опитваше да печели време, за да преподреди мислите си и да намери нов смисъл в онова, което току-що му бяха казали.
− Чакайте малко − помоли той. − Има нещо, което не мога да разбера. Това публикуван или непубликуван текст е на Айнщайн?
− Разбира се, че е непубликуван.
− Писан ли е от Айнщайн?
− Да, почти целият е изписан лично от ръката на Айнщайн. Но по някаква причина, която засега не е напълно ясна, част от текста е написана на друг език и едва след това е зашифрована. − Ариана говореше бавно, сякаш търсеше най-добрия начин да бъде разбрана. − След като анализираха въпросния откъс и взеха предвид историята на ръкописа, нашите криптоаналитици стигнаха до заключението, че оригиналният език на абзаца най-вероятно е португалски.
        Томаш поклати утвърдително глава, зареял поглед встрани от събеседницата си.
− Ето защо дойдохте да говорите с мен...
− Да. − Ариана разтвори ръце красноречиво. − Ако наистина шифрованият текст е бил написан първо на португалски, очевидно е, че имаме нужда от португалски криптоаналитик, нали?
        Историкът отново взе копието на първата страница от ръкописа и внимателно го разгледа. Погледът му се плъзна по заглавието, изписано с главни букви - DIE GOTTESFORMEL, и спря върху стиховете, напечатани отдолу. После погледна към Ариана.
− Какво е това?
− Поезия. − Иранката повдигна вежди. − Това е единственото нещо, написано на английски, освен странната препратка, написана преди закодирания текст. Всичко останало е на немски. Вие не знаете немски, нали?
        Томаш се засмя.
− Драга моя, знам португалски, испански, английски, френски, латински, гръцки и коптски. Вече доста съм напреднал с иврита и арамейския, но за съжаление още не знам немски. Имам някаква представа, но само толкова.
− Да − каза тя. − Разбрах го, докато ви проучвах.
− Много ли ме проучвахте?
− Да кажем, че се информирах за човека, когото трябваше да наема.
        Португалецът хвърли един последен поглед на ксерокопието и за сетен път се взря в заглавието.
− Die Gottesformel −прочете. − Какво е това?
− Това е името на ръкописа.
        Томаш се разсмя.
− Благодаря − възкликна със сарказъм в очите. − Това и сам го разбрах. Но не знам този израз на немски. Какво означава?
− Die Gottesformel?
− Да.
        Ариана взе чашата, отпи глътка каркаде и усети вкуса на листенцата от хибискус. Остави тъмния чай на масата и се вгледа в Томаш.
− Божията формула.