След като развълнува почитателите на българската литература с дебютния си роман „Дом“, Камелия Кучер се завръща с нова увлекателна история. „Нощ“ разказва за смелостта и страха, за приятелството и цената на щастието, за изборите в живота и силата на любовта, за предателството и прошката, която даваме на другите и на себе си.
За автора
Ан Бронте е най-малката от трите сестри Бронте, които оставят траен отпечатък върху консервативната английска литература. Ан Бронте е родена на 17 януари 1820 г. в графство Йоркшир. Когато е на година и половина майка й умира и грижата за трите момичета – Ан, Емили, Шарлот и брат им Патрик, поема тяхната леля.
През 1845 г. сестрите решават да обединят творчеството си в обща книга и плащат за публикуването й. Но тъй като по това време не се гледа с добро око жената да се занимава с писане, те се представят под псевдоними – Кърър (Шарлот), Елис (Емили) и Актън (Ан) Бел. През 1846 г. са публикувани романите „Агнес Грей“ от Ан и „Брулени хълмове“ от Емили, а година по-късно - „Джейн Еър“ от Шарлот.
„Странстващият албатрос“ е книга за дългия път към щастието и вечния стремеж да откриеш мястото си в света. Дебютният роман на Деметра Дулева приканва читателите да се отправят на едно емоционално пътуване из улиците на София, Брюксел и Париж. Вижте какво разказва авторката за историята на романа, емигрантството и вдъхновението.
Издателска къща „Хермес“ ви кани на „Алея на книгата“ 2019 в град София. Заповядайте в периода 10 – 15 септември в пешеходната зона на бул. "Витоша" (между бул. "Патриарх Евтимий" и ул. "Гладстон"), където ще ви очакват любимите ви заглавия от ИК „Хермес“!
Ако спадате към преобладаващия процент хора, вие не харесвате работата си и по-точно – не харесвате работната си среда. Може би това се дължи на критичния ви или твърде контролиращ шеф, или пък на недисциплинираните ви подчинени.
„Странстващият албатрос“ е дебютният роман на Деметра Дулева. Историята започва сред сивотата на София от края на 90-те години, пренася ни в самотата на космополитния Брюксел и завършва на брега на Сена, в оживения, творчески Париж. И макар някои от местата, на които героинята се спира в търсене на щастието, да са чужди и непознати, трудностите, които среща по пътя са универсални и всеки читател може да се припознае в нейния стремеж да открие къде принадлежи наистина.
Едно съобщение пристигнало в късни часове преобръща привидно спокойния живот на Кейт. Една молба, на която не може да откаже, я връща години назад – там, където е била най-щастлива, там, откъдето е избягала и там, където никога не иска да се връща. - „Имам нужда от теб.“
„Странно е да се завърна на гара „Виктория“. Влакът за Силтън е нов, с вагон без отделни купета и с автоматични врати. Обаче перонът почти не се е променил и осъзнавам, че съм прекарала седемнайсет години несъзнателно избягвайки това място-избягвайки всичко, свързано с онова време.“
Приятелството между Айза, Кейт, Фатима и Тея се заформя по пътя за пансиона в Солтън. Докато пътуват с влака, момичетата започват опасна игра. Безобидна на пръв поглед игра, която обаче наранява, сплашва и обижда невинни хора застанали насреща им.
„Това беше най-важното правило в Играта на лъжи. Лъжем всички останали. Но никога не се лъжем една дру
„Вятърът разлистваше страниците на забравената на пясъка книга. Герои, злодеи, предателства, срещи, раздели се удряха в хартията и изчезваха с капризите на времето..."
Морските записи са спомени. Спомени за едно незабравимо или неизживяно лято. Спомени, които разтърсват душата ти из основи и топлят, парят в есенните и зимните дни, когато е особено трудно очакването на светлината...
„Тук трудно можеш да разбереш дали е петък, събота или понеделник. Всяка нощ морето пие със звездите, прегръща се с пясъка и танцува с вятъра. А на сутринта помни само изгрева...”
Честно казано подходих предубедено към тези „Морски записи”. Тънко книжле, непознат автор - какво ли пък толкова ще ми каже ново и непознато за морето?
Сгреших. Разтърси ме из основи! Прочетох книгата на един дъх - така, както изпиваш старо, отлежало уиски – на екс. И пари, пари... и искаш още. Държах я в ръцете си и не ми се искаше да я затворя. Невероятни разкази,
Джон Стрелеки публикува книгата си сам през 2012 г. и оттогава са продадени над 2 милиона копия от нея в цял свят. През 2015, 2016 и 2017 г. е на първо място по продажби в категория нехудожествена литература в Германия. Днес книгата е преведена на над 34 езика и се работи по филмовата й адаптация, която се очаква да излезе през 2020 г.
За дебютния роман на Камелия Кучер - "Дом", е трудно да се каже каквото и да било. Той сам говори за себе си.
"Дом" е един разказ преплел много човешки съдби. Разказ за това, колко силно човек може да обича. Толкова, че чак да не вярва сам. За това, че понякога семейството не е това, което искаш да е. Но все пак там е твоят дом. Или може би не е? Домът може да бъде описан по много начини – за едни е чувство, за други е човек, а за трети си остава онова топло и уютно място, към което обичаш да се връщаш. Място, изпълнено с любов, красота и топлина.
Романът разказва за малкия Франсоа, търсещ любов и разбирателство, търсещ закрила, търсещ ДОМ. И въпреки, че ги намира в лицето на своя приятел Джейкъб, той пак не е напълно щастлив. И причината за това е Фатима... Това име, събрало толкова неща в себе си. Името на любовта, на приятелството, на уюта, но и на болката. Красивата и загадъчна Фатима, благодарение на която Франсоа тръгва по пътя на съзряването, който по-късно го отвеж