„Никой не е по-голям от хляба“ – уважението към хляба е всъщност уважение към живота
Най-зрялата книга на Деметра. Най-овладяната, общочовешка, вселюбовна, между страстта и страха, между смъртта и живота, между реалността и всеизкузството, с омагьосваща вътрешна динамика – дали в призрачния Париж или в призрачна България.
Валентин Георгиев
Когато започнах „Адажио за Мария“, очаквах силна история, защото познавам стила на Георги Бърдаров – емоционален, исторически напластен, което придава на любовната история още по-голяма истинност. Но не очаквах, че ще ме удари така тихо. Без гръм, без драма, а с една бавно натрупваща се тъга. Имах усещането, че чета не роман, а писмо – писмо до миналото, до всички онези мигове, които остават неизживяни докрай или пропуснати, или отнети...
За мен романът започва и завършва с едно простичко – „Защо дойде, Мария?“ в първата глава. Всичко, което следва, е отговор на този въпрос.
Историята на Вангел и Мария, център на романа, не е просто „любовна история“. Тя е сблъсък между човешкото желание и нечовешките обстоятелства. Без големи думи и обещания, без излишна патетика. Тя е в погледите и в онова, което героите не си казват. В онази тишина между думите... където боли. И около нея се разклонява в различни географски и вре
Историята проследява как един почтен мъж напуска съпругата си след седемнадесет години брак, за да се отдаде напълно на една своя мечта – да стане велик художник, без да е хващал четка за рисуване през живота си. След като взима това решение с непоколебима решителност, в живота му се редуват дълги периоди на работа, усамотение и присъщите за хората на изкуството изблици на странно поведение.
Чарлз Стрикланд е типичен буржоазен лондончанин със скучна работа и бездушно присъствие, но може би точно това е идеалното прикритие на гениалността му. Той не е симпатичен герой. Той е егоцентричен, груб, дори безчовечен. И точно в това се крие едно от най-силните качества на романа – не се опитва да украсява образа на гения.
Съмърсет Моъм пише елегантно, сдържано, без излишна претенциозност. Разказът от първо лице е смесица от възхищение и отвращение към Стрикланд – нещо, с което авторът постига перфектен баланс.
„Настоящият лауреат на голямата награда „Христо Г. Данов“ е един от най-мощните гласове в българската литература."
Мариан Бачев - Министър на културата
Неда Антонова спечели Национална награда „Христо Г. Данов“ в категория „Автор на българска художествена литература“. Тя беше отличена за романа „Плодовете зреят нощем“. Споделяме откъс от книгата.
Зарадвах се, че скромното ми име, макар и само за броени минути, вибрираше редом с името на един велик и вечен българин.
Една мрачна история за корупция, жестокост, безскрупулност, но и история за силата, надеждата, любовта, както и за вярата, че утре поне една ще се спаси, а останалите ще я последват.
В „Клуб 6%“ д-р Мишел Розен - водещ експерт в областта на лидерството, мотивацията и промяната – споделя всичко, което знае и преподава на най - успешните хора в света.