Блог

„Коко в хотел „Риц“ – роман за избора, когато залогът е висок, както и за последствията, които определят бъдещето.

„Това беше смисълът на красотата – да лекува тъгата на света“

Джоя Дилиберто е автор на 7 книги – 3 исторически романа и 4 биографии. Тя е преподавател по Творческо писане в няколко американски университета и е работила като журналист за най-авторитетните американски издания. 

„Коко в хотел Риц“ е роман за една от най-интересните жени на ХХ век. Романът е съсредоточен върху най-малко познатия период от живота на модната икона и е изпълнен с любопитни исторически подробности. Джоя Дилиберто пише роман, който по нищо не отстъпва на останалите книги писани за Шанел. 

Коко извървява дълъг път от бедното си детство в сиропиталище до прочута дизайнерка и става част от бляскавия свят на богатите и известните. И то във време, в което жените на практика са били лишени от статут и са разполагали с ограничени възможности да се издигнат по друг начин.

„- Какво би станало с мечтите, ако хората бяха щастливи в реалния си живо

Откъс от "Корабът на сирените"

Трети ден единайсетметровата ветроходна лодка „Могъщият Джордж“, наета от пристанището на Кавала, описваше съвършени кръгове из пустинното море южно от Агиос Ефстратиос, северно от Хиос, западно от Лесбос и източно от Скирос. Всеки, който е плавал в онази част на Егейско море, знае, че там няма дори скала, в която да се блъснеш. От средата на описания квадрат до пристанището на най-близкия остров Стратилати има половин ден плаване, и то ако ветровете са благосклонни. 

Интервю с Александър Секулов

Не разбирам добре свeта, в който човек замества Бог

Болката от вярата в любимите хора и истината като шамар от съдбата

Софи и Ема са двете главни героини в „Приятелката“, а причината за последвалите драми в сюжета на книгата е една следродилна депресия и мъж, поддал се на изкушението. Желанието на неработещата Софи да има второ дете я обсебва до болка и тя така и не успява да се радва на това, което има. Именно това обаче се оказва урок за нея и начин на съдбата да покаже истинските лица на хората. 

За "Смелостта да не те харесват" от Ичиро Кишими и Фумитаке Кога

Уил Смит казва: „Тичането и четенето са ключови в живота на човек... Защо четене? Причината четенето да е толкова важно се крие в това, че по света е имало милиарди хора, които са живяли преди нас. Не ще съществува нов проблем, чието решение някой много отдавна да не е измислил и написал в книга.“

На рафтовете в книжарницата всеки ден виждаме десетки книги. С коя да започнем? Какво отличава едната от другата? Има ли силата една книга да ни спести средствата, които бихме вложили в семинар за самопомощ и себереализация? Да, ако е правилната! Такава книга събира в себе си мъдростта на философите и прозорливостта на психолозите. Книги като тази не се пишат, за да се харесат. Те са създадени, за да отворят нечии очи. А това невинаги е лесна задача.

„В живота се случва човек да посегне към една книга и на следващия ден целият му свят напълно да се е променил.“

Нека ви кажа защо аз посегнах към „Смелостта да не те харесват“.

Интервю с Евгений Тодоров

Вътрешното ми оправдание да поема риска и да напиша тази книга е точно надеждата, че ще достигне до тези, от които зависи утрешният ден на българската журналистика

Откъс от "Книга за Нери" - ЕКИП 2

„Журналистиката не се учи. Тя е начин на мислене, и то на опозиционно мислене. Който го има, който е в състояние да се освободи от собствените си пристрастия и да гледа с очите на критикар, той е готов за журналист. Трябва опозиционно око и ухо. Журналистиката е оръжие срещу властта, която и да е тя. Не непременно да я смени, а да я усъвършенства“.

Откъс от “Книга за Нери" - КОГАТО КРАЛЯТ БЕШЕ ОЩЕ ПРИНЦ И ДРУГИ ИСТОРИИ

КОГАТО КРАЛЯТ БЕШЕ ОЩЕ ПРИНЦ И ДРУГИ ИСТОРИИ

Интервю с Джоя Дилиберто

Исках да изследвам мислите, чувствата и мотивацията на Коко Шанел, а най-добрият начин това да се случи е под формата на роман. 

Откъс от "Коко в хотел Риц"

Когато на вратата се позвъни в осем и половина в онази гореща, ленива утрин, Коко знаеше, че са дошли да я арестуват. Можеше да се запита за миг дали на прага не стои някой друг, например перачката с чистите чаршафи или пиколото с ръкавица, изпусната във фоайето. Тя обаче знаеше.