След „Пътуване към себе си“ и „Лавина“, дойде време и „Отклонение“ да се завърне в библиотеките на българските читатели. Този роман е един от най-емблематичните за Блага Димитрова и до днес вълнува всеки, който се е докоснал до него. В тази статия ви представяме няколко любими цитата от него.

~~~~

„Не мога да понасям протегнати ръце,прибързващи да ме откъснат като плод и да ме направят своя собственост. Жадувам за едновременно прострени едни към други ръце,които искат не да вземат,а щедро да дават...! Защо ме гледате като аномалия? Толкова ли е странно да бъда човек, а не предмет ...?!“

~~~~

„-Студено ли ти е? - попита ти и цяла ме загърна в прегръдка.
Тогава не знаех, че дълги години занапред в студовете и ветровете, които ме причакваха, щях да се свивам в спомена за тая прегръдка, за да се сгрея.“

~~~~

„Търсим все смисъл в трайността, в последователността, в обещанието за развитие. А забравяме, че разпукването на живота е в мига. Ако съзнаем това, гнетящото ни безсмислие изведнъж ще се напои с особен смисъл, който заготвя битието ни в мига: радостта от самото усилие, макар и напразно. Упоението от самото чувство, макар и несподелено. Гордата тръпка от подвига, макар и обречен.

~~~~

Но обременени от неотстъпния натиск на смисъла, ние сме слепи и недъгави да се радваме на мига. И в своята доживотна гонитба на смисъла, обезсмисляме живота си.“

~~~~

„Лекции, семинарни упражнения, занимания в университетската читалня. Достатъчно предразполагащи условия, за да се вдълбочиш в сърдечните си грижи. Няма по-благоприятно време за любовна мъка от следването. Всичко съдейства за твоето хлътване : жужащо бръмчене в аудиториите, муден ход на груповото мислене, прилежна тишина в библиотеките. Монотонното слово на професора те обгръща в сива звукова мъгла. Напразно съзнанието ти се напряга да различи през тази мъгла определен образ или поне връзка. Скуката на пепелявите часове по студентските скамейки създава най-благосклонния климат да се развие и избуи рядкото цвете на една страст. Може би затова най-силното чувство в живота на човека се корени там, в студентските години. Ако знаеха как разлагащо действат най-сериозните лекции и върху най-сериозните студенти, моралистите биха забранили следването в тази опасна възраст.“

~~~~

„Ти ме дръпна за ръката и ме застави да се върна на мястото си. Превърна ме в послушно момиченце. Трябваше да внимавам да не ти дам да разбереш какво надмощие има твоята ръка върху мене. Хвана ме за ръката и ме привлече към себе си. Открих настръхнала, че не мога да се съпротивлявам на тая ръка.“

~~~~

„Mислено за някаква частица от секундата ме целуваш в спомена. Устни с дъх и вкус на първи череши. Но тогава едва ли си долавял тоя вкус и дъх на младост. Сега започваш да го търсиш и прибавяш към спомена. Може би спомнянето е по-пълно преживяване, разширено от опита, изострено от липсата, обогатено от въображението.“

~~~~

„Чуйте, хора, наведени над коритото на делника! Аз ви извиквам от камбанарията на една рухнала таванска стая:
Човекът започва да става човек!
Сърцето ми започва да бие като камбана:
Покажи ми как обичаш, за да ти кажа какъв си!
Влюбени от цял свят, съединявайте се!“

~~~~

„Ехото от мъртвите сгради ви придружаваше, искаше да ви напомни за краткотрайността и уязвимостта на живота. Но вие не долавяхте предупреждението.“

~~~~

„Нищо да нямаш… Младостта е повече от всичко! Но когато сме млади, не знаем това.“

~~~~

„Едно малко отклонение от пътя ни срещна. А дали целият ни живот, не е бил едно отклонение?“