1. Новият ви роман е вдъхновен от впечатляващите археологически открития в праисторическия солодобивен и градски център Провадия- Солницата. Какво ви накара да обърнете поглед толкова назад в миналото ни?

Преди да осъществя проекта за Провадия-Солницата, завърших поредния си роман. За преселението на българи в Мала Азия след опожаряването за първи път на Копривщица от кърджалии. Човекът, който ми предостави родословното дърво на „клон“ от рода Чалъкови, хареса сагата за своите прадеди. Подари ми луксозен албум за историята на България с много цветни фотоси и текстове на български и английски. Още в началните страници попаднах на снимка и текст за Варненския халколитен некропол от V хилядолетие пр.Хр. На следващата страница – зооморфен свастиковиден амулет от нефрит... На 44 стр. се загледах в снимка на керамичен артефакт от с. Слатино, Кюстендилско. Откривателят му, моят съученик професор Стефан Чохаджиев доказва, че това е календар от преди седем хилядолетия. Той обяснява таблицата върху правоъгълната му основа като идеограма на пълния годишен слънчев път между две пролетни равноденствия. Много важен за цикъла на земеделската работа през годината.

Прочетох в интернет за друг археолог, открил такъв артефакт – академик Васил Николов, от разкопки в софийския квартал Слатина. И се започна. Всичко открито от академик Николов, не само в Провадия-Солницата, привлече вниманието ми. И така се роди идеята за романа „Сълзата на Семла“. Колкото повече трудове по праистория четях, толкова повече се убеждавах, че това е времето в което ще живеят героите на новия ми роман.

2. Вие два пъти сте ходили на мястото на разкопките. Какво е впечатлението ви?

Когато ходих на 22 септември 2024 година, видях каменните структури, три на брой, пазили скъпоценния „солен“ кладенец. Останките на къщи на два и три етажа. Рисуваната стена на една от къщите. Задавах въпроси и слушах внимателно археолога, който ни показваше обекта.

При второто ми посещение видях съвсем различни неща. Бяха продължили да копаят цял сезон след първото ми посещение. До завършването на романа оставаха още две-три глави. Този път обекта ни показваше ръководителя на археологическия екип академик Николов.

От всичко видяно се убедих за пореден път, че съм взела правилното решение за избора на сюжет на поредния си роман.

За чувствата ми при това посещение ще разберете от епилога на романа.

3. Разкажете ни повече за Соленото поселище от романа ви, за тайните му и за значението му за населението.

За Соленото поселище ще получите представа от страниците на романа.

Искам само да споделя, че освен ежедневието на хората съм описала душевните им преживявания, техните взаимоотношения в радости и неволи и неразривната им връзка с божественото. При тях не е имало точно разграничаване между профанното и сакралното, както в съвременния живот.

4. Основна роля в книгата играе мистиката. Героинята Амбротено притежава пророческа дарба и служи на хората като Главна жрица в храма на Богинята майка. Мислите ли, че това знание е напълно забравено? Възможно ли е да се е предавало през поколенията и да е стигнало и до днес?

Убедена съм в това. И мога да спомена имена в подкрепа на твърдението си. Няма как да се появят от нищото способностите на Преподобна Стойна, на Ванга, на дядо Влайчо, на Вера Кочовска и на учителя Дънов. Другите народи могат да ни завиждат за това древно наследство. За дълбоките корени на народа ни.

5. Творчеството ви винаги черпи вдъхновение от корените. А българските корени са толкова дълбоки и преплетени, че сякаш ни е трудно да обхванем цялото ни културно и историческо наследство. Това помага ли ни като народ, или ни пречи? А на вас като писател?

Заради тези дълбоки корени, черпещи жизнена сила от древния ни бит, традиции, фолклор, започнах да пиша романите си. Стига са ни навирали в очите св. Валентин – имаме такъв прекрасен Трифон Зарезан. И в още колко много празници и традиции, чужди на българската душевност, се стремят да ни принудят да вярваме. Един народ, забравил корените си е лесен за манипулиране и много лесно попада под чуждо влияние. Нима това искаме за децата и внуците си?!