Прочетох „Хала” на Нейтън Хил преди няколко дни, но все още не мога да събера мислите и впечатленията си. Това е голяма творба, велика, мащабна, разклонява се на много лични истории, различни психологически травми, факти от политическия и обществен живот и просто няма как човек да не намери нещо от себе си в нея. Многопластово произведение, което на места може съвсем неволно да те обърка, да те подведе. Точно както „Светът на Елфскейп” – компютърната игра, която е откъснала от действителността толкова много геймъри, така и самата „Хала” може да постъпи по същия начин с теб, читателю! Но това не бива да те плаши.

Сега, точно в този момент си мисля, че „Хала” е книга, която се чете веднъж в живота, но абсолютно задължително. Не мога да си представя как след няколко години ще казвам за нея, че е просто една хубава книга, без да мога да обясня в детайли какво точно имам предвид. Проблемите, които засяга са твърде ярки, твърде лични и в същото време глобални, и няма как да бъдат забравени. Друга една причина е, че книгата дава прекалено много отговори, свързани с травмите на поколенията. Това е главната сюжетна линия, най-ярката и именно тя ме завъртя във водовъртежа от думи и истории, и не ме пусна до края.

„Понякога сме толкова обвити в собствената си история, че не виждаме как сме поддържащи герои в нечия друга.”

Книгата започва с това как майката на Самюъл – Фей Андерсън, напуска семейството и почти невидимо изчезва от живота му, когато той е още дете. Това му нанася дълбока рана, която с годините не може да зарасне. След време, вече като професор по английска литература и запален геймър, той има сравнително нормален живот, но нещастен и непълноценен. Поредица от неприятни събития го принуждава да предприеме пътуване, за да се срещне с майка си, която не е виждал близо 25 години, и да напише книга за живота й. Предприемайки това, изпълнено с мистерия разследване, той се надява и да намери отговори на въпросите, които го измъчват толкова дълго време. Цялата история на Фей Андерсън е обвита в тайни. Психологическата травма, насадена от нейния баща и свързана с норвежките истории за духове и призраци, които оставят у децата страх и срам, е причината впоследствие тя да направи много грешни избори, чрез които съсипва не само собствения си живот, но и този на сина си. А как се е спасявала през това време? Дали бягството може да бъде разглеждано като възможност? Това никога няма еднозначен отговор.

Паралелно и постепенно творбата се разклонява на много различни истории – не само на главните герои, но и на второстепенните, и всяка от тях носи частица от истината. Повествованието е пъстро на персонажи, случки и събития, които не следват хронология. Миналото и настоящето на майката и сина в един момент напълно се разграничават. Детството на Самюъл е белязано от едно приятелство, което вместо да го спаси, го наранява и една любов, която посява болезнени очаквания. Действителността му е заразена от безумие и арогантност, и това най-ярко е изразено чрез действията на една студентка, готова на всичко, за да угоди на прищевките си.

Едновременно с това някъде в онлайн пространството съществува алтернативен, пасивен свят в една компютърна игра, превърнала се за някои в начин на живот. Докато историята на Фей в един момент придобива малко по-криминален нюанс – събитията от 1968г, свързани със студентските протести, непреклонен съдия, готов на всичко за да получи своето отмъщение, множество ситуации, предадени недостоверно и пресилено, за да се обвинят невинните, стара снимка, изрязвана старателно, за да заблуди човека, който я изследва, история, затворена в главата на един старец, свързана с детето му, което никога не е виждал и едно обещание, което никога не е изпълнил... Когато получим всички отговори, ще бъдем ли готови да простим?

Почти невъзможно е да се каже всичко за това произведение, имайки предвид и начина, по който е написано. Нейтън Хил е безкомпромисен в литературно-художествен план.

На места писането е твърде тежко, остро, директно, в следващия се отделя много време на детайлите – изглажда картината до съвършенство, за да бъде истинска и по този начин прави читателя част от историята, и не позволява други неща да го разсейват.

Препоръчвам ви „Хала” – изпълнено с тайни пътуване през травмите на поколенията, което със сигурност ще помните дълго...

 

Автор на текста: Петя Райчева