Очаквайте на 28 август „Сезонът на маслините“ от Каръл Дринкуотър

Дългоочакваната втора книга от Каръл Дринкуотър 

„Сезонът на маслините“ излиза на 28 август! 

За книгата

Каръл и Мишел сключват брак на екзотичен остров в сърцето на Тихия океан и се завръщат в любимата си маслинова ферма като съпрузи. В Прованс ги очаква тежка работа, но и надежда за бъдещето. Сега те са изправени пред ново предизвикателство: как да развият максимално фермата, в която има петдесет маслинови дръвчета, и да произвеждат екстра върджин зехтин. Двамата отново се сблъскват с безумните изисквания на френската бюрокрация.

Мишел заминава за Париж по работа и Каръл се нагърбва с беритбата и пресоването на маслините. Тя е поела и друг ангажимент – роля, която изисква много време и усилия, а освен това е бременна. В разгара на сезона на маслините се случват драматични събития, които хвърлят сянка върху живота на семейството.

Ала благодарение на маслиновите дръвчета – символ на мъдростта и вечността, и любовта на съпруга си Каръл открива отново душевното равновесие и щастието.

За автора

Каръл Дринкуотър е британска актриса, известна най-вече с ролите си в научнофантастичния сериал „Чоки“ и култовия филм на Стенли Кубрик „Портокал с часовников механизъм“. Обича да пътува и е обиколила целия свят: карала е кучешки впряг до Северния полюс, плавала е с кану по Амазонка, бродила е из джунглите на Борнео, прекосявала е пустинята с бедуините, танцувала е с индианците в Мексико.

Каръл е и автор на двадесет и една книги, превърнали се в международни бестселъри, шест от които са вдъхновени от живота й в Южна Франция. Тя работи съвместно с ЮНЕСКО за опазването на средиземноморските маслинови горички.

По книгите й „Маслиновата ферма“ и „Пътят на маслините“ е заснета документална поредица.

Интервю

Повечето читатели ви срещат за пръв път чрез романите за маслиновата ферма и живота ви в Южна Франция, които се превърнаха в световни бестселъри. Любовта ви към региона струи от всяка страница. Винаги ли сте мечтали да живеете в тази част на света?

Всъщност не. Винаги съм си мислила, че ще живея в Италия, даже като по-млада прекарах известно време в Рим. Обожавах града, но поради ред причини тази глава от живота ми приключи. Завърнах се в Лондон, а след това заминах за Австралия за снимките на нов сериал. Там срещнах французина Мишел, който работеше като продуцент, и останалото, както се казва, е история. История, която описах в книгите от поредицата за нашата маслинова ферма „Апасионата“. 
Почерпих вдъхновение от любовта си към Мишел, от очарователната ферма с 68 маслинови дръвчета на повече от 400 години, както и от новооткритата си страст към маслините, тяхната история и традиции.

Почти година и половина сте пътували сама из Средиземноморието, за да научите повече за маслиновите насаждения. Пътуване, от което са се родили две книги с пътеписи и документална филмова поредица в пет части. Кои бяха любимите ви моменти и какво научихте по време на пътуването?

Много е трудно да се спра на конкретен момент, защото цялото изживяване беше изключително. Пътуването беше самотно, предизвикателно, понякога и плашещо, изпълнено с трогателни моменти и като цяло много вълнуващо.
Освен из Средиземноморието, преминах и през зони на военни конфликти, видях от първа ръка колко щедри и подкрепящи могат да бъдат хората един към друг – и това ми върна радостта от живота. В Израел бях следвана от дулата на пистолети, докато преминавах контролно-пропускателния пункт във Витлеем, в Алжир попаднах на бомбени атаки на Ал Кайда... В пустинята споделих храната си с жени бербери... Завързах много нови приятелства и „говорих“ с едни от най-старите дървета на Земята.

Как пишете, имате ли ежедневни ритуали?

Обикновено пиша в пълна тишина и обичам да има запалени свещи около мен, независимо по кое време на деня работя. Творя най-добре сутрин и се старая да отделям около шест часа на ден за писане. Ако съм много увлечена в историята или крайният срок наближава, мога да вложа и повече време. Вкъщи работя в малката си библиотека, а когато пътувам, се опитвам да подредя нещата по най-добрия и удобен начин.

Виe сте писали романи, нехудожествени книги, сценарии. Има ли жанр, който предпочитате пред останалите, и стараете ли се да пишете за определена публика?

Дали ще е художествена, или нехудожествена литература, на каква възраст са читателите... за мен това няма значение. Важното е дали темата ме вдъхновява. Аз пиша само за теми, които са ми интересни, и съм установила, че след това те привличат и правилната аудитория.

Ако можете да се върнете назад във времето и да се срещнете с младото момиче, израснало между Ирландия и Англия, какъв съвет бихте му дали?

Захващай се за работа! Спри да отлагаш и да се притесняваш дали си достатъчно добра или не, просто го направи! (И все още й го казвам.)