Още в колежа приятел на Джени Хейл я уверява, че някой ден ще бъде известна писателка. Въпреки страстта си към четенето и разказването на истории, едва тогава тя се замисля върху идеята да пише романи. Днес, след седемнайсет издадени книги, тя продължава да бъде вярна на собствения си стил – от книгите й лъхат уют, топлина и романтика. Вижте какво споделя авторката за работния си процес, идеите и вдъхновението и не пропускайте новата й книга "Къща край Брега на светулките".

 

 

Как започнахте да пишете романтични истории? Има ли автори, които ви вдъхновяват?

Винаги съм предпочитала истории с щастлив край и затова реших, че любовните романи са чудесен вариант за мен. В тийнейджърските ми години обичах да чета Даниел Стийл. И до днес обожавам книгите на Софи Кинсела и много се забавлявам със стила на Бил Брайсън. Но двете писателки, които ми помогнаха да осъзная, че и аз мога да се захвана с писане, бяха Джил Мансел и Хариет Еванс.

Имате ли конкретен процес за генериране на идеи и изграждане на нов сюжет?

Обикновено всичко се случва в колаборация с редактора ми. Първо коментираме различни варианти. След като стигнем до идея, с която сме съгласни, аз започвам да работя. Колкото до самия процес на писане, харесва ми да бъда обградена от хора – присъствието им и фоновият шум ме успокояват и ми помагат да се съсредоточа. А ако съм на ново място – като някое приятно кафене или красиво градче, това подпомага креативността ми. Понякога включвам тези места в книгите.
Идеите за истории, герои и ситуации идват при мен по всяко време и навсякъде – в магазина, по време на бейзболен мач, по време на разходка... Често се случва нещо да ми хрумне, когато съм в движение, и се налага да си го тананикам или мърморя, докато стигна до компютъра, за да го запиша.

Как изглежда един работен ден на Джени Хейл?

Обикновено първата ми работа сутрин е да си направя кафе и да прегледам имейлите от лондонския ми издател. По това време при тях е вече обяд, така че е важно навреме да отговоря на възникналите въпроси.
След това водя децата на училище и започвам работа по текста. Старая се да пиша около 1000–1500 думи на ден. Когато редактирам, се опитвам да отхвърля около 4000 думи на ден. Когато приключа с писането, отделям време за социалните мрежи, интервюта, документация, уебсайта, четене. Приключвам с работата, когато децата се приберат вкъщи, но след като заспят, се опитвам да отхвърля още някоя задача.

Коя е любимата Ви част от писането на нова книга?

Редактирането! При първата чернова само нахвърлям основната идея. По време на редактирането добавям дълбочина у персонажите и подробности в описанията, включвам забавни сцени. Понякога пиша финала на книгата чак при редакцията, защото искам да бъде въздействащ, а за целта всички други парченца от пъзела трябва да са на мястото си.

Има ли някакво погрешно схващане за романтичните книги, което искате да оборите?

Струва ми се, че понякога хората смятат, че е лесно да се пишат романтични истории само защото ги причисляваме към леките, разтоварващи четива. Но всъщност работата по тях е много внимателен баланс между създаването на реалистични герои, които читателите да почувстват близки, и изграждането на вдъхновяваща и магична обстановка.

Книгите Ви вече са бестселъри. Това кара ли Ви да чувствате по-голям натиск, когато започвате работа по нов проект?

Всеки роман е уникално приключение за мен. Не мога да кажа, че писането на нова книга е по-трудно или по-лесно, просто е различно. А аз се старая да се наслаждавам и на хубавите моменти, и на трудностите при създаването на всяка история.