Авторката на „Коледни пожелания и бисквитени целувки“ и „Винаги ще има Коледа“ ни е подготвила идеалното лятно четиво, а ние подбрахме осем цитата, които ще ви пренесат сред шума на вълните и омайващата красота на Атлантическия океан.

Лятната къща Джени Хейл

Къщата беше точно такава, каквато я виждаше в мечтите си – отвън беше облицована с тъмно дърво и имаше бял перваз... Отпред имаше дълга веранда, а от нея се спускаше стълбище, което Кали много харесваше. Днес тя работеше по алеята и цветните лехи. Вече си представяше как ремонтираната къща ще заработи като ваканционна вила, която предлага настаняване и закуска, а уморените летовници ще си почиват, отпуснати в люлеещите се столове на горната тераса, и ще се наслаждават на гледката към острова, на фона на успокояващия шум на Атлантическия океан.

***
От другия край на къщата морските вълни шумоляха приканващо, а топлият бриз духаше освежаващо. Кали харесваше соления вятър, който винаги успяваше да я успокои. Обичаше тихото усамотение, което бризът носеше, звука му, който я унасяше и приспиваше.

Лятната къща от Джени Хейл - цитат 1

***
Морският въздух беше хладен и освежаващ... Сянката на подранил сърфист подскачаше по вълните навътре в морето, а една двойка се разхождаше по пясъка, хваната за ръце, докато водата неумолимо мокреше краката им.

***
Тази сутрин брегът, който се простираше като безкрайна бяла ивица, беше чист... Кали остави стола си точно до водата, настани се и зарови пръстите на краката си в пясъка, а бълбукащата вода се отдръпваше в морето. Все още беше рано сутринта, но тя вече усещаше парещите лъчи на слънцето точно както в детството си.

***
Имаше нещо наелектризиращо в нежните движения на силните му ръце, изпод които сякаш от нищото излизаше великолепна картина. Гледката я опияняваше точно както напитката в ръката й.

***

 Лятната къща от Джени Хейл - цитат 3

- Изглежда, тази вечер всичкият звезден прах е в морето – отвърна Гладис и посочи блестящия Атлантически океан. Лунната светлина танцуваше по водата и я караше да блещука. 
Слънцето беше залязло, восъкът от свещите капеше върху пясъка във вазите, а белите лампички светеха над главите им.

***
Ще ловим светулки – каза й тогава той, докато пиеха вино край огъня. Бяха навлезли дълбоко навътре в гората, където гъстите дървета криеха лунната светлина. Гледката беше пред очите й и до днес – тъмната шир пред тях, която внезапно плувна в светлина. Сякаш цялата гора блещукаше с премигващата светлина на светулките.

***
Все още беше рано и слънцето тъкмо се бе издигнало над хоризонта – искрящо яркооранжево кълбо, което се носеше над блестящото море, докато вълните пълзяха към брега, а пяната им се просмукваше във финия пясък.

Лятната къща от Джени Хейл - цитат 2

 

Вижте повече за книгата тук.