Неусетно стигнахме до тази част от годината, когато започваме да се подготвяме за зимата, снега и най-вече за Коледа. Дори и да не обичаме студа, почти всеки от нас обича тези празнични дни, когато всички сме заедно със семейството, около елхата, хапваме различни вкусотии на топло и настроението е приповдигнато. Точно в този магичен свят ни пренася и Джени Хейл в новия си роман „Коледа в Силвър Фолс“, а с няколко цитата ви приканваме заедно да се потопим в атмосферата му.

„Силвър Фолс бе сгушен в планината и от него се разкриваше обширна гледка към долината. Искрящите води на водопадите, спускащи се от планината, даваха името на градчето... Всеки късметлия, който успееше да се качи в планината, за да посети града по Коледа, виждаше как местните украсяват до съвършенство за празниците, стоят отворени след часа за затваряне и се събират, за да празнуват сплотената си общност.“

„Снегът падаше на леки, пухкави парцали върху украсените с коледни гирлянди лакирани парапети на главната къща на хотел „Белите дъбове“. Когато Скарлет и баща й пристигнаха, триметровият смърч пред хотела светеше в бели коледни светлинки, а на всеки прозорец имаше закачен зелен венец с виненочервена панделка.“


„Кедровото стълбище на входа вече беше украсено с богато падащи гирлянди и червени панделки. На помощните масички в дневната и извън нея бяха аранжирани ментови свещи и коледни звезди върху ръчно избродирани от бабата на Скарлет покривчици с бодлив джел и горски плодове. Борови и елови клонки красяха рояла в ъгъла. Наситеният аромат на тиквен пай и сос от червени боровинки закачливо си проправяше път от кухнята през имела и изпълваше дневната, където огънят в камината весело танцуваше за семейството и гостите на хотела. Скарлет спря и затаи дъх – искаше да запомни този момент.“

„Отвори стъклената врата, обкована с дърво, и двамата влязоха в напълно променената къща. Сега от сводестия таван като слънчеви лъчи се простираха към стените парчета дърво, оцветени в бяло. Цялото място бе майсторски декорирано в бяло и в неутрални цветове, като тук-там нещо червено или тъмносиньо хващаше окото. Ала онова, което Скарлет забеляза най-напред, беше огромната елха в ъгъла, светеща в бели коледни светлини и украсена с червени и сребристи играчки.“

„Ароматът от сайдера на леля Бет изпълваше цялата стая. Нотките на индийско орехче и канела връщаха Скарлет в детските й години, когато тази стая беше затворена за гости и цялото семейство се събираше тук още от сутринта на Коледа за разменянето на подаръците. Всички бяха по домашни халати и пантофи, огънят в камината пращеше уютно, навън слънцето едва надничаше от планинските върхове и из цялата стая бяха разпилени панделки и подаръчна хартия.“