Количка
0
0,00 лв.
Търсене
Скитникът и синовете
Налично на склад – доставка между 1-5 дни
SKU
201062015
14,95 лв.
Продължението на „Островът“
Ветроходната лодка БЪРБОЛЕТА плава из Йонийско море. На борда й са четири момчета, едно рижаво куче и един странен капитан. Неочаквано събитие я принуждава да хвърли котва край пуст албански бряг. В тъмната нощ приближава рибарска гемия без отличителни знаци. И с явно враждебен екипаж. Никой не предполага какво ще се случи, когато сред опасните мъже, уплашените момчета и настръхналото куче се появи момиче с очи като зелени гейзери.
Дали на борда няма да се качи някой, чието име всички знаят, но се страхуват да произнесат?
Книга за светлината, която синовете губят, докато растат.
За светлината, която бащите откриват, ако пораснат.
Аделина Радева, телевизионна журналистка
История, бърза като вятър в платната.
Ина Иванова, писателка
Добрите истории за деца ги четат с наслада и възрастните. „Островът“ и „Скитникът и синовете“ са от най-доброто в темата за детството в българската литература.
Добрина Топалова
| ISBN | 9789542620594 |
|---|---|
| Тегло | 0.300000 |
| Цветност | черно/бяла |
| Издател | Хермес |
| Корица | мека |
| Размери | 14,2х21 |
| Брой страници | 256 |
| Дата на издаване | 2021 г. |
| Език | български |
Напишете вашето мнение
БЪРБОЛЕТА, дървена яхта с една мачта, тъмнозелен корпус и синя палуба, се провира в тясното гърло между остров Керкира и страховития албански бряг.
Лети с попътен вятър, разперила ветрила като пеперуда.
На борда цари мъртвешка тишина.
Четири чифта очи, както и тези на рижия лабрадор Майло, не мигат в очакване капитан Йосиф да метне последния зар. Епичният сблъсък на табла с швейцарския абитуриент от български произход Николас продължава повече от три часа в напълно вечния гръцки следобед.
Историческото значение на мига се подсилва от възможността капитан Йосиф да претърпи поражение за първи път, откакто плава на своята лодка БЪРБОЛЕТА – факт, широко известен от гръмогласните му хвалби из пристанищата на Егейско, Йонийско, Адриатическо и Средиземно море.
За да е конфузът пълен, а обидата – изгаряща, загубата няма да дойде от рибар, местил пулове в димни кафенета, таверни и тръстикови навеси с онези неуловими движения на пръстите, сякаш освобождава риба, оплетена в мрежата.
Няма да е от монах, премятащ зарове като зърна на броеница, мислено призоваващ Господ да чуе ежедневните молитви, като духне – само веднъж, само този път, Боже, прости! – в шепата му за късмет.
Няма да е от блед европеец, продал къщата си, за да купи ветроходна лодка и да се изгуби в лабиринта от светлина на гръцкото море.
Не, не и не!
Съдбата не възнамерява да му подари славна смърт от ръката на някое божество, каквито – капитан Йосиф знае от личен опит – по тези земи и морета се срещат по-често от обикновените хора.
Избрала е за оръдие на възмездието Николас, полумомче-полумъж, стегнало буйна чуплива коса в черна кърпа, с глас, идващ дълбоко от широк гръден кош, отпуснало спокойно ръце с изпъкнали от тренировки по гребане вени, наблюдаващо случващото се с изправен гръбнак и ведри очи.
Грозд от тела пречи на оставеното на кормилото момче да следи посоката на движение, а и то е поверило изцяло управлението на механичния автопилот.
Никой не забелязва как лодката опасно връхлита към скалите на албанския бряг.
Ние, дървоядите от мачтата на БЪРБОЛЕТА, виждаме, че яхтата се носи по вълните, тласкана не толкова от южния вятър, а от равномерното търкаляне на зарчетата, както и от гръмогласните ругатни на капитана.
