Количка 0
0,00 лв.

Опознай себе си

От: Щефани Щал

Налично на склад – доставка между 1-5 дни
SKU
201052101
Специална цена 15,26 лв. Редовна цена 17,95 лв.

2,69 лв. 15 %

​В тази книга Щефани Щал – психотерапевт и бестселъров автор № 1 в Германия, представя методика за разрешаване на личностни проблеми и кризи във взаимоотношенията.
В тази книга Щефани Щал – психотерапевт и бестселъров автор № 1 в Германия, представя методика за разрешаване на личностни проблеми и кризи във взаимоотношенията. Като начало тя помага на читателите да опознаят вътрешното си „сенчесто дете“ – метафора, която авторката използва да обозначи негативните мисловни и поведенчески модели, формирани в детството. Дори най-сложните конфликти могат да се сведат до опростени подсъзнателни убеждения, които се проявяват в защитни стратегии. Когато осъзнаем тези стратегии и успокоим сенчестото си дете, ние даваме поле за изява на нашето „слънчево дете“. То символизира хубавите ни преживявания, доверието към околните и радостта от живота. Слънчевото дете ни помага да развием положителни модели на поведение и да изградим здравословна самооценка и пълноценни отношения с другите хора. 
Както Щефани Щал обобщава: „Не е важно дали сме красиви, идеални и силни. Важно е да опознаем себе си. Ако сенчестото и слънчевото ни дете се чувстват като у дома си, ние сме спокойни със самите себе си и толерантни и добронамерени спрямо другите хора. Защото домът е там, където можем да бъдем автентични. Ако намерим своя дом в себе си, ние се свързваме както със себе си, така и с околните. А това е смисълът на живота“.
Повече информация
ISBN 9789542620877
Тегло 0.300000
Цветност черно/бяла
Издател Хермес
Корица мека
Размери 14,2х21
Преводач Цветелина Лакова
Брой страници 272
Дата на издаване 2022 г.
Език български
Напишете вашето мнение
Вие оценявате:Опознай себе си
Вашият рейтинг
Ти отговаряш за щастието си

Повечето от нас живеят с илюзията, че другите хора, събития и обстоятелства предизвикват емоциите ни. Михаел от първия ни пример също смяташе, че Сабине е виновна за гнева му, защото е забравила да купи салам. Повечето хора чувстват и мисля като Михаел. Ако партньорът ни е в лошо настроение, това ни потиска. Ако получим комплимент, се радваме. Ако ни критикуват, се разстройваме или ядосваме. Ако попаднем в задръстване, се изнервяме. Често изживяваме емоциите и настроенията си като нещо, предизвикано от външни фактори, били те хора или инциденти. Тази нагласа ни подвежда да прехвърляме отговорността за проблемите и настроението си върху околните или върху съдбата. Смятаме, че неверният партньор е виновен, задето не ни върви – или капризната шефка, критическата възраст, времето, повредената кола и т. н. В действителност обаче ние сами сме отговорни за настроението и, разбира се, за решенията си – в крайна сметка двете са много тясно свързани. От нас самите зависи какво отношение и нагласа спрямо случващото се ще развием. Така например, вместо да се обиждаме, може да се радваме, че партньорът ни е намерил еротично разнообразие. Капризната шефка може да предизвика състраданието ни. Критическата възраст може да се възприеме от жената като вълнуващо време на промяна. Времето може да се приема спокойно. Повредената кола може да се разглежда като шанс да се движим повече и/или да си купим по-хубава кола. Всяко от тези събития може да се приеме като добро упражнение по търпение и спокойствие.
Сега това може би ти звучи малко абсурдно и езотерично: всъщност кой може да си представи, че винаги ще бъде в добро настроение, напълно независимо от външните събития? Между другото, аз също не вярвам, че това е възможно. Вероятно няма човек, който да е напълно равнодушен към поведението на околните или към личните си проблеми, без значение колко е размишлявал и медитирал през живота си. Въпреки това обаче ние имаме много по-голям капацитет по отношение на чувствата, мислите, настроенията и действията си, отколкото предполагаме.
Ние обаче можем да влияем активно върху душевното си състояние само ако поемем отговорност за него. Често изобщо не забелязваме, че прехвърляме отговорността. Понякога и с моите клиенти се случва така. Някои от тях очакват аз да реша проблемите им. Те редовно идват на сеансите и се надяват да направя нещо, което да ги освободи от мъката им. Но не става така. Психотерапевтите не лекуват хората като лекарите. Ако клиентът очаква, че може да подходи пасивно към психотерапията, така че психотерапевтът да свърши работата, а клиентът да я приеме като услуга, няма да има напредък. Клиентите, които не поемат достатъчно отговорност за себе си, понякога имат добри прозрения в рамките на сеансите, но не ги прилагат. Други клиенти пък работят много активно върху проблемите си между отделните сеанси, като наблюдават, размишляват, упражняват нови поведенчески модели и т. н. Те напредват бързо, докато другите стоят на едно място. Същото можеш да направиш и с тази книга: можеш просто да я прочетеш и да се надяваш нещо да се промени към по-добро. А може и да поемеш отговорност за собствената си промяна и активно да работиш с книгата.
Моля те да помислиш в кои области на живота прехвърляш отговорността: в кои области смяташ, че някой друг трябва да се промени, за да се чувстваш по-добре? В каква степен се смяташ зависим/а от външни обстоятелства или от собствените си настроения? Възрастният ти Аз вероятно има идеи как може да подобри ситуацията или настроението си на своя отговорност. Така например възрастният знае, че би било по-добре да смени работното място или, ако това не е възможно, да промени отношението си към работата. Възрастният знае, че няма смисъл да чака партньорът му да се промени и че е много по-разумно да го приеме такъв, какъвто е. Знае също, че може да промени собственото си поведение спрямо партньора и така сам да подобри качеството на връзката. А може би възрастният знае, че би било по-добре да се раздели с партньора си. Възможно е също ти изобщо да нямаш партньор и да се надяваш, че някой ден той ще застане пред вратата ти? Внимавай: това е надеждата на сенчестото дете. Вътрешният възрастен знае, че трябва да търси активно.
В повечето случаи възрастният знае какво трябва да се направи. Сенчестото дете се страхува от промяна и така намалява силата на възрастния – най-често поради страх от провал. Защото ако поема отговорност за действията си, трябва да се подготвя и за риска от евентуален неуспех. Ето защо трябва да умея да понасям отрицателните емоции.
Както вече стана дума в началото на тази книга, има, разбира, и удари на съдбата, за които не носим отговорност и които не можем да променим, например когато наш близък почине или когато самите ние се разболеем сериозно. Хората, които преживяват война или криза, също имат твърде малко влияние върху съдбата си. В тези случаи, разбира се, е много по-трудно човек да намери вътрешна опора и да направлява съдбата си. Дори в най-лошите житейски условия обаче някои хора успяват да се настроя така, че да приемат съдбата си и в известен смисъл да я направляват, дори ако трябва да умрат.
Тъй като твоите проблеми са, надявам се, не толкова сериозни като гореописаните, опитай да осъзнаеш, че сам/а отговаряш за щастието си, при това на 100%. Не чакай другите да се променят или „нещо“ да се случи, а се заеми с живота си и промени, каквото искаш.