Количка

Празници в смъртта

От: Нора Робъртс

Налично на склад – доставка между 1-3 дни
SKU
201072101
Специална цена 14,41 лв. Редовна цена 16,95 лв.

2,54 лв. 15 %

Личният фитнес треньор Трей Зиглър е във върховна физическа форма. Ако не се брои ножът, забит в идеално оформените му гърди.

Скоро лейтенант Ив Далас открива много жени, които са били омайвани, използвани и рекетирани от нарцистичния негодник. А докато проверява дългия списък с врагове на Трей, тя трябва да се справи с още няколко списъка – тези за коледното пазаруване и за приема, който тя и съпругът й организират.
Личният фитнес треньор Трей Зиглър е във върховна физическа форма. Ако не се брои ножът, забит в идеално оформените му гърди.

Скоро лейтенант Ив Далас открива много жени, които са били омайвани, използвани и рекетирани от нарцистичния негодник. А докато проверява дългия списък с врагове на Трей, тя трябва да се справи с още няколко списъка – тези за коледното пазаруване и за приема, който тя и съпругът й организират.

Без настроение за празнуване, Ив се опитва да пренебрегне неприязънта си към жертвата и да разкрие загадката на убийството й. До Коледа остават само броени часове и любимото ни ченге от отдел „Убийства“ е решено да спре поредния хладнокръвен убиец преди настъпването на новата година.
Повече информация
ISBN 9789542620556
Цветност черно/бяла
Издател Хермес
Корица мека
Размери 13x20
Преводач Мария Демирева
Брой страници 400
Дата на издаване 2021 г.
Език български
Напишете вашето мнение
Вие оценявате:Празници в смъртта
Вашият рейтинг
Мъже! – помисли си Сима. – Не можем да живеем с тях, но не можем и да ги пребием до смърт със стик за голф. 
Да, но въпреки това едно момиче можеше да измисли достойно отмъщение. А Сима беше момиче, твърдо решено да направи точно това. 
Никой не заслужаваше такова отмъщение повече от Трей Зиглър. Шибанякът я беше изритал от апартамента, в който живееха заедно, макар че тя имаше същите права като него. 
През седемте седмици и половина на тяхното неофициално съвместно съжителство двамата си деляха разходите за наем и храна. Чистенето беше изцяло нейна отговорност (копеле мързеливо!), както и пазаруването. През тези седем седмици и половина тя му бе отдала най-хубавото време от живота си.
И секс. 
И така, след дълги размисли, задълбочени разговори с близки приятелки, два десетминутни сеанса по медитация и шест шота текила, тя окончателно измисли как, къде и кога ще осъществи своето отмъщение. 
Как щеше да се случи всичко? С помощта на въпросния стик за голф, богата колекция от кашмирени чорапи и сърбящ прах. Къде? Разбира се, в техния апартамент в Уест Вилидж, разположен точно над студиото за татуировки и пиърсинг „Литъл Майк“. 
Кога? Майната му! Още сега! 
...
Сима не искаше да си има вземане-даване с хора, които знаеха как да проникнат в апартамента. Но много искаше да влезе в жилището. 
И така, подкрепяна от приятелката си, тя извади картата, за да отключи входната врата на сградата, в която се намираше апартаментът.
Широката й усмивка, предизвикана от изпитата текила, се разшири още повече, когато ключалката се отключи. 
- Знаех си! Той никога не би дал пари, за да деактивира стария код и да сложи нов. 
- Може би не би го направил за тази врата. Ще видим дали ще успеем да отключим апартамента. – Приятелката й я погледна изпитателно. – Напълно ли си сигурна, че той не си е вкъщи?
- Абсолютно. Шефката му го е изпратила на семинар през почивните дни, планиран от седмици. Не може да плюе на такава възможност. Безплатен хотел, безплатна храна и възможност да се изфука.
Сима тръгна към тесния асансьор и посегна да си свали ръкавиците.
- Ще се качим по стълбите. Не сваляй ръкавиците. Забрави ли? Не трябва да оставяме отпечатъци.
- Добре, права си. Това е първото ми проникване с взлом – разкикоти се притеснено Сима и тръгна нагоре по стълбите.
- Не е влизане с взлом. Имаш ключ. Освен това си плащала наема.
...
Най-сетне стигнаха до четвъртия етаж. 
- Моментът на истината настъпи. 
Сима си пое дълбоко въздух. Да изкачиш три етажа със зимно палто, шал, шапка и ботуши – декември 2060 година бе студен като разбитото й сърце – не беше никак лесно. Тя се измори и поизпоти.
Стисна палци, извади картата и я плъзна през четеца.
Ключалките се отвориха с щракване.
...
Сима изпъна рамене и кимна. Стиснала ръката на приятелката си за морална подкрепа, тя се отправи към спалнята, която в продължение на седем седмици и половина бе делила със своя стиснат, безсърдечен приятел, който на всичкото отгоре я беше мамил.
- Дори не е сложил коледна украса. Има ледено сърце!
Сима дори не подозираше колко точни са думите й. 
Трей Зиглър седеше в леглото, подпрян на възглавници. Дългата му кестенява коса със златисти кичури, с която той толкова се гордееше, беше сплъстена и изпоцапана с кръв. Смарагдовозелените му очи бяха втренчени в нищото.
От мускулестите му гърди стърчеше кухненски нож, забит право в студеното му сърце. На ножа бе закачен картон с надпис:
Дядо Коледа каза, че си бил непослушен!!!
Хо-хо-хо!