На 11 август, заедно със световната премиера, излиза „Песента на дълбините“ от Кели Андерсън. Изключителен дебют за любовта, надеждата и дълбоката връзка между човека и необятната морска шир.
Заповядайте на шатра №6, където ще откриете вълнуващи книжни предложения с неустоими намаления.
В първата книга от поредицата за Спароу Фолс „Крехко убежище“, авторката ни разкрива нелеката съдба на Роудс. Едва на 13 години, тя губи семейството си при пожар. Съдбата обаче я изпраща в семейството на най-добрата ѝ приятелка, където тя намира дом, обич и топлина.
Няколко години по-късно решава за реставрира родния си дом в търсене на най-ценния дар – покой, за да продължи напред с живота си.
Точно тогава на пътя ѝ се появява Ансън – пълна нейна противоположност и експерт по реновирането на пострадали при пожар къщи.
Двамата са пълни противоположности – Ро опитва да се научи да приема загубите и живее без да пилее нито един миг, а Ансън е дистанциран, и страхува се да се привърже, за да не изпита отново болка.
Докато в крайна сметка не намерят утеха един в друг.
Стилът на писане на авторката е лек и увлекателен, което прави книгата изключително приятна и лесна за четене. А чрез вмъкнатия криминален елемент, свързан с миналото на Ансън, държи читателя под напрежение до самия край. Героите
Открийте книгите, които заслужават място в летния ви багаж и превърнете всеки свободен миг в истинско читателско приключение.
Има криминални романи, между чиито страници търсиш виновника, и такива, които те карат да поставяш под съмнение всичко случващо се в тях. „Познай отново“ от Чарли Донли определено принадлежи към втората категория.
В началото историята създава усещането, че държиш в ръцете си класически криминален роман. Уликите сякаш са налице, мотивите изглеждат ясни, а отговорите на основните въпроси, като че ли са пред очите ти. Имаш чувството, че вече знаеш кой е извършил престъплението и защо. Но именно тогава Чарли Донли започва истинската си игра с читателя.
С всяка следваща глава става все по-ясно, че нещата далеч не са такива, каквито изглеждат. Авторът постепенно разкрива нови детайли, кара те да се съмняваш във вече направените изводи и обръща историята в напълно неочаквани посоки. Това превръща романа в напрегнато приключение, изпълнено с изненади, много предателства, загадки и обрати.
Едно от най-силните качества на книгата е начинът, по който Донли изгражда напрежението. Подходът му е толкова
Знаех си, че книгата на Денвър и Блеър ще е на челно място в класацията ми за любовен роман тази година.
Тяхната история започва още в тийнейджърските им години, когато една премазана монета от дълго чакан влак променя отношенията им. Бавното и постепенно, но за сметка на това устойчиво на времето влюбване, кара читателя да се замисли дали наистина има такава любов? Любов, въпреки времето и разстоянието, въпреки тежките емоционални сривове и техните последствия. Двамата главни герои са всичко един за друг в едни от най-трудните моменти от живота си, докато връзката им не се разпада, но вторият шанс чука на вратата, когато Блеър се мести в Уелс Кениън заради болната си майка. От този момент Денвър има само една цел – да си върне Блеър. Да ѝ покаже, че вече не е онова момче. Че може да бъде човека, от когото тя има нужда. Човекът, от когото и двамата имат нужда. Впечатли ме деликатността, с която авторката подхожда към по-тежките теми в тази книга.
„С него сме неизбежни като потока на
„В Япония се вярва, че животът на един жерав продължава хиляда години! Нека живеем така, че думите и делата, които оставяме след себе си, да траят толкова време, колкото продължава полетът на ято от хиляда жерава“!
„Хиляда жерава“ на Атанас Владиков е увлекателен пътепис, който отвежда читателя в сърцето на Япония чрез едно необикновено пътуване с легендарния влак-стрела „Шинкансен“. Книгата е естествено продължение на първото му произведение „Аригато, Токио“, но този път погледът на автора се простира далеч отвъд японската столица и разкрива богатството на страната през впечатленията от четиринайсет различни града.
Владиков съчетава личните си наблюдения с интересни факти за японската история, култура и икономическо развитие. Особено внимание е отделено на „Шинкансен“ – високоскоростната железопътна система, въведена през 1964 г. по повод Олимпийските игри в Токио, която се превръща в символ на японския технологичен напредък и модернизация. Интересното е, че за две десетилетия натрупаното
В новата си книга „Сълзата на Семла“ Веселина Кожухарова ни пренася в едно друго време, в живота по българските земи преди хилядолетия.
Историческата локация не е избрана случайно. Вдъхновението на авторката за написването на романа идва от Провадия – Солницата: най-старият солодобивен и градски център в Европа. И това допринася още повече за потапянето в атмосферата на книгата. Има много описания на природата, бита и вярванията на българите. По този начин тя умело успява да докосне читателя и да го направи участник в събитията. Впечатляващо е умелото съчетаване на археологически факти с художествена измислица.
Книгата е увлекателно написана и историята ѝ пренася читателя във времетo, когато солта е била по-ценна и от златото. Самата история започва със старата българска приказка – „Солта е най-скъпото“. Противно обаче на сюжета в приказката, в „Сълзата на Семла“ се случва точно обратното. Тук господарят показва своята голяма обич и привързаност към малката си дъщеря.
„- Ama, ako
Спираща дъха история за две необикновени жени, чиито съдби изненадващо се преплитат
Поезията все по-често търси нови форми, разговорен език и смели експерименти. Срещата с любовната лирика на Георги Константинов обаче е като завръщане към нещо познато.
„Миг като вечност“ събира 120 стихотворения, посветени на любовта – неизчерпаема тема, независимо от времето и литературните тенденции. Тук тя не е скрита зад сложни метафори. Вместо това е преживяна, осмислена и изказана с удивителна простота. Стиховете звучат мелодично и естествено – в тях има нежност, тъга, благодарност и любов, отвъд романтичния възторг. Оставят усещане, че са написани, за да бъдат споделени, а не за да удивляват, което е най-впечатляващото. И са доказателство, че понякога най-силно въздейства именно класическото звучене. Особено когато то е подкрепено от искреност и вътрешна мярка.
Ако всеки ден прочитате по едно стихотворение от „Миг като вечност“, ще имате 120 дни, в които сте се насладили на смисъл, образ и чувство и ще се убедите, че най-ценните мигове често надживяват своето време.
При всяко