Писането за мен е радост и призвание, но най-голямо щастие ми доставя възможността да се свържа с другите чрез думите си.

 

 

 

 

         Сара Джио е бестселъров автор на романтични четива, публикувани в над 27 страни и покорили класациите в САЩ, Норвегия, Русия, Полша, Турция. В началото на писателската си кариера тя се опитва да съчетава писането на романи с ангажиментите си като журналист. Автор е на множество статии за „Ню Йорк Таймс“, „Мари Клеър“, списанието на Опра Уинфри и много други дамски списания и сайтове. Няколко години води две популярни рубрики на „Гламър“: „Здраве и фитнес“ и „Втора глава. Любовта“.

         На българските читатели писателката е позната с романите „Теменужки през март“, „Пролетен сняг“, „Винаги“, „Всички цветя в Париж“, „Утринно сияние“ и „Бунгалото“.

 

Най-новият ви роман „С обич от Лондон“ е на световния пазар едва от началото на годината, а вече се превърна в бестселър в Норвегия и Турция. Разкажете ни повече за процеса на писането му?

Пандемията от Ковид-19 преобърна познатия ни живот с главата надолу. Повече от месец се борих с висока температура, училищата на момчетата бяха затворени и всичко внезапно спря. Тогава вече бях започнала да пиша романа и той се превърна в пристана, от който толкова отчаяно се нуждаех. Писането ми вдъхваше спокойствие. 

В мигове на неувереност си припомнях вечерта през 2016 година, когато вторият ми съпруг ми предложи да се омъжа за него на очарователно местенце в „Нотинг Хил“ (ако като мен обожавате филма „Наистина любов“, ще разберете точно кое имам предвид). Ето така избрах мястото на действието - Лондон. Естествено, някои от местата, споменати в тази книга, са измислени, но много от тях открих по време на двете си пътувания с цел проучване. Имах късмета да ме поканят на вечеря в легендарния Кралски автомобилен клуб, който е описан в две сцени. Той беше точно толкова изискан и прочут, колкото си представя човек.

 

Получихте ли вече обратна връзка от читателите?

Да, при това доста положителна, което може само да ме радва. Наскоро с мен се свърза една читателка, която призна, че това е първата моя книга, която е прочела, и тя моментално се е превърнала в една от любимите й. Тя ми сподели, че отношенията с отчуждената й майка са сложни, но романът я е накарал да гледа по различен начин на болката и да вземе предвид трудностите, които и майка й е преживяла през всичките тези години далеч една от друга. За мен това е най-големият комплимент, който бих могла да получа, и той доказва, че усилията, които положих, докато работех по романа, са си заслужавали.

 

Кой е най-големият комплимент за работата ви, който сте получавали?

Аз съм доста самокритична и в същото време чувствителна, което е противоречива комбинация! След единайсет романа осъзнах, че няма как читателските отзиви винаги да са положителни. Приех, че не всичко, което напиша, ще допадне на всеки. Често начинът, по който реагираме на нещо, зависи от състоянието, в което се намираме в конкретния момент, както и от обстоятелствата. Може би главната героиня ви напомня за съученичка от гимназията, която е наранила чувствата ви? Или сте се скарали с мъжа си точно преди да напишете мнение за книгата онлайн? Аз все пак вярвам, че повечето хора са добронамерени, и се стремя да се съсредоточа върху положителното. С всичко това искам да кажа, че комплиментите значат много за мен. Хората си мислят, че авторите не обръщат кой знае какво внимание на хвалбите за творбите им, но поне в моя случай ви уверявам, че не е така, напротив. Писането за мен е радост и призвание, но най-голямото щастие в кариерно отношение ми доставя възможността да се свържа с другите чрез думите си. Привилегия е да можеш да накараш хората да почувстват нещо, докато четат, и аз съм благодарна за нея всеки ден.

 

Коя от двете героини чувствате по-близка: Елоиз или Валентина?

Чудесен въпрос, на който обаче ми е трудно да отговоря. Чувствам ги почти еднакво близки с може би съвсем лек превес за Елоиз. Като майка на три момчета, преминала през болезнен развод и последвала травма от неща, които не бих могла да споделя публично, трябва да призная, че сърцето ме болеше за Елоиз и бях на нейна страна до самия край. Смятам, че тя не просто остава неразбрана, но че и самата тя не се е разбирала. Подобно на много жени й е отнело години да научи важния житейски урок да се вслушва в инстинктите си. Самата аз го направих чак след като навърших 30!

 

Коя е любимата ви книжарница?

Създадох „Градината на книгите“ в „Примроуз Хил“ в романа „С обич от Лондон“ като райско местенце за любителите на книгите. В действителност толкова много книжарници значат много за мен, но една конкретна малка уютна книжарничка в Сиатъл ми е любима. Водя момчетата си там от години и те я обожават.

 

Кой е любимият ви телевизионен сериал?

Наскоро попаднах на „Емили в Париж“ с Лили Колинс по „Нетфликс“ и макар съпругът ми да отказа да ми прави компания, аз не можех да спра да го гледам! Дори изгледах целия втори сезон наведнъж по време на презокеански полет. Модата, храната, парижките кафенета и безкрайният оптимизъм на Емили са вдъхновяващи и заразителни!

 

Какво научихте за себе си по време на пандемията?

Първото, което ми идва наум, е, въпреки че обожавам да пътувам и съм омъжена за човек, който колекционира печати в международния си паспорт, смятам, че пандемията засили любовта ми към дома. Действително имаше немалко моменти по време на дългите месеци на локдаун, в които ми липсваха пътуването, семейството и приятелите, но последните две години ми припомниха колко е важно човек да пусне корени и значимостта на най-простите удоволствия в живота, сред които за мен са градинарството и печенето на домашен хляб. Именно по време на пандемията осъзнах, че по природа съм си домошар – обичам да приготвям храна за децата си, да плевя градината и да разхождам кучетата из квартала, поздравявайки съседите и забелязвайки напъпилите нарциси, предвестници на пролетта. Няма по-хубаво място на света от у дома.