Джулия Крауч пише материали за балансирано хранене и здравословен начин на живот за английски национални медии като Times, Mail и Sun и е водеща на седмична рубрика за храна по радио Times. Живее в Лондон, но редовно посещава роднините си в Сардиния и Южна Италия, където черпи вдъхновение от традиционната средиземноморска кухня.

В книгата „Най-щастливата диета на света“ Джулия ни показва как да създадем устойчиви и здравословни навици, без да жертваме удоволствието от храната.

Какво ви подтикна да напишете тази книга и да проучите сините зони?

Дядо ми произхожда от Сардиния, която е синя зона. Като журналист и човек, който обича храната, реших да направя задълбочено проучване върху тази тема и открих, че „сините зони“ са различни места по света, където хората живеят по-дълго от обичайното. Интересно е, че тези зони са обособени в различни краища на света – САЩ, Италия, Коста Рика, Япония и Гърция. Когато започнах да изучавам начина им на живот, осъзнах, че тези хора готвят и се хранят по начин, който ми е изключително познат. Това е отношението към храната, с което аз самата съм израснала, благодарение на моите баба и дядо. Тук в Лондон забелязвам, че хората изпитват страх към храната и поради тази причина се ограничават. С тази книга искам да докажа, че не трябва да бъде така.

Как можем да помогнем на семейството си, партньора си или дори на самите нас да изградим здравословна връзка с храната?

Израснала съм в семейство, което обича храната. Никога не сме я възприемали като „враг“. Не съм чувала фрази като  „това е здравословно, но не е вкусно“ или „това е вкусно, но не е здравословно и не трябва да го ядем“. Баба ми винаги ме насърчаваше да опитвам различни ястия, и така израснах с разбирането, че храната е нещо прекрасно. В съзнанието ми „здравословна храна“ и „удоволствие“ никога не са били различни неща. Може би за пръв път чух думата „диета“ в университета. Хората говореха за това как не бива да се приемат въглехидрати, защото от тях се напълнява. Постепенно списъкът с храните, които не можеш да ядеш, само растеше и си зададох въпроса: „Добре, а какво може да ядем?“. В сините зони този начин на мислене не съществува. Там хората се радват на храната и се хранят балансирано.

Във Великобритания ежедневието на много хора е забързано. Но не е така в сините зони.

Начинът ни на живот е изключително ограничаващ. Ако работиш от вкъщи, имаш възможността да приготвяш храна с качествени продукти и е по-лесно да се храниш здравословно. Но ако работиш в офис и си в обедна почивка, бързаш да обядваш и почти няма места, където да намериш питателен и здравословен обяд на достъпна цена. Често в този случай прибягваме към вредната преработена храна. В сините зони са прекарали целия си живот без да консумират такава. Разбира се, това не означава, че ако от време на време хапвате чипс, ще се случи нещо лошо. Но преработената храна не е питателна – тя не засища за дълъг период от време, което от своя страна води до чувство на глад и ви принуждава да се храните пак.

Влиянието на социалните мрежи е огромно. Не общуваме помежду си както преди, не се храним както преди. Какво се обърка?

Така е. В много аспекти на живота сме загубили естествените си инстинкти, особено по отношение на храненето. Все по-често ставаме жертви на интернет „гурута“, които ни казват каква диета трябва да спазваме. Ако разкажа на баба за хората, които твърдят, че не бива да ядем паста, сигурно ще се засмее и ще попита защо говоря небивалици.

Какъв съвет бихте дали на читателите на „Най-щастливата диета на света“?

Помнете, че храната е едно от най-големите удоволствия в живота. Тя е важна част от пълноценния начин на живот. И спокойно може да игнорирате всеки, който се опитва да ви убеди, че трябва да се страхувате от нея.