„Море от спомени“ е пленителна история за силата на паметта и любовта. Действието на романа се развива през 1938 г., когато седемнайсетгодишната Ела заминава за Франция, за да прекара лятото при семейни приятели. Там тя се запознава с очарователните близнаци Кристоф и Каролин. Тримата бързо се сприятеляват, а между Ела и Кристоф пламва любов. Плановете им за съвместно бъдеще обаче се провалят, когато избухва Втората световна война.

Фиона Валпи е автор на бестселърови романи, преведени на повече от двадесет езика. Книгите й са както със съвременни, така и с исторически сюжети и често са вдъхновени от женската сила и чувствителност. Писателката е живяла във Великобритания и Франция, а любовта й към двете страни, историята им и хората там, се усеща във всяка нейна книга. Вижте какво споделя тя за работата си по „Море от спомени“ и съветите й към начинаещите писатели.

Откъде черпите вдъхновение за своите романи?

Когато първоначално започнах да пиша, живеех във Франция. Всичко в тази страна ме вдъхновяваше – природата, хората, храната, виното... Така се роди първият ми роман The French for love („Френската дума за любов“). Всички мои истории включват персонажи, които са на прага на големи промени. Героите ми често се намират на кръстопът или преживяват нещо, което ги кара да видят света с други очи. Мисля, че всичко това се дължи на личния ми опит около преместването ми във Франция.

Първите ви книги са със съвременен сюжет, но със следващите си романи ни пренасяте в 30-те години на миналия век. Какво ви накара да се посветите на този исторически период?

В началото намирах вдъхновение в заобикалящата ме среда. Но с времето опознах френските си съседи, които ми споделиха толкова много истории. Често си говорехме за Втората световна война и как тя се е отразила на страната. Разказите им бяха трогателни, понякога ужасяващи... И осъзнах, че хората, които са преживели всичко това, скоро няма да бъдат сред нас, а техните истории трябва да бъдат разказани, защото не бива да забравяме през какво са преминали!

Имаше ли нещо, което ви изненада, докато правихте проучвания за романите си?

И до днес не спирам да се изненадвам от необикновените прояви на смелост, извършени от обикновени хора.

Коя е най-трудната част от писането за вас – идеята, описанията, диалозите или нещо друго?

Първият абзац винаги ми е най-труден и изисква поне няколко пренаписвания. Обикновено искам да кажа толкова много и се изкушавам да го направя още в началото. А именно първите страници грабват читателя и събуждат интереса му – към историята, към съдбата на героите... Затова писателят трябва да съумее да ги направи достатъчно интригуващи.

Какви съвети бихте дали на дебютиращите автори?

През годините научих, че едно от най-важните неща при писането, е планирането. В началото смятах, че мога просто да се потопя в процеса и книгата ще се напише сама. Но сега подробно планирам всеки роман. Разбира се, не е изключено историята да поеме по свой път. И обикновено това са най-вълнуващите моменти, когато самата аз оставам изненадана от резултата.

Бих ги посъветвала също така: Продължавайте напред и никога не се отказвайте!

Когато реших да премина от съвременни към исторически романи, се изправих пред стена от съмнение. Но не се отказах и скоро след издаването си „Море от спомени“ оглави класацията за електронни книги във Великобритания. Така се убедих, че писателят трябва да вярва в това, което създава – само тогава и другите ще повярват в книгите му!

Повече за „Море от спомени“ може да видите ТУК.