За книгата

 

След семейна трагедия ирландката Ерин се мести в Ню Йорк, където намира работа в престижно издателство. Тя се омъжва за детектив Дани Раян, когото познава едва от шест месеца, и двамата заживяват щастливо в Лонг Айлънд. Но когато една сутрин на вратата им се появяват колегите от отдела на Дани, той се отправя към прозореца и скача от четвъртия етаж. Жилището им е обискирано, а вещите му – конфискувани. Младата жена трябва сама да се изправи пред шока и ужаса от случилото се.

Осемнайсет месеца по-късно Ерин е на подсъдимата скамейка, обвинена в убийството на съпруга си. През изминалата година и половина тя е научила неща за Дани, които я карат да се съмнява, че изобщо го е познавала. Възможно ли е милият и грижовен мъж всъщност да не е бил този, за когото се е представял? Да си е затварял очите пред престъпления, да е изтръгвал самопризнания с бой и да е взимал подкупи? Докато Ерин се опитва да разкрие истината за миналото на съпруга си, собствените ѝ репутация и свобода са заложени на карта.



Рецензии, отзиви на критиката

 

„Наелектризираща мистерия със сложна мрежа от измами, в чиято основа е една жена, обвинена в убийството на съпруга си.“ Уотърстоунс

 

„Толкова е хубава, че няма да искате да свърши.“ Дейли Мейл

 

„Трилър бижу!“ Хийт



За авторката

 

 

Джо Спейн e сценаристка на телевизионни предавания и сериали (включително и по собствените си книги) и авторка на бестселърови самостоятелни съспенс романи и една криминална поредица. Завършва колежа „Тринити“ в Дъблин и постига успех още с дебютния си роман, който попада в топ десет на класациите за най-продавани книги в родната ѝ Ирландия.

„Перфектната лъжа“ е четвъртият ѝ самостоятелен роман, който се появява на пазара през 2021 г. и се превръща в истински хит в жанра. Джо живее в Дъблин със съпруга си Мартин и четирите им деца. В свободното си време (ако въобще има такова) обича да гледа телевизия и да чете. Сред любимите ѝ автори са Ю Несбьо, Лиан Мориарти и Джоди Пико. Замисля сюжетите на книгите си, докато тича в гората, но признава, че най-голямото вдъхновение идва от съпруга ѝ, който е неотлъчно до нея и ѝ помага, като ѝ прави чай, предлага идеи и дори коригира печатните ѝ грешки.

Написва „Перфектната лъжа“ преди началото на ковид пандемията, но дори и тогава не е можела да си избие от главата мисълта колко е трудно да живееш в чужбина, когато те връхлети трагедия. Романът, който разказва за млада жена, изправена пред най-ужасното изпитание в живота си, докато е далеч от дома, е посветен на всички емигранти, но най-вече на членовете на ирландската диаспора, които са били далеч от родината и близките си, когато ковид нахлу в живота ни.

 

 

Опознайте по-добре Джо Спейн: интервю с авторката

 

В: Как от журналист се превърна в писател и телевизионен сценарист? Трудно ли съвместяваш различните дейности?

О: Работих като журналист, но винаги съм искала да бъда писател. Малко след като подписах договор за първата си книга, напуснах работата си и се посветих изцяло на писането. Това бе доста труден период за нас – съпругът ми загуби редакторската си позиция и младото ни семейство с малки деца и ипотека трябваше да разчита единствено на моя скромен и при това несигурен доход. Често казвам, че наподобява започването на малък бизнес, но истината е, че по-скоро е, все едно скачаш от скала. През първата година написах две книги – едната началото на поредицата, за която бях подписала договор, а другата самостоятелен трилър, което си беше рисковано. Издателите обаче харесаха трилъра и не след дълго се сдобих с договор за две книги годишно. До края на 2018 г. получих предложения да работя по сценариите на пет различни телевизионни предавания. Продуцентите се нуждаят от сценаристи и станеш ли веднъж част от тяхната общност, се случва ефектът на доминото. Всеки иска да работи с теб.

В: Разкажи ни как протича творческият процес при теб.

О: Пиша всеки ден и почти по цял ден. Провеждам служебни обаждания по време на отпуската си, често се налага да работя до 11 часа вечер. Понякога трябва да напиша 1500 думи в рамките на един ден, за да изпълня крайния срок на даден проект. Вечер съм толкова уморена, че имам чувството, че ръцете ми ще окапят, и очите ми са толкова сухи, че чак ме болят, но всяко усилие си заслужава!

В: Има ли цитат, който те вдъхновява да продължаваш напред въпреки всички предизвикателства по пътя?

О: Да, има един, който приписват на Уинстън Чърчил: „Успехът се състои в това да преминаваш от една грешка на друга, без да губиш ентусиазъм“. Допада ми и според мен се отнася за всеки, който е съумял да се превърне в успешен писател или сценарист. Хората често ме питат как се справям и отговорът е, че просто не се отказвам, продължавам да се боря дори когато нещата не се получават по искания от мен начин.

В: Какво не ти дава мира нощем?

О: Стресът. Аз съм от онези хора, които не могат да станат сутрин, защото са будували до късно през нощта, мислейки за всички неща, които трябва да свършат.

В: Как релаксираш?

О: Обожавам да тичам, обикновено по половин час, след това си вземам душ, поръчвам си вкусна храна за вкъщи и се отпускам на дивана с интересен трилър за четене или някой филм по телевизията.

В: Има ли черти, които ненавиждаш у хората?

О: О, да, при това цял списък. Пасивната агресия, манипулацията, алчността, липсата на самоосъзнаване, арогантността и грубостта. Към тях се числят и няколко подкатегории: на хората, които закъсняват, не плащат своя дял, обиждат другите – общо взето, всичко се свежда до хората, които съзнателно вредят на околните.

В: А коя своя черта харесваш най-малко?

В: Склонността да се тревожа прекалено много за всичко. В главата ми всяко събитие има потенциал да се превърне в същинско бедствие. Друго нещо, което не харесвам у себе си, е, че понякога съм прекалено търпелива. Рядко избухвам, но когато се случи, изглежда ирационално, но се основава на трупано с месеци разочарование.

В: Молиш ли се на Бог?

О: Не ежедневно, но мислено разговарям с някаква по-висша сила, както и с любимите си хора, които вече не са сред нас. Единственото, в което можем да бъдем сигурни обаче, е, че не знаем нищо отвъд света, в който живеем.

В: Кое е любимото ти място на света?

О: У дома. Обичам да пътувам и посещавам различни дестинации и култури, но се чувствам най-щастлива вкъщи, със семейството си.