Както дебютният роман на Камелия Кучер, така и дългоочакваната нова книга – „Нощ“, отвеждат читателите на вълнуващо пътуване. Пътешестваме във времето до красиви и вдъхновяващи места, до най-дълбоките кътчета на човешката душа.
Вторият роман на българската писателка вече е в книжарниците и я помолихме да ни сподели как избира страните, за които да пише, и коя е следващата дестинация, до която планира да ни отведе с думите си.

пост за интервю с Камелия Кучер

 

Франция
Имам сантимент към Франция: още преди да се изуча във френската част на Швейцария и преди да поживея във Франция, харесвах много неща свързани с нея – литературата, изкуството. Освен че мястото пасваше на историята, която исках да разкажа в „Дом“, сантиментът към Франция изигра голяма роля в решението ми действието да се развива там. Тийнейджърството ми премина в говорене и слушане на френски език, в уханието на френските пекарни и прясно изпечените кроасани с масло. Понякога през уикенда хващахме влака за Париж. Разхождахме се из улиците, хапвахме кроасани с масло и любимото ми и до днес телешко антрекот. По някакъв начин се чувствам свързана с това място. Мечтата ми е един ден с всичките деца да обиколим с кола френския Прованс – най-красивото лице на Франция са малките селца.

Италия
А Италия е място, събрало толкова много история – силно се вълнувам от историята на човечеството и съответно Италия е сред любимите ми места за посещение и обикаляне. Често чета и гледам документални предавания за Римската империя, за пътя на италианското изкуство, за Ренесанса. Като малка прекарах две години в Италия – в Барлета, малко градче на брега на морето. Имахме приятелско италианско семейство и сигурно и до днес никъде не съм се чувствала така уютно, както когато гостувахме в техния дом. И също като в „Дом“, Италия пасваше на историята, която исках да разкажа в „Нощ“. Когато пиша, живея в историите си – давам си сметка, че избирам да пиша за места, където се чувствам добре, където ми е уютно.

Португалия
Третата дестинация, до която ме отведе вдъхновението, е Лисабон. Има нещо особено в този град – декаданс – в културата и в миналото, което страната носи. Португалците са фаталисти и неслучайно създават великолепното фадо. Португалската поезия ми е любима – Фернандо Песоа е един от любимите ми поети. А сградите – какво да кажа, изобщо може ли да ги опише човек – цял един друг свят. Много исках да потъна в атмосферата на този свят и го осъществявам с третата книга.

 

Вижте повече за книгата и автора тук.