Очаквайте поредната вълнуваща история от Лусинда Райли на 16 май.

 

 

Според едно поверие, който отседне във вила „Пандора“, ще се влюби...

 

Преди двайсет и четири години младата Хелена прекарва едно вълшебно лято в Кипър. Под сянката на маслиновите дървета тя среща първата си любов.

Сега Хелена се завръща в наследената от кръстника ѝ вила „Пандора“, за да прекара лятната ваканция със семейството си. Но тя знае, че зад идиличната красота на острова са останали скрити тайни от миналото ѝ, които до този момент е пазила грижливо от съпруга си Уилям и сина си Алекс. На трудната възраст от тринайсет години Алекс е разкъсван от порива да закриля майка си и отчаяното желание да разбере повече за биологичния си баща.

Крехкото равновесие в семейството е нарушено, когато Хелена среща старата си любов. Миналото и настоящето се сблъскват, за да променят коренно живота и съдбата на обитателите на „Пандора“.

 

 

Интервю с Лусинда Райли

 

Лусинда Райли е родена през 1965 г. в Ирландия. Започва кариерата си като актриса и публикува първата си книга, когато е на двайсет и четири години. Днес романите й са преведени на трийсет и седем езика и продължават да вълнуват читателите по цял свят.

Сега „Хермес“ представя „Под маслиновите дървета“.

 

 Книгата е написана през 2006 г., а е публикувана за пръв път през 2016 г. Защо отне толкова време романът да стигне до читателите? Големи промени ли е понесла историята през тези години?

Първоначално написах тази история за себе си след една семейна ваканция в Кипър. Беше по-скоро начин да държа мозъка си във форма между храненията на децата, които още бяха малки, и неспирните повторения на анимационни филмчета. Оставих ръкописа настрана, децата ми пораснаха, междувременно написах други книги… И преди няколко години, докато разчиствах бюрото си, го открих. Бях го озаглавила „Тайната на Хелена“ и беше вълнуващо да го прочета и да си спомня времето, когато децата бяха малки. Въпреки че героите в „Под маслиновите дървета“ са същите, промених значително сюжета към края. С помощта на ретроспекция успях да пренеса семейството в наши дни.

 

Доколко героите са базирани на вашето собствено семейство?

Когато първоначално написах романа, петте ни деца бяха на възраст, близка до децата в историята. Също така през онази ваканция приятели бяха отседнали при нас. Въпреки че сюжетът и героите, разбира се, са измислени, това е най-близкото, до което съм стигала, да опиша собствения си опит като майка, мащеха, съпруга и танцьорка.

 

Защо избрахте Кипър и бяха ли ви нужни допълнителни проучвания?

„Пандора“ – красивата къща, където се развива по-голямата част от действието в романа – е базирана на старата вила до Катикас, където бяхме отседнали със семейството ми преди десет години. Винаги съм черпила вдъхновение от старите къщи, а тази вила беше заобиколена от маслинови горички, които просто чакаха да бъдат описани.

 

Една от най-забавните и проницателни сюжетни линии е разказът на Алекс. Трудно ли беше да влезете в главата на 13-годишно момче?

Изобщо не беше трудно. Просто трябваше да слушам собствения ми 13-годишен син. Всъщност страшно ми хареса да попълвам дневника на Алекс. Беше толкова освежаващо да пиша с напълно различен глас – Алекс обича играта на думи, освен това притежава чудесно чувство за хумор и ирония. Като се има предвид, че обикновено пиша доста по-драматични истории без много място за смешни моменти, се наслаждавах на възможността да подходя с леко сърце към романа. Написването на „Под маслиновите дървета“ определено разшири уменията ми и, надявам се, ме направи по-добра писателка.

Когато се върнах към ръкописа, осъзнах, че макар и децата ми да са пораснали с десет години, това е дневник на тяхното детство, капсулиран във времето. Благословена съм да имам силна връзка с децата ми, така че доста лесно успях да се поставя на мястото на Алекс.

 

В книгата си разглеждате различни типове любовни взаимоотношения. Това ли беше основната цел?

Това не беше нещо, към което се стремях съзнателно. Просто се случи естествено, докато пишех. При тази книга се вглеждах в любимите ми хора за вдъхновение много повече отколкото при всеки друг роман, който съм писала. В живота ни има толкова различни видове любов, които ни докосват всеки ден – към децата, партньора, родителите, приятелите… Всяка от тях е специална и значима сама по себе си.

 

„Под маслиновите дървета“ се различава от другите ви книги, защото действието основно се развива в наши дни. Предизвикателство ли беше да напишете подобен роман и уверена ли сте, че читателите ви ще го харесат толкова, колкото и предишните?

Така е, този роман се различава от останалите, в него няма „помитаща“ историческа нишка, нито връщане назад във времето със стотина години, какъвто е вече познатият ми стил. Трябва да си призная, че бях доста нервна за реакцията на читателите ми към „Под маслиновите дървета“. И все пак смятам, че за един романист е важно понякога да сменя посоката, за да не стане отегчителен. Дори и с риск да изгуби някой и друг читател. За щастие, до този момент читателите ми ме подкрепят, разбирайки, че това е различна книга за мен, и я четат, без да я сравняват с останалите.

 

Главната героиня Хелена изпитва дълбока страст към балета. А вие?

Като бях малка, исках да бъда следващата прима балерина в Кралския балет. Тренирах усилено от 3 до 16-годишна и съм запозната с живота на танцьорите. Всекидневно правя същите упражнения като Хелена. Може би защото дълго време по цял ден бях с някой крак във въздуха или правейки пируети, сега ми е много трудно да стоя на едно място. При писането най-добрите идеи ми хрумват, докато се движа или когато се разтягам в някоя особено странна позиция.

 

Когато пристига в Кипър, Хелена се сблъсква с призрак от миналото – първата ѝ любов. Това обаче разклаща отношенията със съпруга ѝ. Как смятате, това често срещан феномен ли е?

Много! Първата любов може да бъде наистина опасна. Във въображението ни въпросният човек може буквално да приеме образа на Адонис, защото забравяме изминалите години, а и лошите му навици. Хелена зърва в далечината сина на първия си любим и вярва, че това е Алексис заради приликата им. Това събужда у нея дълбоко заровени чувства.

Не мисля, че човек наистина забравя първата си любов, дори и когато реалността не отговаря на представата, която си е изградил в съзнанието през годините. Аз определено не съм!