Историята на петте приятелки от най-романтичната уличка, „Валери Лейн“, вече завладя сърцата и на българските читатели. Вижте какво споделя авторката за тази стопляща поредица и за писателския си път.
Как се зароди интереса ви към писането?
Още от малка обичах да разказвам истории и започнах да подарявам кратки разкази за рождените дни на своите близки и приятели. Но едва когато станах майка, започнах да се замислям за писане на книги. Приказките за лека нощ постепенно започнаха да се превръщат в нещо по-голямо, появиха се няколко идеи и един ден от тях се роди роман... Публикуването му се оказа по-трудната част, затова реших да го издам сама А положителният отклик от страна на читателите ме мотивира да продължа и ме убеди, че именно това е моето призвание.
Как протича процесът по писане на една книга? Имате ли определени ритуали?
Когато започвам нова книга, първо си нахвърлям всички идеи в бележник. След това проучвам темите, хората и местата, за които ще пиша. Когато е възможно, ги посещавам, защото така описанията стават по-автентични. Имам си и ритуал преди писане – винаги си правя списък с песни, които според мен подхождат на историята, и тази музика ме придружава през целия процес. Докато пиша, около мен не бива да има други шумове освен музиката. Не бих могла да работя в кафене, пълно с хора, например. Имам нужда от собствено царство – от бюрото си, от чаша чай и разбира се, от музиката си.
Споменахте, че обичате да посещавате местата, за които пишете...
Да, обожавам да пътешествам и понякога се случва дестинацията да ме вдъхнови за нова книга. Част от местата, за които пиша, са ми любими от години, но когато започна да работя по история, свързана с тях, ги посещавам отново. Тогава правя снимки, търся дребни детайли, които впоследствие да вплета в книгата. Така стана с Оксфорд от поредицата за „Валери Лейн“.
А откъде черпите идеи за героите си? Вдъхновявате ли се от реални хора?
Да, това се случва много често. Постоянно включвам характерни черти на хора, които познавам лично или от филми и сериали – било то външността, характера или определени особености на човек. Руби и мисис Уидърспун, например, свързвам с едни много любими хора и затова ги чувствам по-близки.
Книгите ви вече са преведени на различни езици и често попадат в списъка на бестселърите. Как се чувствате от този успех?
Това е най-прекрасното чувство на света. Но не само признанието и включването в списъка на бестселърите ми носят повод за гордост. Най-щастлива съм, когато книгите ми успеят да накарат читателите да се усмихнат, да ги извадят от ежедневието им, да ги пренесат на прекрасни места или да им дарят утеха. Затова пиша – за да правя хората щастливи.