Даниел Пенев споделя повече за работата си по превода на „Как ще оцените живота си?“ и за впечатленията си от книгата

Даниел Пенев е журналист, преводач и редактор. Автор е на три книги – „Хората, които променят България“ (2019), „От нас зависи“ (2020) и „Да тичаш към себе си“ (в съавторство с ултрамаратонеца Краси Георгиев – 2021), и на имейл бюлетина „Седмична доза вдъхновение“. В ролята си на преводач от английски език работи по книги като „Дарът“ на Едит Егер, „Забави темпото!“ на Карл Онорè и „Обещанието на един молив“ на Адам Браун. Има бакалавърска степен по журналистика и политически науки от Американския университет в България (АУБ) и магистърска степен по международни отношения от Централноевропейския университет (ЦЕУ).

През октомври със знака на ИК „Хермес“ излезе най-новият превод на Даниел – „Как ще оцените живота си?“ на Клейтън М. Кристенсен, Джеймс Олуърт и Карън Дилън. По този повод поканихме Даниел да сподели впечатленията си за книгата, както и за работата си по нейния превод.

Любопитен факт, свързан с превода на книгата „Как ще оцените живота си?“, е, че предложението за издаването ѝ на български език дойде от теб. С какво те впечатли книгата?

Попаднах на „Как ще оцените живота си?“ преди няколко години. Прочетох я в оригинал и усетих, че думите на Кристенсен и неговите съавтори съдържат голяма доза мъдрост, скромност и добронамереност. Кристенсен ме спечели също с умението си да разглежда сериозни теми на достъпен език и да подкрепя аргументите си с любопитни примери от различни сфери, включително от личния си живот.

Живеем във време, в което имаме всички условия да се радваме на пълноценен живот, но като че ли все повече хора се чувстват объркани, уплашени и напрегнати и се затрудняват да намерят правилната за себе си посока в личен и/или професионален план. Днес имаме достъп до безпрецедентно изобилие от информация и макар че можем да черпим знания по различни офлайн и онлайн канали, сравнително рядко си задаваме фундаменталните въпроси, чиито отговори могат да ни послужат като градивни блокове за един по-добър живот. Кристенсен насочва вниманието ни именно към три такива базисни въпроса – как да намерим удовлетворение в кариерата си, как да изградим взаимоотношения, които да ни носят щастие във времето, и как да съхраним почтеността си – и задава ориентири, които да ни помогнат да намерим работещи отговори в контекста на собствения ни живот.

Срещна ли някакви предизвикателства по време на работата си по превода?

Не бих казал, че съм срещнал особени предизвикателства. Да, имаше трудности, но те не бяха от тези, които ни карат да се притесняваме и да ги отбягваме, а от онези, които ни мотивират да даваме най-доброто от себе си към съответния момент. Ако трябва все пак да откроя едно предизвикателство, това беше огромното ми желание да претворя красивия изказ и приятелския тон на авторите възможно най-добре на български език.

Как би представил заглавието на читателите? Ако използваме езика на Кристенсен – за каква работа можем да „наемем“ тази книга?

Един от най-големите плюсове на „Как ще оцените живота си?“ е широкото приложение на теориите, които Кристенсен споделя в книгата. За разлика от най-известната му книга, „Дилемата на иноватора“, която е насочена най-вече към предприемачи и мениджъри, „Как ще оцените живота си?“ има много какво да предложи на хора на различна възраст, в различна икономическа ситуация, с различни професионални занимания и с различни стремежи. С други думи, можем да „наемем“ тази книга за различни работи, свързани с взаимоотношенията ни с близки и приятели, с възпитаването на децата ни, с кариерното ни развитие, с адаптирането ни към промените в заобикалящия ни свят, с мотивирането на хората, с които работим, с изграждането и поддържането на добро име и т.н. Още по-хубавото е, че можем да се връщаме към „Как ще оцените живота си?“ всеки път, когато се нуждаем от вдъхновение или насоки по тези и свързани теми – тоест възвръщаемостта от „наемането“ на тази и без това приятна за четене книга се увеличава във времето.

 

 

Както спомена, Кристенсен представя теории, които всеки може да приложи в професионален или личен план, във възпитанието на децата си и т.н. Има ли определена тема, която се открои за теб и смяташ за изключително важна и актуална?

Кристенсен засяга редица съществени теми, така че ми е трудно да откроя само една, а и освен това теориите, които той представя, имат отношение към качеството ни на живот както на индивидуално, така и на колективно ниво. Важно е например да сме наясно с разликите и взаимодействието между хигиенните и мотивиращите фактори, но също така е важно да умеем да преценяваме за какво, как и кога да използваме ресурсите, с които разполагаме, за да сме сигурни, че те ни помагат да постигаме целите си, както и да си даваме сметка какво очакваме да получим от даден човек, продукт или услуга, когато се обръщаме към тях за подкрепа. Според мен свързващата нишка между представените в книгата теории е желанието на Кристенсен да ни подтикне да поемем своята отговорност, да правим осъзнати избори, да учим постоянно и да се посветим на хората, заниманията и каузите, които ни носят усещане за смисъл.

„Как ще оцените живота си?“ е провокативен въпрос. Помогна ли ти книгата да намериш отговора за себе си?

„Как ще оцените живота си?“ действително е провокативен въпрос. Донякъде е и плашещ въпрос, тъй като отговорът в огромна степен зависи от нашето поведение през годините – от изборите и действията ни, от отношението ни към другите и от яснотата на целите ни. Разбира се, колкото по-рано си зададем този въпрос, толкова по-голяма е вероятността да се доберем до желания от нас отговор.

Все още не съм сигурен как точно ще оценя живота си, но се надявам след време да мога да се обърна назад и да си кажа: „Допускал съм грешки, но знам, че през годините съм дал най-доброто от себе си, за да проявявам своята по-светла страна, да помагам на хората и да ги стимулирам да добротворстват посредством личния ми пример и написаните и преведените от мен книги и статии“. Ако съм направил света с една идея по-добро място и успоредно с това съм се наслаждавал на компанията на хората и на дейностите, с които съм запълвал дните си, значи усилията са си стрували. Вярвам, че това усещане за смисъл, което е силно застъпено във философията на австрийския невролог и психиатър Виктор Франкъл, има силата да ни насочва по пътя и да ни носи удовлетворение на всеки етап от живота ни.