Заобиколени от психопати

Представете си, че насреща ви сяда изключително привлекателен представител на предпочитания от вас пол и с усмивка възкликва: „Ти си най-страхотният човек, когото съм срещал!”. Веднага усещате, че това е истинско, че този човек е искрен. Той ви разпитва и се интересува от всичко, свързано с вас. Не говори за себе си и ви гледа така, сякаш наоколо не съществува никой друг. От вниманието му засиявате, чувствате се по-живи от всякога. Този човек ви казва всичко, което винаги сте искали да чуете. Някак си ви разбира напълно, до най-скритите чудатости, разбира всичките ви вкусове и предпочитания. Чувствате, че най-после сте срещнали сродната си душа. По някакъв магически начин този човек завладява сърцето ви и усещането е неповторимо.

Представяте ли си го? Успяхте ли да извикате чувството? Страхотно е, нали?

А сега въпросът: Можете ли да се погледнете в огледалото и честно да кажете, че това не може да ви впечатли? Че подобни романтични глупости не могат да ви съблазнят и веднага ще заподозрете, че този човек иска нещо съвсем различно? Ако не тялото ви, то вероятно парите ви?

Помислете, преди да отговорите. Защото, ако досега не сте изпадали в такава ситуация, изобщо няма да усетите опасността. Този човек ще ви разкаже тайните си и ще ви накара да разкриете своите. Ще отговорите на всичките му въпроси, имащи за цел едно-единствено нещо – да разбере за вас възможно най-много.

Преди няколко години написах книгата Заобиколени от идиоти. Тя се занимаваше с основните принципи на инструмента DISC – един от най-добрите методи за описване на човешкото общуване и различията в човешките поведенчески модели. Книгата постигна успех, какъвто не очаквах. Смятам, че това отчасти се дължи на факта, че също като мен много хора живо се интересуват от човешкото поведение – чуждото и най-вече своето собствено. Е, какво пък, ще си призная: Аз съм интересен човек! Поне за себе си.

Поведенческите категории, които използвам както в първата книга, така и в тази, са базирани на теориите на Уилям Марстън и представляват четири основни типа хора, асоциирани с четири цвята: доминантен (червено), вдъхновяващ (жълто), стабилен (зелено) и аналитичен (синьо). Следващите глави предлагат общ преглед на цветовете в действие. Тези категории като инструмент могат да ни помогнат да си отговорим на много (но не на всички) въпроси, свързани с начините, по които сме устроени.

Ние, хората, сме прекалено сложни, за да бъдем описани напълно, но колкото повече разбирате, толкова по-лесно ще откривате различията. Този метод на категоризиране на поведението обхваща може би към 80% от целия пъзел. Това е много, но далеч не е всичко. За да разберем нечие поведение, трябва да вземем предвид и други елементи – пол, възраст, културна обусловеност, мотивация, интелигентност, интереси, всякакъв вид преживявания, поредност на раждането и още куп фактори. За по-просто нека кажем, че това е пъзел с наистина много части.

А сега към проблема

Докато книгата се радваше на все по-голяма популярност по света, някои хора решиха да използват системата на DISC за зловредни цели. Никога не съм искал това да се случи. В настоящата книга желанието ми е да ви помогна да разкривате подобни индивиди, които ще се опитват да ви манипулират, и да ви дам способи за защита от тях. Често ме питат дали човек може да има в себе си и четирите цвята – да е по малко червен, жълт, зелен и син. „Възможно ли е да имам и четирите цвята?”, ми пишат в имейлите си читатели. Със сигурност е възможно да имате това чувство. Аз например понякога се държа като Червен, често като Жълт и Зелен, но в други случаи съм без съмнение Син. Причината това да е възможно е съвсем проста: Ние всички имаме способността да използваме по желание даден тип поведение, защото сме интелигентни, мислещи същества. Като опознава себе си все повече, Жълтият ще разбере, че е време да си затвори устата и да слуша. А Зеленият ще се научи да изразява искреното си мнение, дори с риск това да доведе до конфликт. В крайна сметка обаче, по правило доминиращите цветове в поведението са два.

Едно неприятно преживяване

Горе-долу година след издаването на Заобиколени от идиоти имах странна среща. След лекция, която изнесох в един университет, при мен дойде младеж. Той застана право пред мен, едва ли не избутвайки другите, които също искаха да зададат своите въпроси. Погледна ме втренчено и каза, че не се е разпознал в нито един цвят. Попитах го какво има предвид и той отговори, че нито един от типовете поведение, които бях описал, не му пасва. Смяташе, че е друг, пети цвят. Също така искаше да знае как най-добре да общува с четирите цвята, но изборът му на думи беше интересен – каза, че иска да знае „как да се възползва от това познание”.

Дотук добре.

Тъй като нямах време да започвам да го анализирам, аз му дадох стандартен отговор и когато разбра, че няма да стигне доникъде с въпросите си, той се отмести. Само че не си тръгна, а остана на няколко метра, откъдето продължи да ме наблюдава през цялото време, докато си събирах нещата.

„Наблюдава” не е точната дума. Той се взираше в мен, сякаш за да ме смути, поне десетина минути. Край него минаваха хора, които го поздравяваха и му се усмихваха. И всеки път той отвръщаше с усмивка. Но всъщност изобщо не се усмихваше, а се правеше. Лицето му се сгърчваше в странна гримаса, в някаква имитация на усмивка. На някои това им направи впечатление и те реагираха с въпросителен поглед, докато други не видяха нищо особено. И след всяка „усмивка” той се връщаше към сериозното, концентрирано взиране. В мен. Определено беше неприятно.

Какво имаше предвид той под това „да се възползва” от системата DISC?

Осъзнах, че младежът беше прав за едно: езикът на DISC не се отнася за всички. Част от населението не може да бъде категоризирано. Трябва много да внимаваме с подобни неприятни, може би дори опасни, типове хора. Всички сме чували истории за майстори манипулатори, мошеници, измамници. Как можа да ме изиграе така?, недоумява жертвата. Защо не видях, че е мошеник?

Защо ли? Защото тези индивиди знаят как да използват собственото ви поведение във ваша вреда. Те инстинктивно разбират как да манипулират някого, за да направи буквално всичко. И могат да измамят всеки, като използват онова, което научат за него. Винаги с една и съща цел: да получат каквото искат. След себе си те оставят диря от хаос и страдание.

Въпросът е в това: Ако един човек няма собствена личност, а просто отразява този, който е пред него, кой е той? Не е Червен или Жълт и определено не е Зелен или Син. Комбинация от всички цветове ли е? Или въпросният пети цвят? Нито едно от тези. Той е нещо много по-лошо, което не може да бъде категоризирано по начина, по който категоризираме нормалните хора. Това са хора, които нямат своя личност; те имитират това, което виждат, за собствена изгода. Те са тип хамелеон със скрити намерения, известни единствено на тях самите. И ние можем да сме сигурни, че тези намерения са само за тяхна изгода.

Вместо като пети цвят или комбинация от четирите цвята, аз определям тези хора като лишени от цвят. Защото човек, който няма своя автентична личност, който винаги се преструва, пък било и отчасти, не е истински човек. Той е по-скоро сянка, отражение на действителността, но не и съвсем истински. Той е ходеща измама. Ако сте срещали такъв индивид, значи знаете за какво говоря.

Но кои са тези хора? Какъв тип хора се стараят да имитират другите? И с каква цел?

Преструват се, че са като другите

Да си го кажем без заобикалки: това са хищници в човешка кожа. Ако ви звучи драматично, причината е много проста – наистина е драматично! В крайна сметка тези индивиди нанасят вреда на повечето хора, с които установят контакт, и често пъти жертвите дори не знаят кой е отговорен за създадената бъркотия.

Точно това правят психопатите, драги читателю.

Слава богу, те всички са в затвора. Нали?

Психопатите живеят в обществото също като нас, останалите хора. Проникват в компании и организации, където вършат сравнително малко работа и само в много редки случаи допринасят с нещо положително. В ресторанта почти никога не предлагат да платят сметката и все нямат пари, когато трябва да се платят разходите на домакинството. Често са неверни, манипулативни и двулични. Печално известни като лъжци – повечето от тях лъжат дори когато нямат причина да го правят. Могат да заблудят всеки и да го накарат да им повярва; обръщат срещу вас всичко, което кажете. Въпреки това често се радват на изключителна популярност. Много хора ги харесват, издигат ги на пиедестал и дори ги уважават.

Как е възможно това?, сигурно ще се запитате. Добър въпрос. Как бихме могли да харесваме такъв лицемер? Изключено, ще си кажете, аз лично веднага ще го намразя. Именно. Ако наистина знаехте какъв е всъщност, щяхте да го намразите. Само че няма да го разберете. Защото той няма да ви се разкрие. С малко късмет накрая може и да осъзнаете истината. В най-добрия случай ще прозрете същността му, преди нещата да са станали отчайващи, да сте си изгубили работата и да сте прекъснали контакти с всички, които някога сте смятали за свои приятели.

Я почакай малко, сигурно си мислите. Психопатите са серийни убийци и жестоки престъпници. Очевидно е, че повечето от тези маниаци са в затвора.

Де да беше така! Вярно е, че много от тях са зад решетките, тъй като не са успели да овладеят импулсите си. Казано направо, те са склонни към насилие и понякога са луди. Видят ли нещо, което искат, просто го взимат, често пъти насила, и това бързо ги издава. Но повечето психопати не са в затвора. По-интелигентните сред тях и онези, които не вършат сериозни, жестоки престъпления, се разхождат свободно край нас. Това са хора, които няма да спрат пред нищо, за да получат каквото искат. И вие със сигурност сте срещали някои от тях.

Но дали наистина сме заобиколени от тях?

Заглавието Заобиколени от психопати беше избрано внимателно, тъй като според мен психопатите са много повече, отколкото хората предполагат. Искам да ви покажа как да разпознаете умелия манипулатор и да се защитите, ако пътищата ви се пресекат.