Крадци, млади вдовици, гимназистки, следователи, бъчвари, светици, самоубийци, акробати или проститутки – всички те са от най-големия български град на Дунава.

Живеят там и носят на гръб междувоенното време.

Всички правят най-старото нещо на света – обичат.

Любовта ги намира и се стоварва отгоре им като откровение, но и като проклятие.

А човекът се оказва слаб за такива дарове.

И мъртвите, и оцелелите споделят с читателя си: от любовта, както и от смъртта, изход няма.

Раздел: Книги, Българска литература, Художествена литература,

Повече информация
ISBN	9789542620501
Тегло	0.200000
Цветност	черно/бяла
Издател	Хермес
Корица	мека
Размери	14,2х21
Брой страници	144
Дата на издаване	2021 г.
Език	български

Напишете вашето мнение

Вие оценявате:Вечерна сватба

Вашият рейтинг

Рейтинг

1 star 2 stars 3 stars 4 stars 5 stars

Псевдоним

Обобщение

Преглед

...Да си се жени, като не може без жена този негов баща. Петдесет и петте лазарника не му тежаха, даже не му и личаха много. Само лекото изгърбване при раменете и белите косми край ушите. Иначе - канара. И без мустаци. В Русе из центъра доскоро бяха на мода едни такива тънички, по ръба на горната устна, дето само майстор бръснар може да ти ги направи, а напоследък - къси и широки, точно под носа, като на Хитлер от кинопрегледите. Баща му имаше здрава кожа, сам се бръснеше и никакви косми по лицето не оставяше. И лицето му не старееше, само очите стояха уморени и далечни между присвитите клепачи, като очи на човек, който чака да бъде спасен от нещо, но не ще да си каже. Имаше в тях и несъгласие, тих и отчаян някакъв бунт. Трифон следеше накъде отива синьото – ако клонеше към сиво, гледаше да не е край него, ако тръгнеше към зеленото, даже го и заговаряше. Иначе в работилницата, докато учеше бащиното си бъчварство, не си говореха, нито очите си виждаха, защото се гледаха в ръцете. Майстор бе баща му. Печелеше добре, няколко пъти цялата кръчма бе черпил без причина, целият Сарай за това говореше няколко дни след такива бабаитлъци. Не една – две жени би издържал.

Не можел Трифон да си представи какъв момък за чудо и приказ бил баща му, преди да замине в тия проклети войни, особено в Европейската - майка му все това повтаряше. Грамотен, със златни ръце и с голяма душа замина, а се върна като другите. Какъв се върна? Измърсен. И другите жени все това разправяли – мъжете им не били вече същите след войната. И когато се стигало до караници, всички все това повтаряли – те в окопите били виждали повече смърт, отколкото хляб. Смъртта, викали, не била жена, войник била, с манлихера. Знаели ли са те, жените, какво е да видиш човешки очи от лед направени? Защото очите на убитите били точно такива. Добре де, ама нали войната била свършила. Войната никога не е свършвала, викали, и няма да свърши, само си почивала. Докато смъртта посъберяла сили. И все по-малко работели, и все повече стояли в кръчмата. Че и във „Вулкан“ прескачали, при гълъбиците, вагабонтите им с вагабонти! Срам от децата си нямат.

Наистина нямаха. Ето сега баща му ще му доведе булката си. И защо тъкмо Вела? Неговата Вела!

Вечерна сватба

Свързани статии