От: Джош Акс
//= $labelData ?>Водещ експерт по функционална медицина и автор на програмата ни призовава да се върнем към забравени, но доказани във времето навици, сред които контактът с „мръсната“ природа
С хиляди последователи по цял свят и личен диетолог на олимпийски шампиони като Майкъл Фелпс, д-р Акс представя революционния си подход и на българските читатели
Да ядете мръсно? Сигурно с погнуса потръпвате при мисълта за това. Не се тревожете – никой не очаква от вас да ядете боклук или пръст, или поне не буквално!
Философията „Яжте мръсно“ включва здравословен начин на хранене и живот, с който да преборите синдрома на чревната пропускливост – основната причина за множество разпространени болести. Водещ експерт по функционална медицина и автор на програмата, д-р Джош Акс ни призовава да се върнем към забравени, но доказани във времето навици, сред които контактът с „мръсната“ природа.
От книгата ще научите:
кои са основните причини за чревната пропускливост и връзката й с редица сериозни болести: от хранителни алергии и автоимунни заболявания до забавен метаболизъм, хронична умора и депресия;
как да ограничите вредите от консумацията на високопреработени и ГМО продукти, употребата на лекарствени медикаменти и дезинфекциращи препарати;
кои храни и добавки ще ви помогнат да се справите с чревната пропускливост;
как употребата на етерични масла и забравени лекове от природата ще преобрази живота ви;
кой индивидуализиран лечебен протокол да изберете според петте типа чревна пропускливост;
както и много любопитна информация, ценни съвети, рецепти, тестове и бонуси.
ISBN | 9789542616818 |
---|---|
Тегло | 0.385000 |
Цветност | черно/бяла |
Издател | Хермес |
Корица | мека |
Размери | 14,2х20 |
Брой страници | 384 |
Дата на издаване | 2024 г. |
Език | български |
Случай 1
Понякога старите навици умират трудно – дори при хора, които би трябвало да имат повече знания за храненето. Преди Олимпийските игри в Лондон през 2012 г. имах задачата да помогна на най-добрите ни плувци да стигнат върхова форма в спорт, в който разликата между златото и среброто понякога е с дължината на нокът. Например Майкъл Фелпс спечели седмия си медал на Олимпиадата в Пекин през 2008 г. само с една стотна от секундата в дисциплината 100 метра бътерфлай.
Един от плувците, с които работих, беше Кълън Джоунс, който се състезаваше в дисциплините 50 и 150 метра свободен стил. Тогава той се възстановяваше от травма в рамото, получена при вдигане на тежести. Един ден разговаряхме край басейна и аз го попитах с какво се храни, когато тренира.
Кълън се замисли за момент.
– Ами нашият експерт по храненето ми дава да пия шоколадово мляко „Нескуик“ след всяка тренировка.
Шоколадово мляко? По-късно щях да науча, че това е обичайна практика, но в този момент реших да не показвам шока си и го поощрих да продължи да ми разказва. Той сподели, че обикновено яде сандвичи с фъстъчено масло и конфитюр и пие шоколадово мляко (любима храна за много спортисти) по цял ден, докато е на тренировки. В свободното си време вземаше нещо от „Макдоналдс“ и „Бъргър Кинг“.
Добре, да я караме едно по едно, помислих си аз. Първо исках да отуча Кълън от шоколадовото мляко, което представлява смес от хомогенизирано, пастьоризирано мляко, много бяла захар и рафинирано какао. Тъй като той не отбелязваше успехите, на които се бяха надявали всички, експертът по хранене на отбора ми позволи да опитам нещо ново. Отново се срещнах с Кълън и му казах, че бих искал да започне да закусва със смути, приготвено от полезни съставки – като кокосово мляко, боровинки и биопротеин на прах. Той прие предложението ентусиазирано.
Промяната от шоколадово мляко към здравословно смути в съчетание с предписаните от мен физиотерапевтични упражнения, хиропрактика и дълбок масаж на тъканите помогнаха за бързото възстановяване на рамото му.
Когато видяха отличните резултати, треньорите ме помолиха да започна работа и с други състезатели от отбора – Майкъл Фелпс, Райън Локти, Питър Вандеркей и Миси Франклин. С радост се съгласих.
Състезателното плуване изисква изключителни физически усилия и Майкъл беше известен с твърдението си, че изгаря по 12 000 калории на ден, но това едва ли бяха най-здравословните 12 000 калории на света. Райън призна, че е пристрастен към „боклучава храна“ и изяжда по цяло пакетче чипс, преди да се гмурне в басейна, а след сутрешната тренировка отива право в „Макдоналдс“ за три „Ег Макмъфина“, хаш браунс и сандвич с пилешко!
Предложих на Райън да закусва с бъркани биояйца, овесена каша и пресен плод, а за обяд и вечеря да хапва салати и здравословни тортили с пълнеж от чист протеин. След като спечели два златни, два сребърни и един бронзов медал в Лондон, Райън сподели с медиите, че след Летните игри през 2008 г. значително е подобрил хранителните си навици. „Обърнахме по-голямо внимание на режима си на хранене – каза той от името на американския отбор по плуване. – Не знам дали това допринесе за по-високи резултати, но със сигурност оказа огромно влияние върху възстановяването ни.“
Случай 2
Един ден в клиниката ми дойде Дженифър, хванала за ръка петгодишния си син – Блейк. Личеше си, че младата майка е разтревожена и изтощена. Беше се консултирала с няколко лекари в търсене на начин да излекува обривите по ръцете и лицето на сина си.
– Нека погледна – казах аз и помогнах на Блейк да си съблече тениската. Горкото момче! Горната част на тялото му беше възпалена също като ръцете. Кожата беше подута и зачервена.
Изглежда, че Блейк страдаше от остър дерматит – възпаление на кожата. Състоянието му беше толкова сериозно, че обривите можеше да се превърнат в мехури или да се образува болезнена коричка, която да се олющи.
– Постоянно го сърби – каза Дженифър. – Докторите, които го прегледаха, искат да започне лечение със стероиди и антибиотици. Това ми се струва доста крайно за малко момче.
Изписването на кортикостероиден крем е стандартното решение, към което биха прибегнали повечето лекари в тази ситуация, и класически пример за начина, по който съвременната медицина лекува симптомите, без да обръща внимание на основната причина за болестта. След цялостен преглед и обсъждане на здравната история на Блейк заключих, че момчето страда от възпаление, причинено от алергични реакции към храна и токсини, на които бе изложено у дома.
Казах на майка му, че според мен той има хранителни непоносимости – най-вероятно към глутен и казеин, както и алергични реакции към шампоана, праха за пране и може би дори и спалното бельо. За да потвърдя подозренията си обаче, бяха нужни някои изследвания.
Направихме IgG и IgE имуноглобулинови тестове за хранителна непоносимост и алергии и изследвания на кръвта и кожата, които да ми помогнат да открия конкретната причина за имунния отговор. Резултатите не бяха изненадващи: Блейк имаше чувствителност към краве мляко, глутен, ягоди, яйчен белтък и ядки, както и алергии към няколко вещества от околната среда. Като при много други деца, свръхчувствителността на Блейк към множество храни и околни фактори беше външното проявление на синдрома на пропускливите черва.
За начало на лечението и за облекчение на състоянието на детето препоръчах на Дженифър да му дава полезна за червата храна, която включва:
– плод за закуска – например круша или боровинки;
– полезни мазнини – от авокадо, гхи (пречистено масло) и кокосово масло, като същевременно премахва частично хидрогенираните масла, трансмазнините, соевото и рапичното олио и маргарина, които често влизат в състава на силно преработените храни;
– чист протеин под формата на биотелешко месо от пасищни животни, месо от свободно отглеждани пилета, дива риба, например сьомга, и колагенов протеин на прах, който да прибавя в смутито;
– зеленчуци на пара – като моркови, карфиол и тиква.
Предположих, че хранителните алергии на Блейк са само върхът на айсберга, що се отнасяше до възпаленията му. Помолих Дженифър да изхвърли почистващите препарати и да започне да използва етерични масла за почистване на пода, кухненските плотове и банята. Препоръчах още да замени праха за пране, душгела и пастата за зъби с домашно приготвени от натурални продукти – като оцет, сода за хляб, кокосово масло, етерични масла от мента, лимон и тамян, кастилски сапун и глина бентонит.
Три седмици по-късно Блейк и майка му се върнаха за повторен преглед. Дерматитът по тялото и екземата по лицето на момчето бяха изчезнали.
– Не мога да повярвам, че състоянието му се подобри толкова бързо – каза Дженифър. – Това е такова облекчение!
Обсъдихме, че трябва да продължат по този начин, за да се постигне пълно излекуване, защото, ако Блейк отново се изложеше на храни, към които беше проявил чувствителност, или влезеше в контакт с битови химикали – като антибактериалното вещество триклозан, това можеше да предизвика същите свръхактивни имунни отговори. Чревната лигавица щеше да продължи да укрепва, но тъй като организмът му вече беше произвел антителата срещу въпросните храни и химикали, досегът с тях можеше да предизвика рецидив на симптомите.
Пропускливите черва бяха изложили Блейк на доживотния риск от възпалителни свръхреакции и предразположеност към автоимунни заболявания. Неговият случай е чудесен пример за проблемите с автоимунитета, засегнали не само нашата нация, но и хората по цял свят. Надявам се, че това ще ни мотивира да атакуваме директно епидемията на чревна пропускливост.