Г-н Зарев, на 1 април излиза дългоочакваният ви нов роман – „И аз слязох“. Как се роди идеята за него?                                                                   

В една дълга и мъчителна нощ, докато бях болен, аз сънувах, че трябва да напиша роман за величественото житие на нашия Спасител Иисус Христос от Назарет. Класическите евангелия проследяват Неговото раждане, а сетне Той се появява в разказа, когато вече е на тридесет и три години. Е, аз се реших да „измисля“ и опиша цялото Негово Битие. Това, разбира се, е най-повърхностният прочит на романа „И аз слязох“.                                                                                                                                                                       

Темата за вярата и Бог присъства в цялото ви творчество, тук обаче тя е водеща. Какво ви провокира да се фокусирате толкова детайлно върху нея?

Аз съм вярващ, но не съм религиозен, църквата е институция, а всяка институция сякаш се капсулира в себе си, грижи се повече за своите канони и принципи, отколкото за самата вяра. А вярата трябва да бъде свободна като човека. Великият Тертулиан е произнесъл забележителната мисъл: „Вярвам, защото е абсурдно”. И наистина... ако нещо не е абсурдно, а е очевидно, то ние го приемаме безусловно и тогава, щом то е доказан факт, какъв е смисълът от духовната ни вяра в него? Какъв е смисълът на вярата изобщо, ако тя не е насочена към нещо невъзможно, недостижимо, наистина абсурдно, ако не е насочена към някакво Чудо?

В предварителен разговор споделихте, че „И аз слязох“ е най-важната, но и най-трудната ви книга. Дълги ли бяха разговорите, които водихте със себе си, по време на творческия процес?

Да, разговорите, които водих със себе си, докато пишех книгата, бяха дълги, трудни... направо мъчителни. Ясно съзнавах, че ако искам да споделя с читателя своята концепция, новия философски и психологически смисъл, натрупаното у мен познание за величието на Христовия подвиг чрез разтърсващото страдание на Кръста, цялата ми книга ще звучи някак еретично. Затова не я кръстих „евангелие“, а роман, тоест позволих си уговорката, че в нея има много истина, но все пак тя е и измислена.                                

Романът излиза в навечерието на Великден. На какви въпроси си отговорихте вие, докато пишехте книгата, и какви отговори ще получат читателите от нея?

Отговорих си на доста важни, значими въпроси, които надявам се ще заинтригуват читателя, но най-важното - отговорих си на основния, на най-съдбовния въпрос, който ме измъчва още от юношеските ми години... защо Йехова изпраща на земята едновременно Човек, но и Бог. Ако се замислим, Йехова е могъл да проводи на земята ангел. По каква неведома, но неотменима причина Иисус Христос е едновременно и обикновеният човек, но и слезлият Бог, и как това предопределя Неговото присъствие, Неговото магическо оставане в човешкото ни съзнание вече над две хиляди години.

А що се отнася до читателя, надявам се той да си отговори на въпроса за необходимостта от вярата и на същия повтарящ се въпрос, защо сказанието за Иисус Христос е толкова живо и до днес, защо то продължава да ни вълнува и да ни изпълва с неизменно преклонение.