Натали Дженър е родена в Англия, но израства в Канада, където живее и до днес със съпруга си и вече порасналото им дете. Завършва право, дълги години работи като корпоративен адвокат в Торонто, но след това решава да сбъдне детската си мечта и да пише. Постига пробив с романа „Обществото Джейн Остин“, който се появява на пазара през 2020 г. и се превръща в бестселър, преведен на 18 езика.    

 

Разкажи ни повече за себе си.


За да се опиша, ще използвам думата „бивш“ много пъти: аз съм бивш корпоративен адвокат, бивш кариерен консултант и бивш собственик на книжарница. Иначе съм щастливо омъжена, с едно вече пораснало дете и две кучета. Дебютирах като автор на 52 години, което само доказва, че никога не е късно да сбъднеш мечтите си! Живея в малко градче в близост до Торонто, на брега на езерото Онтарио, където обичам да карам каяк. 

 

Разкажи ни за дебютния си роман „Обществото Джейн Остин“, откъде почерпи вдъхновение за написването му? 


Към края  на Втората световна война осмина коренно различни души се събират, за да опазят дома на Джейн Остин и наследството й. Дълги години се надявах мой ръкопис да бъде издаден, но след пет несполучливи опита се отказах и се посветих на другата си мечта – да имам собствена книжарница. Преди три години диагностицираха съпруга ми с нелечима белодробна болест, което ме накара да препрочета романите на Джейн Остин, защото в тях винаги намирам утеха. След като ги изчетох, изгледах и всички екранизации по тях, с което, без да осъзнавам, извърших своеобразно проучване за романа. В това време здравословното състояние на съпруга ми се стабилизира и усетих проблясъци на надежда и креативност. Интересно ми беше как хората продължават напред след преживяна травма, както на мен ми се наложи, и един ден просто уведомих семейството си: „Ще напиша история за разнородна група, която се събира, за да съхрани наследството на любимата си писателка“.

 

Ако може да четеш само една от книгите на Джейн Остин до края на живота си, коя би била тя?


Честно казано, фаворитите ми се менят с времето, но точно сега това е „Ема“. Мнозина го считат за първия модерен детективски роман, човек може да го препрочита стотици пъти и все още да не е разкрил всичките му тайни.

 

А коя от книгите на Джейн Остин би препоръчала на читателите, които за първи път ще се докоснат до творчеството й?


Без колебание, „Гордост и предразсъдъци“, защото е най-забавната и с най-страхотната героиня на всички времена – Елизабет Бенет. В любовната история с мистър Дарси Джейн Остин създава прототипа за всички бъдещи любовни връзки от типа „мразя те – обичам те“. Но това също така е книга за различните потребности на различните хора, написана със съчувствие и разбиране. Не е за подценяване и мястото, което парите заемат в творчеството й. Наличието или съответно липсата на пари се отразява на всеки избор, който правим, независимо дали го съзнаваме. Това е тема, която засяга хората по целия свят.

 

Има ли факти от живота на Джейн Остин, които са те вдъхновили в най-голяма степен?


Да, останах силно впечатлена от това колко отдадена е била на писането във време, в което авторките са били издавани анонимно. Също така и от факта, че е общувала директно с издателите (повечето от които до този момент не са издавали книга, написана от жена!), обичала е да получава обратна връзка от семейството си и не е спирала да пише, дори когато е преминавала през трудни периоди заради влошеното си здравословно състояние, финансова несигурност и болка.

 

Защо според теб книгите на Джейн Остин въздействат толкова силно на читателите и до днес?

Джейн Остин създава самодостатъчен свят, който ни е едновременно толкова чужд и необичайно близък. Тя обрисува героите си по брилянтен начин и в тях откриваме всяка човешка чудатост и слабост, присъща и на нас. Следователно, пристъпвайки в нейния свят, можем да разберем по-добре самите себе си и другите, а също така и човешката участ. Именно това прави написаното от нея винаги актуално. Също така смятам, че нещата, заради които често е критикувана – като липсата на исторически контекст, детайли при физическите описания и вездесъщия глас на разказвача, всъщност допринасят за непреходността на творчеството й.

 

Какво послание се надяваш да остане с читателите?  


То е много просто и в голяма степен се съдържа в края на книгата: понякога човек има чувството, че всичко значимо му е било отнето или безвъзвратно изгубено и че единственото, което остава, е надеждата. Но понякога – и аз съм живото доказателство за това – надеждата е достатъчна. Най-важното е да не се предаваш и да положиш дори и минимално усилие да продължиш напред – независимо дали посредством ново преживяване или среща с непознат, или дори нещо толкова дребно като това да пробваш нов жанр книга или да се присъединиш към читателски клуб. Всяко действие има значение и може да промени живота ти.

 

Всеки от осмината персонажи, които се събират, за да опазят наследството на любимата си авторка, има своята житейска драма. Кой е твоят фаворит?


Обичам ги и осмината, но си спомням, че докато пишех, си падах по д-р Грей. Но любимка определено ми е шестнайсетгодишната Еви, която толкова ми напомня за тийнейджърското ми Аз.

 

И накрая, кой е любимият ти цитат от Джейн Остин?


„Познавайте собственото си щастие. Не искайте друго, освен търпение – или пък му дайте по-вълнуващо име: наречете го надежда.“ Това е цитат от „Разум и чувства“. С напредването на годините все повече осъзнавам колко е важно да не губиш надежда. Осъзнаването и постигането на собственото щастие – не това, което родителите, приятелите или обществото се опитват да ни наложат – е съществена част от преживяванията на героините на Остин и е общовалидно за всички нас.