А.Е.Гонтлет е литературен агент в престижната лондонска агенция “Питърс Фрейзър и Дънлоп” (ПФД). Присъединява се към агенцията през 2010 г., след като завършва магистърска степен по Английска литература в Лондонския “Кингс Колидж”. Дебютният му роман "Сватбеният гост” се появява на пазара през април 2024 г. и бързо се превръща в едно от най-горещите заглавия за годината.

 

Откъде почерпи вдъхновение за романа “Сватбеният гост”?

Без да издавам твърде много, преди години попаднах на разтърсваща информация, публикувана в „Гардиън“ за истински криминален случай, вдигнал на крака цяла Германия. Снимката на жертвата така и не ми излезе от ума и именно тя ме вдъхнови за финала на “Сватбеният гост”. Сватбите са събития с толкова високо напрежение – притеснени булки, нервни младоженци и емоционални гости – че ми се сториха идеалната среда за създаване на един трилър.

 

Винаги ли си знаел, че искаш да станеш автор, или работата ти като литературен агент доведе до това?

Станах автор съвсем случайно. Никога не съм възнамерявал творбата ми да бъде публикувана; писането за мен беше просто начин да се разтоварвам от ежедневната работа. Но едно нещо доведе до друго и се оказах с договор за издаване. Разбира се, помогна ми и това, че бях агент, защото благодарение на опита си бях наясно с тенденциите на пазара – какво се продава и какво не – и можех да адаптирам писането си към тях.

 

Как планира (многото!) обрати в романа?

Планирането никога не е било силната ми страна; предварителното планиране на сюжета винаги ми се е струвало ограничаващо. Разбира се, докато пиша съм наясно с елементите, които искам да вложа в историята, но най-вече оставям героите да ме отведат там, където те пожелаят. Нека да дам пример – предисторията може да породи мотив; мотивът може да породи събитие; събитието може да наложи въвеждането на второстепенен герой и т.н. Това разбира се, е малко необичаен подход – много писатели намират планирането на сюжет за полезно. Завиждам им за прозорливостта. Моят подход доведе до възли, които трябва да се разплетат, а после подобно на кубчето на Рубик – едно грешно движение и цялата история се разпада. Но пък аз обичам пъзелите.

 

Какво те подтикна да избереш именно жанра трилър? На кои други писатели на криминални романи и трилъри се възхищаваш?

Отдавна съм почитател на трилърите, а също и на мистериите и детективските романи. Предполагам, че всичко започна, когато за пръв път прочетох “Дъщеря на времето” на Джоузефин Тей, както и романите на крими кралицата Патриша Хайсмит. През последните години четенето ме отведе в Европа и отвъд нея – Андреа Камилери (Италия), Андрей Курков (Украйна) и един от най-добрите – Жорж Сименон (Белгия).

Ако оставим настрана криминалните романи, ще бъде жалко да не спомена Е.М.Форстър, чието творчество обичам от много години и чиито “Аспекти на романа” заедно със „За писането: мемоари на занаята“ на Стивън Кинг са фантастичен учебник за писане на романи.

 

Източници: Bloomsbury.com; https://tinyurl.com/4d8ttz9e