Миналото е част от нас, не може да го променим и нямаме магическата способност да не мислим за него. Книгата „ Преобърнати съзвездия“ е именно книга за миналото. Спомените от детството, невъзможната любов, правилният път, радостта да помагаш, да простиш и да откриеш себе си!

Йоана е успешна лекарка с щастливо семейство. Но има нещо което не ѝ дава покой, без значение колко време минава – нейният бивш приятел Найден. Вестта, че той е мъртъв я връща към стари размисли.

„Когато научих за смъртта му, изпитах яростта на животно, което се събужда след многогодишна летаргия, съзнателно търсена, за да не чувства болката, и разбира, че времето не е разтворило раните, а ги е направило нелечими.“

Тя приема дълго отлагана командировка в Мадагаскар. Нуждата да помисли и да се откъсне от цивилизацията е главният двигател в действията ѝ.

„В Мадагаскар можеш да се почувстваш наистина освободен – от условност, от амбиции, от технологии. Усещам се лека, напълно необременена от правилата за движение, мрънкането на колегите, състезанието в социалните мрежи.“

 

Чрез ретроспекция авторката ни връща в годините на комунизма. Тук Йоана е тийнейджърка, с разбита психика от развода на родителите си. Чувства се отхвърлена и най-вече различна от другите деца. Живота в пансион е като черно-бял филм: бели чаршафи, бели стени, бели ризи и черни престилки. Времето прекарано там е ключово за развитието ѝ като жена. Единственото хубаво нещо, което и се случва и я извежда от сивотата на е Найден. 

„Пансионът вече не го забелязвам! Нищо не може да ме впечатли: нито гадната храна, нито захабените чаршафи, нито безкрайните уроци. Преди да заспя, вече не си мислех за друго, освен за Найден.“

Найден е грациозен чаровник с надменна усмивка. Умее да слива наслада и болка в една мимика, ад и рай - в един поглед, обида и утеха - в една дума. От продавач на касети става член на БКП и не крие амбициите си в политиката. Също не крие, че обича разнообразието и не понася женските сълзи. Ясно заявява намеренията си към Йоана, че не трябва да се влюбва в него. Йоана обича Найден с цялото си сърце, готова е да зареже образованието си и да тръгне навсякъде с него. Сегашната Йоана е осъзната и зряла жена, която знае, че тази любов унищожава. И ако беше останала с него нямаше да постигне нищо в живота си, а ще е негова сянка!

Завладяваща история за свободата на духа и страданието от тази свобода. Доказателството, че времето не лекува раните и не може да забравим, а само да простим. Само така духът ще намери своя покой.

„Аз съм всяка една Йоана едновременно: детето, влюбеното момиче, жената… петнадесет, осемнадесет, четиридесет и четири годишна!“

 

Автор на текста: Весела Великова, книжарница “Хермес“ - Велико Търново