Сара Джио се завръща с нова затрогваща романтична история

 

Винаги от Сара Джио

 

Кайли не може да повярва на късмета си. Има успешна кариера като журналистка и е сгодена за перфектен във всяко отношение мъж. Дори тайничко оприличава Райън на Чаровния принц, излязъл от филм на „Дисни“. След романтична вечеря на свещи в шикозен ресторант тя подава остатъците от храната им на бездомник. И тогава светът й се преобръща, защото в него разпознава любовта на живота си.
Когато Кайли среща Кейд преди десет години, привличането между тях е непреодолимо. След един скандал обаче той изчезва и Кайли е съкрушена.
Сега той няма нищо общо с магнетичния и талантлив човек, който е бил. С него се е случило нещо ужасно, което не само го е изхвърлило на улицата, но и е нанесло поражения на ума и паметта му. През следващите седмици Кайли помага на Кейд да си върне поне част от предишния живот.
И докато се грижи за него, а спомените от общото им минало постоянно изникват, тя ясно осъзнава, че трябва да реши с кого иска да остане завинаги.

За автора

sara2

Сара Джио е бестселърова авторка на романтични четива, публикувани в над 27 страни и покорили класациите в САЩ, Норвегия, Русия, Полша, Турция. В началото на писателската си кариера тя се опитва да съчетава писането на романи с ангажиментите си като журналист. Автор е на множество статии за „Ню Йорк Таймс“, „Мари Клеър“, списанието на Опра Уинфри и много други дамски списания и сайтове. Няколко години води две популярни рубрики на „Глемър“: „Здраве и фитнес“ и „Втора глава. Любовта“.
На българските читатели писателката е позната с романите „Теменужки през март“ и „Пролетен сняг“. По повод най новата си книга – „Винаги“, Сара Джио разказва:
Обичам да пиша за любов. И в основата на „Винаги“ е една първа любов, пламнала сред звуците на страхотната музика, която се раждаше в Сиатъл през 90-те. И въпреки че така и не си направих татуировка тогава, онова време сякаш е татуирано на сърцето ми.

 

Сара Джио споделя за „Винаги“

Скъпи читатели,

През 1994 година бях шестнайсетгодишна девойка с платиненоруса коса – горда притежателка на ключовете за един зелен „Фолксваген Бийтъл“ от 1969 година (който си бях купила сама с парите, получени като детегледачка, цели деветстотин долара) и кутия аудиокасети. Живеех в едно леко сънено и мъгливо предградие на Сиатъл и през уикендите с приятелите ми се качвахме на ферибота и отивахме до града, където често изнасяха концерти музиканти като Кърт Кобейн и Еди Ведър. Сядахме в кафенетата, висяхме из музикалните магазини или ако родителите ни позволяваха (понякога след сериозно умоляване по телефона), ходехме до Капитол Хил, за да чуем концерта на някоя банда. Вдъхновени от филма Единаци, всички се обличахме с дрехи от магазините за втора употреба – блузи от трико, романтични рокли и жилетки, и излизахме на срещи с момчета, които свиреха в групи. Имахме и навика прекалено много да пием лате. Вярвахме в музиката, кафето и свободата. Животът ни беше нещо като наша своеобразна нирвана.
Времето обаче течеше и един ден постъпих в колеж и завърших журналистика. Замених старите си кубинки „Док Мартенс“ и китарата (на която така и не се научих да свиря добре) с лаптоп. Омъжих се, родих деца, преминах през болезнен развод. Но през годините винаги се връщах към представата си за онова време – към музиката, към малките кафенета, към дъждовните следобеди, изпълнени с много кафе и бездарна поезия, към покритата с бръшлян тухлена сграда в Квартала на пионерите, която си спомням толкова добре, докато растях като един от тийнейджърите на деветдесетте.
Днес седя в сиатълския си офис в един слънчев следобед. Написала съм седем романа (десет, ако броим и ръкописите, които сама изхвърлих) и говоря за осмия си роман – Винаги. Още когато започвах работа по книгата, изпитвах непреодолимо влечение да включа в нея и Сиатъл от времето на музикалния му бум. Исках да разкажа история, развиваща се по улиците, кафенетата и хората, които познавах, обичах (и все още обичам) толкова много. Сиатъл от 90-те години завинаги ще остане в сърцето ми и се надявам да съм го пресъздала правдоподобно.
Основата на тази история е заложена в тийнейджърските ми години, но имаше още една случка, която ми послужи за вдъхновение. Един ден преди две години аз просто излизах с колата си от подземен паркинг в центъра на Сиатъл. Изходът от паркинга беше стръмен и излизаше точно на Седмо Авеню. Натиснах рязко спирачки, когато забелязах брадясал бездомник, който бавно прекосяваше пътя пред колата ми.
Погледите ни се срещнаха и в онзи миг бях поразена от непогрешимото чувство, че познавах този човек – бях сигурна, че сме се срещали преди няколко години, когато бях в колежа. Но възможно ли беше това? Как бе възможно човек, подготвящ се да следва медицина, да се озове на улицата като бездомник? Как би могъл един младеж, истинска душа на компанията, да замени лъскавите дрешки и приятния апартамент за дрипи и спален чувал на улицата?
Той зави в следващата пресечка, преди да успея да сваля прозореца на колата си и да го попитам, а и децата ми бяха с мен. През целия път към дома погледът му сякаш ме преследваше, а след това у мен започна да се оформя идеята за тази история – за Кейд и Кайли.
Какво бих направила аз, ако бях на мястото на Кайли? Какво бих направила, ако съм изправена пред такъв тежък и мъчителен избор? Какво би направил всеки от нас? Допадна ми идеята да поразсъждавам над тези теми в романа си и осъзнах, че колкото и разочарования да бях срещнала в живота си, самата аз все пак вярвам в любовта и винаги ще вярвам.

Приятно четене – 
Сара

 

Вижте повече за книгата и прочетете откъс тук.