След „Червеният тефтер” почитателите на София Лундберг могат да се насладят и на втория й роман - „Въпросителната е половин сърце“. Книгата вече почти месец завладява българските читатели и много от тях дори изказаха своите мнения. А сега ние споделяме с вас нашите любими цитати от книгата.


„– За последно ли се измъкваме така да наблюдаваме звездите? – При този въпрос Фредрик се спря и й подаде книгата.
– Не. Ще идвам на гости на татко, разбира се. Задръж книгата. Обещавам никога да не гледам звезди с друг.
Ъгълчето на окото му проблесна, една малка капка тъга се търкулна по бузата му и остави крива мокра следа по луничавата кожа. Престори се, че не я е усетил.“

„– Тук е по-удобно отколкото на студената пейка. А и можеш да научиш нещо. Обещай ми следващия път да дойдеш направо при мен, вместо да плачеш на пейката. Никой не бива да тъжи сам.
Ан продължи да говори. Елин престана да й отговаря и гласът на жената се превърна в далечен брътвеж. В книжарницата влизаха и излизаха клиенти. Някои се застояваха, сядаха на съседните фотьойли и се зачитаха в книгите.
На стената над касата беше окачена табела, която гласеше:
Дом без книги е като тяло без душа.“


„Покрай реката художници продаваха своите картини и картички. Хората я подминаваха. Влюбени двойки вървяха, хванати за ръка. Родители гонеха децата си. Елин следеше всички с поглед.
Мислите й бушуваха, скръбта и спомените я завладяваха. Тя стисна здраво фотоапарата, стана и започна да снима. Искаше да улови светлината и красотата и да се освободи от всички мисли.“

„– Но книжарницата я няма вече. Лавиците са празни и всичко приключи – жално въздъхна тя. Той обгърна рамото й с ръка.
– Но носиш всичко в себе си. Никой не може да ти вземе прочетените думи и книги.“


„Оставаш си една голяма загадка за нас и за самата себе си. Въпросителна. Въпросителната не е нищо повече от половин сърце. Замисляла ли си се за това? Не може да обичаш някого, чието сърце е забулено в тайни.“