Добре дошли в света на Джини Мун!
Дебютен роман, преведен на 16 езика и обявен за една от книгите на годината от „Амазон“.
Добре дошли в света на Джини Мун!
Тя се отправя на необикновено приключение,
от което ще научи много за заобикалящия я свят и за самата себе си.
За автора
Бенджамин Ладуиг е дългогодишен учител по английски и творческо писане и заедно със съпругата си – приемен родител на тийнейджърка с аутизъм. „Невъзможното бягство на Джини Мун“ е дебютният му роман, преведен на 16 езика и обявен за една от книгите на годината от „Амазон“.
За „Невъзможното бягство на Джини Мун“
Джини Мун обича да играе баскетбол, да свири на флейта и да чете поезия. Макар външно да прилича на повечето тийнейджъри, Джини е различна. Тя хапва точно девет гроздови зърна на закуска и отговаря само на един въпрос (защото има само една уста). Понякога се потапя толкова дълбоко в мозъка си, че забравя всичко, което се предполага, че знае.
Джини намира дом при приемните родители Браян и Моура, които я обичат и закрилят. Но защо тогава прави всичко по силите си, за да се върне при биологичната си майка? Знаейки, че тя ще я нарани? Джини твърди, че там е забравила своята кукличка и че не може да живее без нея.
Никой не я чува и разбира, затова решава да вземе нещата в свои ръце. Джини е готова на всичко, за да открие своята кукличка, преди да е станало твърде късно. Дори да открадне, да излъже и да организира собственото си отвличане...
Възможно ли е едно дете, затворено във вътрешния си свят, да избяга?
Отзиви за книгата
Брилянтен дебют!
Греъм Симсън, бестселъров автор на Проектът „Роузи“
Една незабравима, изключително интересна книга, която ще ви стопли сърцето.
Буклист
Този оригинален роман няма просто да прикове вниманието ви – той ще ви свие сърцето... Джини е уникална и завладяваща героиня...
Торонто Стар
Интервю с автора
В: Критиците не спряха да хвалят „Невъзможното бягство на Джини Мун“. Учуден ли си от изключително позитивната им реакция?
О: Нямам думи, с които да изразя своята благодарност. Това означава, че хората ги е грижа за деца като Джини, които са преминали през системата за осиновяване и страдат от проблеми с менталното развитие. Хората се вслушват в гласа на Джини, който някак съвсем естественo зазвуча в главата ми, докато работех по романа. Джини е искрена във всичко, което казва и прави, макар и то почти винаги да е погрешно. Много читатели ми писаха, че точно това противоречие в нейния характер им допада най-много.
В: Как успя да представиш гледната точка на младо момиче, страдащо от аутизъм, по един толкова достоверен начин?
О: Вслушвайки се в гласа й, започнах да разбирам нейното състояние, но това в никакъв случай не значи, че тя представлява всички деца с аутизъм. От личен опит мога да потвърдя, че всяко дете с аутизъм има уникален начин на изразяване. Но те имат нещо общо помежду си: използват езика като инструмент, чрез който изразяват своите нужди, а не като средство за споделяне на чувства. Според мен мозъците им са устроени така, че да разбират много повече чрез невербалната комуникация, отколкото чрез езика.
В: Какво научихте със съпругата ти, след като станахте приемни родители на момиче с аутизъм?
О: Най-важното беше осъзнаването на необходимостта да общуваме с други родители. Това важи за всички, но когато осиновиш дете с подобни затруднения, е много по-трудно, особено като се има предвид, че то вероятно вече е преминало през няколко приемни семейства и нелеки условия на живот. Освен роднините и приятелите, на които можехме да разчитаме, разполагахме и с подкрепата на социални работници, учители и психолози. Честно казано, нямаше да се справим без тяхната помощ.
В: Надяваш ли се романът да бъде възприет като „наръчник от първа ръка“ за света, в който живеят хората с аутизъм?
О: По-скоро се надявам, че ще накара хората да преосмислят това, което казват децата. Аутизмът на Джини намери място в романа, защото бях запознат с него, но исках да обърна специално внимание на начините за комуникация. Хората трябва да се изслушват. Всички трябва да се замислим за начина, по който виждаме останалите, преди да ги съдим за каквото и да било.
В: Точността е от изключително значение за Джини. Съумял си да уловиш начина, по който Джини неотлъчно следва правилото „само по един въпрос наведнъж“, а началото на всяка глава е отбелязано с дата и час. Разкажи ни повече за този интересен похват, който предава необикновена атмосфера на романа.
О: Точността идва от нуждата на Джини да контролира всичко около себе си, защото това й носи сигурност. Стереотипът, че аутистите като цяло са изключително добри в боравенето с числа, е пълна измислица. Да, голяма част от тях се интересуват от числата, но не всички са добри математици. Причината за интереса, който аутистите проявяват към времена, дати и количества, идва от факта, че тези неща са обективни. Ако кажа, че се чувствам зле, това може да означава поне две различни неща. Ако кажа, че всеки от нас има по една курабийка, то значението на думите ми не подлежи на интерпретация.
В: Съпругата и дъщеря ти включиха ли се в процеса на писане?
О: Съпругата ми прочете голяма част от книгата, докато все още я пишех, и ми даде безценни съвети. Дъщеря ми изобщо не й обърна внимание, докато не получихме първите бройки от издателя. След това пожела да я прочете и й дадохме един екземпляр. Според нея Джини е „лошо момиче“, защото престъпва някои правила и дори използва лоша дума! В крайна сметка за нея това бе една дълга и отегчителна книга (без картинки!), която татко й бе написал.
В: Над какво работиш сега?
О: Няма да издавам прекалено много, защото все още съм в процес на писане. Ще кажа само, че главният герой на следващия ми роман е от мъжки пол и е напът да стане гениален поет. Но преди да научите повече за него, се насладете на историята на Джини Мун.
