Всички фирми трябва да преминат през едни и същи четири стъпки, когато се опитват да създадат и поддържат успешен платформен бизнес. В „Бизнесът и платформите“ тези стъпки са разгледани подробно.

1. ИЗБЕРЕТЕ СТРАНИТЕ ОТ ПАЗАРА ЗА ВАШАТА ПЛАТФОРМА

Изборът кой да участва и кой да не участва в една платформа е от решаващо стратегическо значение. Макар да изглежда очевидно в ретроспекция, изборът кои страни да се обслужат изисква творческо мислене. Някои фирми са твърде амбициозни и се опитват да свържат много страни на твърде ранен етап от развитието си. Често резултатът е прекалено сложна платформа, която не се разраства. Пример за това е Brightcove, медийна платформа, основана от серийния предприемач Джереми Олер през 2004 г. Brightcove започва с цели четири страни (доставчици на съдържание, рекламодатели, потребители и партньорски сайтове). Широката платформа бързо се оказва неработеща за много от участниците на пазара. Други често допускани грешки включват неправилно идентифициране на страната от пазара, която би привлякла други страни, неправилно таксуване на по-привлекателната страна и твърде късно навлизане на пазара.

​ 2. ПУСКАНЕ В ДЕЙСТВИЕ: НАМЕРЕТЕ ОТГОВОР НА ВЪПРОСА „КОКОШКАТА ИЛИ ЯЙЦЕТО“

Пускането на една платформа и намирането на отговор на въпроса за кокошката и яйцето е може би най-трудното предизвикателство пред стратезите на платформи. Как да започнете, когато обемът на страна А зависи от страна Б, а обемът на страна Б зависи от страна А? И тук иновационните и трансакционните платформи трябва да използват различен подход към дилемата. Стратегическите избори спадат в три категории: (1) първо създайте самостоятелна стойност за едната страна, (2) субсидирайте едната или и двете страни и (3) в някои случаи – присъединете две страни едновременно.

​ 3. ПРОЕКТИРАЙТЕ СВОЯ БИЗНЕС МОДЕЛ

Съществува и друг проблем с тактиката на стартиране, която силно субсидира една или две страни. Не само че е скъпо, но и някои платформи се затлачват в „безкраен цикъл на стартиране“. Собствениците на платформи хвърлят пари на вятъра, за да бъдат възприети от различни страни, като с години силно субсидират участниците. Uber е очевидното олицетворение на този подход. Ръководството и инвеститорите на Uber, изглежда, се надяват на изход тип „победителят взима всичко или повечето“, при който конкурентите в крайна сметка ще напуснат поради ценова конкуренция и финансови загуби. Ръководството на Uber, изглежда, също така смяташе, че големият брой шофьори и превозни средства ще осигури нови възможности за съответна диверсификация (като Uber Eats – доставки на храна) и в крайна сметка ще се превърне във високи и стабилни потоци от приходи и печалба.

Този оптимистичен сценарий може и да се осъществи за Uber. В края на краищата Uber предостави страхотно стойностно предложение за потребителите: обикновените таксита не достигат и са относително скъпи в големите градове и градските райони по целия свят. Изключително ниските цени на Uber и удобният начин за свързване на предлагането от страна на шофьорите с търсенето от страна на пътниците чрез приложението за смартфони доведе до експлозивен растеж на услугата за споделено пътуване. Но дори една платформа да разполага с достатъчно финансиране, за да преодолее проблема с кокошката и яйцето, това не гарантира, че бизнесът ще генерира повече приходи, отколкото са разходите му.

​ 4. ОПРЕДЕЛЕТЕ И ПРИЛАГАЙТЕ ПРАВИЛА НА ЕКОСИСТЕМАТА

Правилата на екосистемата поставят един основен въпрос пред всеки, свързан с дадена платформа: На кого какво трябва да е позволено да прави? Когато Армин Хайнрих публикува своето приложение, наречено „Аз съм богат“, в магазина за приложения на Apple през 2008 г. и го продава за 999,99 долара, за Apple стават ясни предизвикателствата, свързани с управлението на една платформа. Самото приложение не прави нищо, освен да показва искрящ червен камък с текста: „Аз съм богат и го заслужавам, аз съм добър, здрав и успешен“. Осем души го купуват, а приходите на Apple са в размер на 2400 долара (повечето от които – печалба). Очевидно това е вид измама и Apple трябвало да решат как да управляват платформата си: трябва ли да вземат парите и да бягат или да определят и приложат стандарти за крайните си потребители? Apple избират да изтрият приложението и да създадат относително строги стандарти, които разработчиците на приложения трябва да спазват.